В последно време зачестиха исканията на представители на законодателната и изпълнителната власт, както и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), за увеличение на размера на здравноосигурителната вноска от 6% на 8%.

Тези искания се правят въпреки многобройните разкрития от страна на държавните институции и средствата за масова информация за неефективно изразходване на средствата, надписване на извършените разходи и крайно неефективната система за контрол върху тях. Това показва, че и при сегашната вноска съществуват многобройни резерви за реформиране и оптимизиране на системата на здравеопазването.

Не се коментира, обаче, друга много съществена причина за недостига на средства в здравеопазването – неадекватният осигурителен доход, върху който се изчисляват вноските.

За разлика от другите европейски страни, в които осигурени са лицата, получаващи доходи, а лицата без доходи не се считат за осигурени и разходите за тяхното здравеопазване са поети от държавата, в България беше възприет уникален модел на здравно осигуряване, при който държавният бюджет осигурява всички лица без доходи.

В резултат на това около 2,7-2,8 млн. лица, получаващи доходи от трудова или друга стопанска дейност, се осигуряват върху среден осигурителен доход от около 343 лева и формират почти 70% от приходите на НЗОК.

В същото време държавният бюджет осигурява над 4,3 млн. лица върху среден осигурителен доход от около 99 лева, който формира около 30% от приходите на НЗОК. Този осигурителен доход е 3,5 пъти по-нисък от дохода на работещите лица. Ако приведем двата осигурителни дохода към съпоставима база, това е все едно държавният бюджет да внася 1,7% здравноосигурителна вноска вместо 6%.

Ето някои от най-фрапиращите разлики:

• над 2,3 млн. пенсионери са осигурени върху среден осигурителен доход от 148 лв.;
• около 1,5 млн. деца са осигурени с вноска от 0,5% върху осигурителен доход от 220 лв., което е равностойно на 6% вноска върху 18,33 лв. В резултат на това осигурителната вноска за децата е само 1,10 лв.;
• над 450 хиляди други лица (студенти, войници, социално слаби, затворници, бежанци, ветерани от войните и военноинвалиди, лица, полагащи грижи за хора с увреждания) са осигурени върху осигурителен доход от 110 лв.;
• фонд “Безработица” на ДОО осигурява около 87 хил. лица с право на обезщетение върху среден осигурителен доход от 111 лв.

Прави впечатление, че най-ниски са здравноосигурителните вноски на лицата, които най-често ползват медицински услуги.

Не на последно място трябва да посочим, че около 800 хил. лица не внасят осигурителни вноски, но продължават да ползват системата на здравеопазване, поради многобройните популистки отлагания на срока за тяхното санкциониране.

Всичко това показва, че преди да се пристъпи към увеличение на вноската, трябва да се изчерпат съществуващите резерви: