Съветът на Европа и човешките права

Упрекът в невежество се задълбочава още повече, ако се погледне чл. 14 Забрана на дискриминация от “Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи”, ратифицирана от България. От 1992 г. страната ни е пълноправен член на Съвета на Европа, (друга организация, различна от Европейския съюз). Чл. 14 гласи: “Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.” Следователно упреци в расизъм, ксенофобия, липса на толерантност, политическа недостатъчност и неспособност за оценка и т.н., използвани и от български депутати, не определят точно типа нарушаване на европейските норми – дискриминация по признака ‘принадлежност към национално малцинство и рождение’. Още по-смешна е позицията на г-н Лютви Местан, който като председател на парламентарната Комисия по образование и наука сам дискриминира българските учени, като не допуска до обсъждане в Комисията представения му като петиция законопроект от български учени още преди една година, веднага след избора му. Точно той да говори за толерантност, след като с действията си поставя под въпрос признаването на квалификациите на българските учени след присъединяването на страната ни? Какво е направил лично той за научното законодателство, което е от 70-те години на миналия век? За обновяването му в духа на Болонския процес и Лисабонската стратегия на ЕС? И има ли компетентността, за да го направи?

Гафът, който се обсъжда тук, е станал в Страсбург през септември 2006 г. Една година по-рано, на 24 септември 2005 г., Българската национална телевизия излъчи филм с въпроси към български депутати, от българския парламент, на български език за значението на някои европейски термини, които са в употреба в Европейския съюз. Преобладаваше незнанието. Филмът целеше до покаже резултатите от работата у нас по Комуникационната стратегия по разширяването на Европейската комисия, а също така и от изхарчените 20 милиона лева за информиране на българските граждани предвид бъдещото еврочленство. Филмът беше излъчен като превенция и имаше за цел да сигнализира за пропуски, върху които трябва да се работи сериозно.

Кои са изискванията на Европейския съюз

във връзка с членството на държава-кандидатка?

В Копенхагенските критерии (мой превод от сървъра “Европа”, актуализирана информация) се казва следното: “Определените в Копенхаген от държавните и правителствените ръководители на държавите-членки три критерия, които кандидатите за присъединяване (вж.) трябва да изпълнят, преди да се присъединят към ЕС, са: Първо, трябва да разполагат със стабилни институции, които защитават демокрацията, правовата държава, човешките права и защита на малцинствата. Второ, трябва да разполагат с функционираща пазарна икономика и трето, трябва да приемат т.нар. acquis (вж.) и да подкрепят различните цели на Европейския съюз. По-нататък държавата трябва да разполага с обществена администрация, която е в състояние, да приложи правото на ЕС и да го управлява. ЕС си запазва правото да реши, кога страната, кандидатка за присъединяване, е изпълнила тези критерии и кога ЕС е готов да я приеме като нов член.”

Ако част от българската обществена администрация, включително депутати, министри и т.н. знае, че трябва да защитава правата на малцинствата, то за прилагането на правото на ЕС и управляването му в България съвсем не съм сигурна. Дори българските съдии не са изучавали европейско право. Как ще го прилагат тогава? Да не говорим за това, че за 17 години демокрация в страната не започнаха дори обучителни курсове, както за съдии, така и за държавни служители, които работят по проблемите на Обединена Европа, които да им дадат поне начални знания, но все пак знания, по европейско право. Българските юристи продължават да бъдат комплексирани, осъзнавайки липсата на обучение по европейско право като сериозна липса в кариерата си на юристи. А въпросът може да се разреши с една магистратура – 2 или 4 семестъра в някоя европейска магистърска програма, може и виртуално обучение от работното място в рамките на европейската програма за учене през целия живот. Необходимо е само добро владеене на някой от западноевропейските езици. Повечето програми текат на английски език (вж. мои публикации по темата в www.evropa.dnevnik.bg от август и септември т.г.).

Какво ни казва “Хартата на основните права на Европейския съюз”?

Тъй като предстои ратификация на “Европейската конституция” мога да цитирам единствено откъси от “Хартата на основните права на Европейския съюз”, приета от Комисията на Европейските общности, Брюксел, 13.09.2000 г. КОМ (2000) 559. Впрочем тя вече е преведена и достъпна в Интернет в сайта www.pr-bg.com. Още в Преамбюла се казва, че “Съюзът се изгражда върху неделимите и универсални ценности на човешкото достойнство, свободата, равноправието и солидарността... Той поставя личността в центъра на действията си, в които изгражда гражданството на Съюза в пространството на свободата, сигурността и правото.

Човешкото достойнство е поставено в чл. 1 на Хартата. Той гласи: “Достойнството на човека е недосегаемо. То трябва да се съблюдава и да се защитава.”

Въпросите на дискриминацията са третирани в чл. 21 – Недискринимиране, който гласи: “(1) Дискриминирането, особено по пол, раса, цвят на кожата, етнически и социален произход, генетични признаци, език, религия или мироглед, политически и други възгледи, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, раждане, увреждане, възраст или сексуална ориентация, е забранено. (2) В областта на прилагане на Договора за създаване на Европейската общност и Договора за Европейския съюз е забранена всяка дискриминация на базата на държавна принадлежност въпреки особените определения на тези Договори.”

А чле. 20, определящ равенството пред закона, гласи: “Всички хора са равни пред закона”.

Ако г-н Димитър Стоянов си беше направил труда да прочете Хартата, може и на английски език, той едва ли би написал този имейл. А ако Министерството на външните работи с великата си дирекция “Комуникационна стратегия” още през 2002 г. беше започнало сериозна работа по информиране на българските граждани за правилата в Европейския съюз, сега министър Калфин нямаше да изрича гневни слова срещу хората, сринали и без това недобрия имидж на България в Европа. Впрочем “Комуникационната стратегия” и сега не работи в национален план. За тази година не е обявена Покана за кандидатстване по действия в национален план. Обявена е само в международен план, защото чиновниците от МВнР не знаят простия факт, че най-доброто лоби в ЕС е добре свършената работа. 90 дена преди присъединяването на страната ни към ЕС българските граждани не знаят почти нищо за живота си при новите условия, които се очертават от януари 2007 г.

Кой е пътят за държавните чиновници и за нас, българите?

Той е само един. Създаване в София на Център за европейска комуникация, в който да работят разнородни екипи от преводачи, езиковеди, електронни специалисти, консултанти от различните дирекции на институциите на Европейския съюз, pr-специалисти българи. Европейската терминология не само трябва да бъде преведена, но термините трябва да бъдат обработани като варианти, синоними, дублетни форми и т.н., както и кодифицирани, а това е работа на езиковеди – българисти и колеги, специалисти по други езици. Самите преводи трябва да бъдат засечени чрез няколко езика, за да се отсеят вариантите, съобразени с националната специфика на всеки език. Информацията трябва да се поддържа в електронен вид и постоянно да се обновява. В България работата с електронни корпуси все още се смята за екзотика, докато в развитите страни, вече не само в старите държави-членки на ЕС, тя е редовна практика.

Този Център трябваше да бъде създаден най-късно със създаването на Националната програма по Комуникационната стратегия през 2002 г. Той не е създаден и досега и затормозява създаването на обучителни програми като модули за електронно обучение на депутати, министри, други държавни служители, университетски програми и т.н.

И тъй като премиерът Сергей Станишев единствен у нас говори за работа, си позволявам чрез медиите да му напомня, че такъв Център по европейска комуникация трябва да бъде изграден в София и да работи с държавната администрация в цялата страна. Държавната администрация трябва да бъде обучена по европейската тематика. Ще се работи по проекти с ЕС! Невежеството и за в бъдеще ще води до подобни гафове като този в Страсбург сега. Удобна за разполагането му е сградата, където се помещава Централно управление на БАН, защото е в близост до Народното събрание и ще бъде на разположение на депутатите, които ще вземат и носят по регионите си най-нова информация за Европейския съюз. Самото ЦУ на БАН няма да може да продължи съществуването си в този си вид като втора администрация, дублираща администрацията на научните институти. В ЦУ на БАН не се извършва научноизследователска дейност. ЦУ на БАН не е акредитирано като научно звено. Хората от администрацията трябва да се преквалифицират по отношение на задачите, свързани с европейската проблематика и да я обслужват. Учените, които се появяват там в определени часове, работят в научните си институти, а председателят му акад. Иван Юхновски – той е вече на около 70 г., той трябва да се пенсионира. Учените в Западна Европа се пенсионират в деня, в който навършват 65 г. Това е справедливо действие, тъй като високотехнологичната съвременна наука изисква непрекъснато обновяване на знанията на учените и млади хора, които да поддържат съвременните критерии на постоянно развиващите се високи технологии.

Какво ще стане,

ако не създадем Центъра за европейска комуникация?

Ако не създадем този Център, покъртителното невежество на българските представители в европейските институции след приемането на страната ни за пълноправен член на ЕС от началото на 2007 г. ще продължава. А това се отразява зле на имиджа на страната ни. Случаят с евронаблюдателя ни г-н Димитър Стоянов не е изолиран случай, а обичайна практика, зад която стои невежеството. Самият факт, че българските депутати, които го упрекнаха, не назоваха действителното му провинение, показва само едно – че не го знаят. Емоциите не оправдават липсата на познания в правилата на Съюза. А те са хората, които трябва да хармонизират българското законодателство с европейското.

Защото понякога “гордея се, че съм българин” просто не достига...

доц. д-р Любима Йорданова

тел. 989 2968, 8 77 65 91

P.S. В деня, когато беше огласен последният Мониторингов доклад на ЕС, запитах двама мъже – на 19 и 30 г. кой е президентът на Европейската комисия? И двамата отговориха – Оли Рен. Това е знанието в България за Европейския съюз. Това са реалностите.