На тема: Факти и документи за един поръчков процес и последствията от него

„Настоявам да бъда съден за моите обвинения към Прокуратурата, защото съм убеден, че тя е в основата на трагедията на Прехода!”

До господин борис велчев

Главен прокурор на

 република българия

отворено писмо

Аз, гражданинът, Игнат Раденков от гр.Варна, бул.„Чаталджа” № 5, заявяват, че Прокуратурата на Република България е една от главните причини за създаване на организираната престъпност в страната ни, че в седемнайсетгодишния период на преход тя осигурява надежден чадър за жестокото криминално разграбване и преразпределение на националния капитал, сътворен с труда на редица поколения. 

Заявявам, че Прокуратурата не изпълнява дълга си да служи на народа си и да отговаря единствено и само пред Закона. Тя  обслужва години наред политическата и криминалната олигархия, така наречения „елит”.

 Възможно ли е едно общество да продължава да се крепи повече на основата на лъжата, грабежа, демагогията и най-вече на страха?

Аз не само заявявам, а пряко обвинявам Прокуратурата за извършеното престъпление спрямо собствения си народ. И за тези си изявления настоявам да бъде съден.

Първо, защото имам себе си за отговорен човек, доказал съм го с годините, и никога не бих си позволил да петня името на такава институция, каквато е Прокуратурата на Република България.

Второ, убеден съм, че само в един истински публичен процес ще се даде отговор на големия въпрос на времето: Има ли срастване на институциите с престъпността, има ли мафия в държавата ни или мафията си има държава.

На процеса ще представя „Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза” от която е видно, че съм нормален българин. И бих посъветвал целия ограбен, смачкан и унижен български народ да се освидетелства.

Трето, лично аз нямам основание да не вярвам в професионализма и морала на българския съд, защото попадайки под ударите на беззаконието от страна на корумпирани прокурори, нотариус, член на Висшия съдебен съвет, в трите дела, които заведох до сега нито един съдебен състав от различните нива, включително и от Върховния съд не  зачеркна нито морала, нито професионализма си.

У мен не остава съмнение, че този вандалски, криминален преход при смяна на собствеността беше добре замислен и организиран по строго определена схема, че през целият период на промяната и до сега действа така наречената „скрита или паралелна власт”, разбира се, от хората, в чийто ръце бяха и остават икономическите и политическите лостове. Лошото е, че това не са градивни българи. Водени единствено и само от личните си интереси и амбиции да заменят политическата власт вече с икономическа, умишлено разрушиха държавността, икономиката, основните стълбове – духовността, образованието, здравеопазването. Действаха на принципа „След нас потоп”. Те и днес разместват пешките на шахматната дъска, кадруват чрез подставените си лица. Ако каже някой, че в България има истинска опозиция, че тя е възникнала по свой естествен път, че тя не е придатък към тази действена, скрита власт, това няма да е сериозно.

Десет правителства ни управляваха в така наречения преход. Нищо на практика не се променяше. Разрухата и грабежът си вървяха. Ползваха се отъпканите пътеки на корупционните схеми от предишните правителства. Като щафета се предаваха контрабандните канали по митниците, куфарите с милионите, присвояваше се и се преразпределяше общинска и държавна собственост, единодушно се гласуваха закони за узаконяване на грабежите, законови станаха ограбванията на милиардите спестявания на българите от кредитните милионери, елиминирахме прокуратурата от следприватизационния контрол, премахнахме търга и го заменихме с „потенциалния купувач”, така и никой не се сеща кой е той, гласувахме си закон за размяна на земите и пак хората от познатата схема се сдобиха с перспективни места по морето и издигнаха хотели на плажната ивица. А с най-криминалния закон, който сътвориха, се прикриха зад колективните решения, с което същите тези хора си присвоиха и узакониха активи за милиарди левове. На следващия управляващ реституирахме общонародна собственост – дворци и хиляди декари гори – без наличие на нотариален акт, а на ДПС в прав текст им беше казано „грабете, ние ще си затваряме очите”. Нито една страна в преход от източния блок не извърши приватизацията по този криминален начин, за това стандартът им на живот е пет пъти по-добър от нашия. Ето и последствията при нас:

         С най-нисък стандарт на живот сме в Европа. Та случайно ли сме на първо място по смъртност, а на последно по раждаемост?

Очертаваме се като най-бързо изчезваща нация. Един милион пенсионери и още толкова безработни живеят с месечен доход далеч под сто лева. Това си е узаконен геноцид. И никой от управляващите не влиза в проблема на обикновения човек, всичко се отчита само декларативно.

         Трябваше ли да изтече мандатът на поредния подставен прокурор, за да видим, че „царят е гол”, че корупцията е повсеместна и тотална? След като пред очите на народа се разгради и разграби, не е трудно да се разбере, че това демотивира и деморализира хората и се посегна на средствата за бедствията, Червен кръст, Пожарната, Топлофикация, КАТ..., а и къде ли не, плод на разпадналата се държавност. И каква демагогия ?!? Имаме наглостта да отчитаме успешни президентски мандати, успешни правителствени, успешни прокурорски и какви ли не още!

Аз ще продължа с реалностите и бих искал с аргументи и факти да бъда опроверган. Ако хилядите хора и най-вече професионалистите останаха учудени какви бяха критериите за единодушното избиране за главен прокурор на г-н Борис Велчев след като не е извървял и крачка в реалния професионален път, не само у мен остава съмнението, че този акт е отново дирижиран от същата „скрита власт” и то в най-важния момент: в края на прехода, с влизането ни в ЕС, размивайки във времето, да се доузакони заграбеното или да се запази статуквото. Седем месеца не са достатъчни за по-обстойна оценка за дейността на такава институция, каквато е Прокуратурата, но може да се види на практика, че се действа козметично, с двойни стандарти, избирателно. Поле за действие в тази посока, дал Господ. Но ще поживеем и ще видим, че няма да се бръкне с пръст в раната, че отново недосегаеми ще бъдат хората от схемата.

Кой държавен мъж, Президентът, Премиерът или Главният прокурор ще има достойнството да заяви пред обществото, че през целия период на преход се е спазвал търга, състезателното начало при разпродаването на общинските и държавни имоти, че се спазва законът при отдаването на държавните поръчки? Всичко се извършва формално и е предварително договорено. Ще приведа само един пример, изнесен в брой 40 на вестник „168 часа” от 06-12 октомври т.г. През месец юли т. г. депутатът от ДСБ, Димитър Камбуров, е направил запитване до военния министър за проблемния имот на МО, т. нар. Гарнизонна фурна на бул. „Чаталджа” в град Варна. Теренът, собственост на МО от 3253 квадратни метра през 2005 година е разменен за осем броя стари панелни апартаменти в покрайнините на София и Бургас. Оценката на терена е 575 936 лева. За сведение на господин Камбуров, ще говоря от позицията на строител, а моите думи могат да се потвърдят и сравнят с над 1000 жилищни кооперации, по местоположение близко до въпросното място. С плътността на строителството, която дава възможност въпросният парцел, обезпечаването е 40 % от разгънатата застроена площ. Това може да потвърди всеки строителен предприемач на територията на град Варна. При една от кооперациите, която построих, намираща се само на 300 метра от парцела, обезпечаването на собствениците е точно 14 пъти по-голямо от това, което е получило МО, а продажната цена на вече построените имоти е един милион лева, което ще рече, че един квадратен метър от парцела им струва 4200 лева. Простата сметка показва, че стойността на парцела на Гарнизонната фурна излиза 13 660 000 лева. Задавам си въпроса каква беше базата, на която оценителите го оцениха за 575 936 лева ?!? Ако МО бе учредило право на строеж на когото и да е, спечелил търга, то щеше да получи като обезщетение, видно от проекта, поне 50 апартамента, само че ново строителство, довършено до ключ, в широкия център на Варна, а не в покрайнините на София и Бургас. Това е почеркът при почти всички сделки при продажба на общински и държавни имоти. При размяната на земите е доказано, че има разлика в стойността над 800 пъти. Чета че прокуратурата проверявала случая с Гарнизонната фурна. Питам се, коя Прокуратура, нашата, досегашната? Та за 17 години да сме видяли, че е разтрогната някоя сделка? МО би се сдобило с 50 нови апартамента в перспективната част на Варна само, ако бившият холандски прокурор и сегашен съветник на нашия главен прокурор бъде оторизиран с права.   

За мен липсва волята за истинска промяна. Най-голямата демагогия в целия преход до сега е за имотните декларации на властимащите, няма го допълнението „и подставените им лица”. Тези обикновено двадесет и осем – тридесет годишни момчета, притежатели на активи за десетки и стотици милиони левове, бъдете сигурни, ще бъдат с доказан произход на средствата. Всички сме убедени, че нито една от стотиците корупционни сделки няма да бъде преразгледана.

Господин Велчев, искрено се надявам да не позволите да бъдете употребен. Дава Ви се историческия шанс да получите признанието на изстрадалия български народ. Давам си сметка до тук колко тежки и категорични квалификации съм направил, затова от тук нататък ще посоча редица примери и факти в подкрепа на моите думи, като няма да спестя нито едно име, а на евентуалния процес ще представя още редица факти и документи. Воден съм единствено от желанието да се кажат нещата с истинските им имена, да има една пълна прозрачност, да се върне вярата на хората. 

По всички случаи, които ще споделя по-нататък, през дългия период, съм сигнализирал многократно всевъзможните оторизирани институции. След като не получих отговор и не, през м. октомври 2005г. в обширен материал, с конкретни факти запознах и Президента. До ден днешен нямам отговор. След участието ми в телевизионно предаване за корупцията в съдебната система във връзка с мен влезе президентският съветник Николай Иванов. През м. март т.г. при среща с него в едно ми бе показана резолюцията от канцеларията на Президентството, адресирана до тогавашния главен юридически съветник на Президента, Борис Велчев, която гласеше буквално: „Господин Велчев, постъпил е сигнал от гражданина Игнат Раденков от Варна. Повдигнатите въпроси са с голяма обществена значимост”. В отговор Борис Велчев беше написал „Повдигнатите въпроси не са от компетенцията на Президентството”.

Точно по това време господин Велчев бе избран за главен прокурор. И за това на мен не ми оставаше нищо друго, освен да се обърна към Вас, господин Велчев, но вече като оглавяващ институцията, която има пряко отношение към повдигнатите от мен проблеми. Още повече, че по един от основните въпроси, Вие, като главен прокурор сте пряк ответник. Ето изминават вече пет месеца, аз отново нямам отговор от институцията, която вече има пряко отношение към проблемите.

В началото заявих че ще бъда конкретен – с конкретни факти и имена. Господин Велчев, залагам името си на строител, че ако замерим която и да е от царските чешмички, подпорна стена или каквото и да е укрепително мероприятие, извършено със средствата, отпуснати за възстановяване след наводнението, ще излезе, че пряко вложените средства са едва половината от отчетените и усвоени, освен милионите, които въобще са отклонени от предназначението и присвоени. И това става седемнадесет години след промяната! Нормално е да се мисли, че държавата вече е стъпила на крак. Представете си как седеше този въпрос с отпуснатите далеч над 2 милиарда лева за възстановяване на щетите от земетресението в Стражица и района. Само АЕЦ Козлодуй може да се приближи по обем на отпуснатите средства в последните 50 години. И това съвпада с еуфорията по промяната, когато същите тези хора, за да закриват следите не се посвениха и запалиха дори сградата на Партийния дом. Умишлено се източиха от  държавния резерв, планини от метали, дървен материал и какво ли още не, и по строго определена схема пред очите на хората се разграбиха. Всеки от гражданите на Стражица може да потвърди, че нито грам от тези материали не е вложен по предназначение за бедстващите. Същите тези организатори направиха „обосновка” пред правителството, разбира се и я „защитиха”, че за довършване на възстановителните работи са необходими още 750 млн. лева. Ясно е, че повечето от тях отидоха по отъпканите вече пътища.

Тоталното и криминално разграбване не беше случайно, а добре организирано. То бе извършено благодарение на действията и бездействията на прокурор Аня Димова от Окръжна прокуратура В. Търново и подкрепата й от завеждащ отдел „Следствен” към главна прокуратура по това време, прокурор Ангел Ганев, с когото са работили в тандем дълги години в Горнооряховския съд.

Като последния наивник направих всичко, каквото можах, сигнализирах с конкретни факти за разграбването правителствената комисия, която беше назначена, финансовата комисия, назначена от тогавашния министър на финансите, Иван Костов, многократно съм сигнализирал прокуратурата за конкретни случаи за милиони левове. По моя инициатива се събрахме всички участници във възстановяването и новосформираните политически сили и предложих да се спре по-нататъшния грабеж, който е виден за всички, да се опишат и инвентаризират останалите материали и механизация, и да се вложат единствено и само по предназначение – за къщи, улици, болници. Когато и това не помогна се обърнах конкретно към преките потърпевши и свидетели на всичко това – стражичани. Салонът на културния дом беше препълнен, селището озвучено. Повечето от тях бяха преки изпълнители – шофьори, домакини, работници. На тази среща не дойде нито един от ръководителите, които участваха в разграбването. Единствен частичен успех имаше само когато за конкретен случай, освен сигнализирането за пореден път на прокуратурата, сигнализирах и сесията към стражишкия съвет. Отзоваха се шестимата човека от икономическата комисия  към стражишкия съвет, запознаха се с нарушението, от което изтичат милиони в нечий джоб, съставихме протокол, но прокуратурата отново не взе отношение. И не само това, направи всичко възможно да се прикрие престъплението и престъпниците. Но само след тази проверка приходите в същата общинска фирма се увеличиха шест пъти.

Многото случаи, които изброих доутвърдиха у мен мнението, че всичко това е добре организирано. И сега твърдя, че по време на прехода, най-големите по обем средства, отложени по чисто криминален път, освен от банките, са средствата, отпуснати за възстановяване на последиците от бедствията.

Господин Велчев, Вие наследихте тежко наследство, стремите се да изправите институцията Прокуратура на крак, но вярвайте, че всички нарушения на прокурори, по които Вие сега вземате мерки, бледнеят пред беззаконието, своеволието, демонстрирането на власт от страна на прокурор Димова, не без подкрепата на прокурор Ангел Ганев. Касае се за умишлено затваряне на очите при изтичане на стотици милиони левове. Представете си, срещу мен се извършва пет години някаква си предварителна проверка. В отговор на всеки сигнал от моя страна срещу мен, със заповед на прокурор Димова, се извършваше някаква полицейска проверка. Съвсем умишлено бях шантажиран и тероризиран. За да бъда заставен да млъкна, същевременно и за да се отвлече за пореден път общественото мнение от грабителството по възстановителния процес, прокурор Димова свика нарочна пресконференция и чрез БТА запозна обществото, че от утре започва предварителна проверка срещу Игнат Раденков за присвояване в особено големи размери и го очакват от три до петнадесет години затвор. На фона на пладнешкия грабеж на стотици милиони левове, единственият престъпник е Игнат Раденков! Обвиненията са за незначителни суми, като данните са взети от ревизионен акт от преди пет години. Прокурор Димова добре знае, че по същите повдигнати въпроси Окръжен съд В. Търново се е произнесал, че средствата са изразходвани целесъобразно и по предназначение и решението се намира в Община Стражица. Прокурор Димова свика пресконференция, а когато аз доказах своята правота, постановление за прекратяване на следствието ми бе издадено чак след десет месеца и то при условие да обещая, че няма да съдя Прокуратурата. А всички вестници отразиха като по правило сензационната новина на първите си страници, новинарските емисии на всички телевизии повтаряха новината по няколко пъти. Беше зачеркнат целият ми труд, бях представен пред обществото като мародер. Умишлено не се приведе в действие решението на Министерския съвет, обнародвано в Държавен вестник, с конкретни указания къде да се отнесат активите след ликвидацията на ръководената от мен фирма. И до ден днешен, вече тринадесет години, фирмата не е ликвидирана. Смятам, че това е върхът на беззаконието. Дълготрайни активи за милиони левове останаха висящи и ничии. Това действие от страна на Прокуратурата беше продиктувано единствено и само от стремежа да не се тегли чертата и се направи сравнение, от което ще се види, че 240-те къщи, построени от нас, с разгърнатата застроена площ 35 хил. кв. м. струваха 9 млн. лева, което даваше приблизителен отговор колко средства са били нужни за възстановяване на щетите. Както казах в началото, господин Велчев, ако тук се направи една приблизителна сметка на действително вложените средства и отпуснатите, ще стане ясно, че половината от тях са отклонени и не са отишли по предназначение. Ето това е големият въпрос.

Моята гражданска позиция, господин Велчев, не е нито от вчера, нито от днес. Случайно или не цялостната ми дейност в дългия процес е заснета и документирана в четири документални филма. Трите бяха излъчени многократно по БНТ. Изразявал съм и съм отстоявал позицията си с десетки публикации и участия в телевизионни предавания. И във всички тях е ставало дума единствено и само за законността, държавническото и стопанско отношение към нещата. През целия си съзнателен трудов живот съм градил, създавал и множил. И в момента съм пред завършване на проекта на голям жилищен комплекс, който ще е знаков за град Варна. Моето неспокойствие идва от това, че виждам на практика, че можем да бъдем едно нормално общество, с приличен стандарт, какъвто заслужава българският народ.

В Стражица понесох ударите, защото убедих тогавашното държавно ръководство, че трябва да преминем на релсите на пазарния принцип и бяхме обособени като първата самостоятелна стопанска и икономическа единица в страната. Резултатите бяха несравними и от там идваха и всичките ни проблеми. Пиша всичко това, за да докажа, че нищо не е случайно.

Неотдавна при участие в предаването „На четири очи” по Нова Телевизия, Вие, господин Велчев, заявихте че никой, уважаващ себе си правист няма право да изнася имена и данни за престъпление преди това да е констатирано от съда. Същото на два пъти потвърди и Върховният съд и Апелативен съд, град Варна след заведеното от мен дело срещу прокуратурата.

Двадесет и осем предимно висши магистрати, в осем съдебни заседания до сега, се занимават с простия казус, че един български прокурор, използвайки служебното си положение, изпълнявайки поръчка, се опита да смачка един български гражданин, а само до сега разноските по делото са 38 хил. лева. В писмото си до Вас, господин Велчев, аз Ви помолих, вече като ответник по делото, да се запознаете със случая и да прекратите този фарс, този срам. Да не се допуска заради един поръчков, замозабравил се прокурор да се уронва авторитетът на цяла институция. Вие не предприехте никакви действия до сега. Предстои Ви сериозна, принципна борба. С какво лице ще се покажете пред онези прокурори, чието уволнение и наказание искате за далеч по-малки нарушения? Не ползвате ли в случая двоен стандарт? 

Можеше ли да се пресичат явленията в самото им начало? Кой строителен предприемач ще отрече че при съгласуването на обекта с Електроснабдяване не беше изнудван с по 5000-8000 лева. Опитаха се да изнудят и мен, потърсих закона. Прокурор Иван Тодоров от Окръжна прокуратура Варна ръководи акцията и заловиха „емисарите” с белязаните 5000 лева подкуп. Явлението веднага се пресече и вече е непознато. С въпросните пари облякохме 150 деца от дома за сираци във Виница.

И сега твърдя, че корупцията и организираната престъпност развиха такива мащаби не без помощта на определени хора от институцията Прокуратура. 

Отдавна в обществото ни битува понятието „силови групировки”. Срещаме го и в документите на официални институции. Значи то е вече признато и прието от обществото. Масово бе рекетиран прохождащия дребен и среден бизнес. Да не говорим за беззащитните обикновени хора. И всичко това ставаше пред очите включително и на официалната власт. Когато тръгнеше по главната търговска улица на Варна рекетьорска група на Христо Асенов, Бацата, помещаваща се в Гранд хотел „Варна”, и по общо мнение силово разчистваше пътя на групировката „Мултигруп”, всички търговци пускаха кепенците, скриваше се включително и полицията. Такава картина сме гледали по филмите, когато башибозукът напада някое селище. На страшилището, заробило града, вестник „Труд” от 04.06.1997 год. направи визитна картичка (прилагам копие от вестника, което съм приложил в материалите и до Президентството и до Вас). Олицетворение на прехода са точно този тип хора. Вече е добре облечен, охраняван бизнесмен, притежател на голям хотел на Златни пясъци и хотелски комплекс в град Бяла със седемдесет хиляди квадратни метра застроена площ. Прочетете, вижте, сравнете.

Групата на Бацата, освен всички останали, рекетира и сина ми. Посъветвах освен него и още двама да подадат жалби. Дежурната млада прокурор Даниела Костова издаде заповед за задържане. По правило, Бацата се укри, а бойната група от осем души беше задържана в първокласен хотел на Разград, но забележете, в екип с току що напуснал прокурор от Районна прокуратура Варна. Групата си има главен съветник, но най-вече връзката с институцията в която до вчера е служил. От тук вече започнаха конкретните действия за оттегляне на жалбите от Прокуратурата, за да бъдат освободени задържаните и Бацата излезе от нелегалност. Другите двама се изплашиха и оттеглиха жалбите, както хилядите случаи в страната. Настоявам на конкретните посочени случаи да се извърши проверка и да се види истината. Ще стане ясно, че всички шантажиращи действия се водеха от представители на Прокуратурата – предимно тогавашния окръжен прокурор Георги Аврамов, тогавашния член на Висшия съдебен съвет генерал, Лилко Йоцов, и техните подставени хора в Главна прокуратура.

За лек автомобил, който бях купил по договор за 25 хил. лв. (лично броих парите), но не съм го прехвърлил документално, същият прокурор Аврамов се ангажира и заяви дори в пресата, че подписът в договора бил фалшив. Докато графологичната експертиза докаже, че подписът е автентичен, а от там се докаже правото ни на собственост, колата вече беше продадена. На нас ни се подсказваше по всякакъв начин, че колата ще бъде върната ако оттеглим жалбата срещу Бацата. Подбудата, задържането на колата, освобождаването й преди да докажем правото си на собственост, продаването й, всичко това беше пряко ръководено от окръжния прокурор Г. Аврамов, ползвайки бивш свой клиент от времето преди да заеме длъжността окръжен прокурор. Добре си зная правата, всички документи са на моя страна и са в мен. Няма проблеми да осъдя държавата и да си върна колата. За мен, вярвайте ми, по-голямата тревога е разпадът на държавността. През целият едногодишен период пресата постоянно ангажира обществото с Бацата – в коя страна се намира, други версии гласяха, че не е напуснал страната и „Мултигруп” го прикрива.

При кражба на кола задържат единия, вторият избягва. Ето удобният случаи да се инсценира, че избягалият е синът ми, въпреки, че задържаният посочва съучастника си, а в последствие той сам се предава. И това не е достатъчно. Държаха сина ми единадесет месеца в ареста. През цялото време при мен идваха „доброжелатели”, тъй като знаят, че аз съм решаващият фактор, да ме убеждават, че ще се върнат парите от рекета, колата ще бъде върната, само да склоним да оттеглим жалбата, за да бъдат освободени хората на Бацата и той да се завърне в страната, защото губел милиони левове. Когато и това не помогна ме предупредиха, че на еди коя си дата във Варна пристига генерал Лилко Йоцов, бивш прокурор на въоръжените сили на България и настоящ член на Висшия съдебен съвет. Идвал с цел сделка. Адвокат Цветков ме осведоми за мисията на Лилко Йоцов, аз предупредих водещия прокурор Даниела Костова и наблюдаващия прокурор Иван Тодоров. Прокурор Иван Тодоров ми заяви, че ако Лилко Йоцов няма имунитет, ще нареди да го задържат. На следващия ден пристигна генерал Лилко Йоцов и заяви в прав текст: „Идвам с цел сделка, от името на Мулти Илия Павлов, който не си знае милионите и пред нищо не се спира. Ако оттеглите жалбата срещу Бацата, ще ви се върнат парите от рекета, ще ви се върне колата, в противен случай до три месеца главите ви няма да бъдат на раменете.” Т.е. ще бъдем ликвидирани.

Сигнализирах за случая Илия Павлов, в началото той не обърна внимание, но след писменото ми обръщение до него, изпратено с обратна разписка, бях извикан в Гранд хотел Варна от шефа на охраната, подп. Васко Василев, бивш служител от ДС. Не получих нито един задоволителен отговор. Възможно ли е един безработен като Бацата да държи целогодишно апартамент в Гранд хотела? Защо се допуска там да се извършват инквизиции от репресивната му група? Защо не беше на срещата генерал Л. Йоцов, след като аз настоявах за неговото присъствие? Допустимо ли е в това размирно време, който и да е, да носи послания от името на някого, без дори той да знае, за ликвидиране на хора? Най-малкото от името на Илия Павлов?!? Отговорът на шефа на охраната бе, че Бацата е обикновен гост на хотела, Лилко Йоцов си е превишил правата и това не е послание на неговия шеф, Илия Павлов.

Малко след това ме кани на среща пред хотел „Шипка” в София адвокат Николай Владимиров, който бил заместник на генерал Лилко Йоцов във военна прокуратура. При условие да изляза от колата, за да не се подслушва, ми заяви че след като не сме склонили да оттеглим жалбата си срещу Бацата, без аз да подозирам, че зад всичко това седят големи хора, с голяма власт, с големи пари, този път се готви удар срещу мен, бащата, за работата ми в Стражица. И в прав текст ми беше казано, че зад всичко това стои Ангел Ганев. Само след седмица, за почуда на всички, гръмна въпросната пресконференция. Ето голямата опасност от поръчковите прокурори, ето и последствията. Който веднъж си е продал душата, той продължава да служи на дявола.

Господин Велчев, тези изводи касаят най-много Вас. Съвсем умишлено се отклонява общественото мнение с досиетата, агентите, доносниците от преди двадесет години. Днес проблемът на обществото е, че тези поръчкови прокурори, с чиито действия и бездействия стана разграбването на века за заслуги и награда днес са окръжни, апелативни и касационни прокурори. Това са хора с продадена съвест и душа. Никаква реална промяна не можем да очакваме с подобни хора.

Вашите основни аргументи в обвиненията срещу редица прокурори са предимно за изземване избирателно на дела, просрочени законови срокове, смяна на прокурори. Кой ще даде правно обяснение кое наложи да бъде сменен водещият прокурор Даниела Костова по делото с рекета на Бацата, кое наложи да бъде сменен и наблюдаващият прокурор Иван Тодоров, кое наложи по същото дело да бъде сменен третият, четвъртият, петият прокурор? Защо бяха задържани в продължение на девет месеца осем млади, здрави мъже? Защо следствието приключи чак на седмата година? Какви са правните аргументи за всички тези действия? Отговорът е само един: защото в конкретния случай главният прокурор на републиката беше Илия Павлов! В рамките на около една година във Варна беше назначен за окръжен прокурор Георги Аврамов. Първо, това беше срам за гилдията и второ неговото назначаване беше с определена цел: първо да оправи проблема „Бацата”, с което се справи успешно и второ, да реши въпроса със задържания контейнер контрабандни цигари. И с този проблем прокурор Г. Аврамов се справи успешно като се мотивира, че цигарите са за лично ползване. Колегите му от прокуратурата веднага сметнаха, че въпросният човек трябва да живее 10 хил. години, за да ги изпуши. Виждате на практика кой кадрува и каква е целта.

Мафията в прокуратурата беше взела връх. Тя не само, че не прикриваше своите действия, напротив, съвсем преднамерено демонстрираше. Показваше на честните прокурори, които преобладават, кой раздава баницата. В същото време умело покваряваше младите прокурори и съдии, като ги правеше съпричастни в мръсните си дела и им показваше от кого зависи кариерата им. Всичко, каквото можеше да се изтъргува се даваше на тези вече покварени, продали душите си магистрати.

Господин Велчев, не сметнахте за важно повдигнатите от мен въпроси, веднъж като юридически съветник на президента, втори път вече като главен прокурор, не взехте никакво отношение. В замяна на това получихме предложение от главния прокурор, Борис Велчев, до Касационен съд да се преразгледа споразумението, сключено в Районен съд, Варна, срещу лицето Андрей Раденков, т.е. сина ми, че присъдата от 500 лв. е неправомерна. Прегледах накратко протокола от съдебното заседание, прокурорът казва буквално: „Господин съдия, в тази кръчмарска свада не разбрах нито кой колко е пил, нито кой кого и как е ударил”. Може би сте прав, господин Велчев, такъв е редът.

Най-големият проблем на обществото ни в момента е проблемът с имотните измами. За да съберем на процеса всички, останали без домове, няма да е достатъчна която и да е зала, няма да е достатъчен дори и стадион „В. Левски”. Та нима държавата ни, с нейните институции е безсилна да прекрати това явление. В неволята си хората се обединиха в инициативни комитети, граждански сдружения. Прокурор Кърджев се опита да направи специално звено. Вашият доскорошен говорител, Бойко Найденов, неотдавна заяви по телевизията, че на прокуратурата са известни начините, методите на измами и ще направи всичко възможно в най-скоро време този проблем да влезе в съда. И толкова, глас в пустиня. Методите са толкова ясни и повторяеми. ООД с неограничена безотговорност от лихвар, нотариус, прокурор, а срещу тях оня хрисим, трудов човек в нужда. Заради необходимите й две хиляди лева за нуждите на дъщерята, абитуриентка, жена от Разград се прощава с апартамента и вилата си. По този начин един мошеник само за една година се сдоби с 25 апартамента, друг с 18. И за прокуратурата всички сделки са „перфектни”. Господин Велчев, трябва да тръгнем от там. Първо да върнем заграбените имоти на хората.

Волю-неволю и аз влязох в това блато, защото нямаше банка, която да даде кредит на евентуалния затворник, според изявленията на прокурор Димова. По същата схема бяха присвоени фирмените ми имоти, струващи няколко милиона лева. Разбира се върнаха ги веднага, защото тези хора са както крадливи, така и страхливи. Показателно тук е това, че на жалбата ми до Прокуратурата, нотариалните камари, инспектората, отговорът беше, че всичко е законно и сделката е „перфектна”. А българският съд в решението си определи, че пълномощното е незаконосъобразно. Никой досега не даде отговор как с незаконосъобразно пълномощно се извършват „перфектни” сделки. За да се види целият механизъм показателно е, кои се изправиха срещу мен, респ. срещу хилядите, останали без домове, полковник Янчо Несторов – нотариус, генерал Лилко Йоцов, завеждащ по онова време прокуратурата на въоръжените сили – адвокат, капитан Минчев от РДВР, Варна, разследващ по разпореждане на Прокуратурата и заключил с мнение за съд, и мастита адвокатка, работеща в една кантора с нотариус Несторов и адвокатстваща предимно на добре облечени „бизнесмени”. И тези хора искаха да убедят съда, че аз съзнателно съм се лишил от имотите си и съм дал пълномощно, с което съм дарил 50-годишния си труд на измамници. Ето кое наложи по мое настояване да бъда освидетелстван. Питам Ви, господин Велчев, какъв е шансът на жената от Разград и хилядите, останали без домове, да се изправи срещу тази армада. Единственият шанс е, както в моя случаи, професионализма и морала на българския съдия.

По правило всички, в големите и малки селища, знаят кои са лихварите, кои са нотариусите, кои прокурори седят зад тях. Само хората от закона не знаят!

Ако някой се съмнява, че съвсем целенасочено се осигурява чадър над престъпността, нека разгледа макар и само този случай, с който имам „честта” пряко да се сблъскам. Измамникът-лихвар Тодор Иванов, гр. Варна, ул. „Русе” №5, без нито един ден трудов стаж за 50-годишната му възраст, е притежател на пет престижни, скъпоструващи имоти във Варна. Използвайки двойното си гражданство в Германия, където се ползва със статута на безработен, същия дълги години се занимава с износ на антики, изнася историческата памет на страната ни. Сигнализирали сме многократно Варненската прокуратура, включително и Вас, господин Велчев. Представили сме официални документи от полицията, доказващи, че този човек няма трудови приходи, че този безработен прелита в рамките на три години 73 пъти със самолет маршрута Варна – София – Мюнхен и обратно. В най-интензивния период – по четири пъти на месеца. По наш сигнал бе задържан на летище Варна в опит да пренесе статуетки, златни фибули и множество антични монети. Като по правило бе освободен веднага. Каналът с осигуреният чадър продължи още три години докато полицията от Мюнхен разби канала и задържа Тодор Иванов за шест месеца. Освен за износа на антики го разследват и за произхода на средствата, тъй като, по негови думи и в Германия е притежател на няколко имота. И в сводките на полицията в Германия, и в сводките на нашата полиция, името на Тодор Иванов се преплита с името на Ангел Филчев, брат на бившия главен прокурор. Показателно е, че след разбиването на канала Тодор Иванов посещава България само по един-два пъти в година.

Ръководството на Обединено гражданско сдружение Варна сподели тревогата си с уважавания прокурор от Апелативна прокуратура Варна, Васил Миков, че в много от жалбите на измамените към сдружението се преплита името на нотариус Янчо Несторов. В отговор на това прокурор В. Миков заявил, че на прокуратурата е известно, че нотариус Янчо Несторов обслужва престъпния контингент, знае се че при него са водени дори вързани хора, но Прокуратурата е безпомощна, тъй като хората се страхуват да подадат жалба. Обществото ни е сковано от страха.

Хората се убедиха, че за да защитят що-годе интересите си, трябва да се обединяват. Няма вестник, списание, телевизия, която да не отрази „случая Кубрат” – как един местен феодал, не без помощта на местната административна и политическа власт е заробил двеста семейства. Втора година тези семейства са оставени на произвола и не получават никакъв приход. Като сдружение направихме всичко възможно да освободим хората от страха, да изведем проблема. Вие, господин Велчев, лично се ангажирахте до месец септември да се внесе в съда обвинителния акт. Проблемът беше разгледан и от комисията по корупцията в Народното събрание, но тяхното оправдание бе, че чакат разследването на прокуратурата. До тук нищо не е придвижено напред. Хората мизерстват, а в следствие на бездействието схемата се разшири и в съседния Тутракан – по същия начин пострадаха 60 жени.

Господин Велчев, за да добиете точна представа за безвластието и беззаконието в държавата ни трябва да вникнете макара и само в този случай. Може би и през феодализма е имало все пак някакъв ред.

Доказано е, че престъпният капитал поражда престъпления. Какво ще кажете за случая с хилядите работещи, т. нар. гурбетчии, по хотелските комплекси? Плаща им се колкото да преживяват, а когато се завършат обектите не им се дават пари дори да се приберат по родните места. Същото става и със стотиците фирми – участват с труд, механизация, материали и отново след завършване на комплекса вместо собствениците идват бодигардовете и без да им се плати биват изгонени. Това върна с години назад прохождащия бизнес. Коя ли институция не занимавахме с молба да се прекрати това жестоко явление. Никой не предприе мерки. Принудихме се, за срам на нашата държава да потърсим съдействие от Американското посолство. На третия ден бяхме приети от посланика. Именно с тяхното съдействие успяхме да върнем на хората и на 47-те фирми заграбени средства от 6,5 милиона лева. Договорихме и извънсъдебно 12 хиляди лева за човека, на когото при трудова злополука му бе извадено окото. В сдружението дойдоха още десетки ощетени фирми, които си признаваха, че ги е страх да си поискат вземанията макар сумите да бяха от по 150-300 хиляди лева. И имайте предвид, че това е една малка, може би стотна част, но по-важно е, че се пресече явлението. Едно е да се говори за беззаконие, безвластие, друго е да се слезе долу до проблема и да се реши.

Изброих една малка част от случаите, в които съм пряк участник и свидетел. Тези случаи са като капка вода, в която се отразява цялата ни действителност. Убеден съм от практиката до тук, че ще се направят всякакви еквилибристики, но няма да се даде отговор на нито един от въпросите. При тези тежки обвинения, които отправям, на Прокуратурата не й остава нищо друго освен да заведе дело срещу мен и се докаже истината. Но аз ще завърша отново с призива, че едно общество не може повече да се крепи на лъжата, грабежа, демагогията и страха.

10.10.2006 г.                                    С уважение:

гр. Варна                                                                  /Игнат Раденков/