Коя е тази страна? За съжаление, нашата!

Как живее българина, ами пее си:

Колко прекрасно живея!

Приличам на хлебарка,

плуваща в помия,

но съм щастлива с мярка,

за да не се опия

от сладостта

на тази вкуснотия!

Колко прекрасно живея!

Идва ми да запея!

Химн на българска хлебарка,

оцеляла с мярка!

Кои са водачите му, ами докараха го до:

Колко е жалко да бъдеш цар без царство!

Колко е трудно да бъдеш народ на цар без царство!

Колко е страшно за този народ на цар без царство,

смазан е от мъката на своето пиянство!

Къде са юнаците му, ами бунтуват се:

Българино, юнак,

ама без калпак,

размяташ ятаган,

в своя дом заврян!

и му остана само:

Моята сълза,

колко мъничка е тя,

за голямата сълза,

в моята душа…

Как ще живеем в тази страна,

в която водачите са „царе”, народа „хлебарки”,

а „юнаците” плачат?!