Защо спешно е нужно Министерството на образованието и науката да предложи на Министерския съвет да приеме пакет от документи, регулиращи взаимоотношенията, критериите и структурата в българската наука и висше образование? Пакетът от законопроекти трябва да бъде предложен за обсъждане в Парламентарната комисия по образованието и науката и бързо придвижен за приемане в Пленарната зала на Народното събрание.

Защо да бързаме? По този въпрос – признаване на квалификациите на българските учени в държавите-членки на Европейския съюз – българската наука и висше образование са в жълтата зона на Мониторингивия доклад на Европейската комисия от 25 октомври 2005 г. Все пак проблемите, назовани в червената зона, са по-спешни.

С илюстрации от сега действащия “Закон за научните степени и научните звания” и “Правилника” за прилагането му ще се опитам да дам отговор на този въпрос.

Правилникът е утвърден с разпореждане № 303 на Бюрото на Министерския съвет от 29 юли 1972 г. и е публикуван в ДВ, бр. 63 от 11 август 1972 г. с последно изменение ДВ, бр. 13 от 1992 г., а самият Закон е публикуван в ДВ, бр. 36 от 9 май 1972 г. с последно изменение ДВ, бр. 54 от 4 юли 2000 г. и като критерии включва следното:

·        Чл. 5 , ал. 1. Дисертационните трудове трябва да бъдат насочени към решаване на научни или научноприложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната,...

·        Чл. 16. ал. 1. Хабилитационните трудове и другите научни изследвания и творчески постижения по чл. 10 и 15 трябва да бъдат насочени към решаване на научни или на научноприложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната, ...

По-интересен е Правилникът, който съдържа някои качествени характеристики, на които трябва да отговарят кандидатите:

·         5.1. Творческото научно постижение, представено като дисертационен труд, трябва да е внедрено и да има оригинален научен принос за решаване на научни или научно-приложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната.

·         6. При допускане на кандидатите до конкурс за получаване на научни звания се вземат предвид техните постижения в науката или практиката, както и политическите и моралните им качества.

·         9.3. Високата квалификация на специалистите от практиката се определя от техния принос при прилагане постиженията на науката и техническия прогрес в производството, управлението и социалистическата култура и изкуство.

·         22. Към молбата до научния съвет дисертантите прилагат:... з/ характеристика за деловите, политическите и моралните качества ноа дисертанта, която се дава съответно от научната организация, предприятието или учреждението, където той работи.

·         39. Кандидатите за получаване на научните звания “асистент” , “научен сътрудник” и “преподавател” подават в научната организация, обявила конкурса, следните документи:... г/ характеристика за деловите, политическите качества от местоработата, а за младите специалисти, които кандидатствуват непосредствено след завършване на образованието си, от съответното висше учебно заведение.

·         40.1. Допускането на кандидатите до конкурс се решава от ръководителя на научната организация по доклад на назначена от него комисия в състав: неговият заместник по научната част – за председател, представители на ръководствата на партийната, профсъюзната и комсомолската организация и завеждащ отдела (службата) “Личен състав”.

·         43. ... Комисията... представя писмен доклад в научния съвет..., в който се отразяват за всеки кандидат: оценката от изпита, трудовият му стаж, публикациите, научните и научно-приложните разработки, трудовите отличия, моралните и политическите качества и други данни, свързани с работата на кандидатите като специалисти. В заключението си комисията дава мотивирано предложение за избор.

Както се казва – без коментар, но аз все пак ще кажа, че този Закон и Правилника за приложението му вече 17 г. тровят живота на българските учени и ги правят абсолютни аутсайдери в европейската и световната наука.

Те нарушават “Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи” в чл. 9 – Свобода на мисълта, съвестта и религията, чл. 10 – Свобода на изразяването на мнение, чл. 14 – Забрана на дискриминацията в частта политически и други убеждения, чл. 17 – Забрана на злоупотребата с права.

А в чл. 20 на “Хартата на основните права на Европейския съюз” (2000/С 364/01), която ще стане актуална и за българските граждани след присъединяването на страната ни към ЕС, се казва: “Всички хора са равни пред закона”.