www.mamboteam.com
PR-BG.com... Информацията от първоизточника Реклама
Начало
петък, 09 януари 2009
 
 
Рубрики
Икономика и бизнес
Държавно управление
Политика
Неправителствени организации
Култура и изкуство
Наука и образование
Здравеопазване
Спорт
Шоу и развлечения
Други
Блог на Георги Рогачев
Вход





Забравена парола
Ако желаете да публикувате своите PR-и е необходимо да сте регистриран и одобрен... РЕГИСТРАЦИЯ ОТ ТУК
PR с късмет
Полезни връзки
Приятели

KOMENTARI.com
TechNews.bg
Fiat-bg.eu
Bulmedia.info
www.pr-gb.com
press releases
www.melodika.net
www.pr-canada.net
www.globallica.com
герб

Весела Коледа и Щастлива Нова 2009 година!

ПРЕДИ МОНИТОРИНГОВИЯ ДОКЛАД НА ЕК Печат Е-мейл
Автор Любима Йорданова   
четвъртък, 24 август 2006

 

Дневният ред на България днес :

·         структурна реформа,

·         законодателна реформа,

·         обучителни курсовеза държавни служители

 

доц. д-р Любима Йорданова

 

 

Страната ни е пред сериозно изпитание. Предстои поредният Мониторингов доклад на Европейската комисия, който ще оцени степента, в която България се е справила с критериите на Европейския съюз и ще прецени дали е възможно присъединяването на страната ни към Съюза от 1 януари 2007 г. Да не забравяме, че общото мнение е, че не се справяме с хармонизиране на законодателството към Европейските критерии, а и работата на изпълнителната власт не е на необходимото равнище. Да не забравяме също така, че освен червени зони има и жълти, които също застрашават членството на страната ни от 2007 г.

 

За структурната реформа

 

Тя уж се провежда. Дори беше създадено Министерство на държавната администрация и административната реформа, но и то се занимава с филмчета за обучение на служителите в етичност, а не в създаване на структура, която да съдържа и обновява непрекъснато информацията за ЕС – институции, дейности, политики, лица и др. за бърза справка на служителя. Такъв информационен електронен център към Министерството няма. Няма и създаден електронен корпус с европейска документация на български език. Има чудесна модерна компютърна техника и седящи зад нея необучени служители.

 

Реформата трябва да започне с формирането на най-важните структурни звена, които са насочени към различните ресори на ЕС. Този процес може да се осъществи бързо, тъй като дори не е налице морална дилема с преструктуриране и закриване на неработещи структури.

 

Все пак трябва да се започне с комуникацията, която е в основата на европейската комуникационна политика и изграждането на Център за европейска комуникация, който да поема грижата за създаване на български език на електронен корпус от европейски текстове, който непрекъснато да се обновява. Той ще транслира европейската информация. Да не забравяме, че има сайтове на ЕС, които се обновяват всеки ден. За този център говоря от доста дълго време и той все не се създава. Той може да бъде разположен в жълтата сграда на Централно управление на БАН /срещу или до Народното събрание/, което като централизирана структура не може да продължава съществуването си след присъединяването на страната ни към ЕС. Децентрализацията е в основата на европейската идея за обединение. В сферата на науката все още идеята за създаване на Институт по европеистика не среща одобрение. Още през 2000 г. поставих въпроса за изграждането му към БАН, но идеята веднага беше отхвърлена от председателя й г-н акад. Иван Юхновски, Управителния съвет и Общото събрание. И то по времето, когато Европейската комисия създаде Комуникационната си стратегия по разширяването, предназначена за страни като България.

 

Ако Комуникационната стратегия на Министерството на външните работи не работи добре и само пилее парите на държавата /25 милиона лева, ако включим и парите, отпуснати от правителството през тази година/, то е само защото самото Министерство няма изградена структура, която да създава подобни текстове, като работи в система. Да се разчита на случайни чиновници, които непрекъснато се движат в зависимост от политическия вятър, е несериозно. Да се разчита на журналистката г-жа Албена Воденичарова, също е несериозно, тъй като работата на журналистите е да бъдат модератори в обществото, т.е. да вземат вече готовата информация и я пренесат до зрителите, слушателите, читателите. Те не създават информация. Също и министърът по европейските въпроси г-жа Меглена Кунева, министър вече в две правителства, т.е. втори мандат, не е създала подобна структура, макар че ползва средства от Комуникационната стратегия. Да се разчита на т.нар. “доброволци” е непрофесионален подход към проблема. Идеята за емоционални призиви до европейските институции и хората от тях от екипа “Доброволци за Европа”, вж. www.predai-natatak е по-скоро тероризъм. Имам предвид идеята да се изпращат послания от българи до институциите. Темпото на живот в старите държави-членки е много динамично. Никой не би се зарадвал да види пощата си запълнена с емоционални послания, които не са придружени от факти за свършена работа за покриване критериите на ЕС. Още по-зле звучи идеята да се засажда например дърво на Европа. Така дилетантски не бива да се подхожда към тази изключително сложна материя, свързана със смяна на нагласите на българите, с формиране на ново съзнание, нова отговорност към проблемите след присъединяването на страната ни към ЕС. 

 

Исках да използвам в статията европейския термин за дневен ред’ и не посмях, защото терминологията на Европейския съюз още не е влязла в речника на българина и използването на термина би затруднило възприемането на текста още в заглавието.

 

За законодателната инициатива

 

За илюстрация ще използвам Министерството на образованието и науката. За 17 г. никой от министрите не се престраши да започне реформата в науката и висшето образование, които и днес се развиват по критерии от 1972 г. Не някой друг, а именно министърът трябва да създаде с екипа си пакетът от закони, които да регулират функционирането на образованието, включително и висшето, както и науката в България. Така е постъпил държавният министър на науката д-р Томас Гопел от Баварското държавно министерство на науката, изследванията и културата с подготовката на пакета от четири закона: Баварския закон за висшето образование, Баварския закон за университетските клиники, Баварския закон за персонала на висшите училища и Баварския закон за хармонизиране на правото във висшите училище, с които е завършена най-голямата от 30 г. реформа в баварското висше образование. Законодателството е в сила от 1 юни 2006 г. и е отговор на изискванията на европейските комисари за съвременно висше образование и наука в Европа.

 

Каква е картината у нас? Министър Даниел Вълчев обяви 2006 г. за Година на електронното образование, но за голямо учудване на общността реформата засяга само училищата, т.е. свършва в средното образование. Висшите училища и институтите на БАН не се и споменават даже. Там реформа вероятно не е необходима. Европейските образователни програми са до голяма степен непознати в българския образователен пейзаж. Учителите не знаят термина eTwinning, университетските преподаватели – eLearning. Мултимедийното преподаване в университетите е още в зародиш, не и норма, утвърдена законодателно. Научното законодателство е от 70-те г. В това време министърът усилено духа свещичка за едногодишен мандат, меси козунаци, разхожда се с ученици до Рилския манастир вместо да запретне ръкави, намери консултанти с подходящо образование и реализира пакета от документи, който трябва да бъде подаден към Парламентарната комисия по образование и наука и без много мислене и дискусии да бъде приет и внесен в Пленарната зала на Народното събрание, защото науката не е силната страна на случайния й председател г-н Лютви Местан. Съдействие от негова страна не може да се очаква. Министърът сам трябва да си свърши работата. Затова получава държавна заплата.

 

За обучителните курсове

 

Предстои усвояване на фондовете – структурните и кохезионния. Тежка, задача, защото и държавните чиновници, които трябва да осъществяват посредническата дейност между европейските институции и България не са наясно със задълженията си.

 

Изходът е само един. Обучителни курсове на всички равнища – държавните чиновници от министерствата, общините и др., организиране на широкомащабно обучение. То трябва да се извършва на базата на преведени и организирани в система електронни текстове с програма за тематично и хронологично търсене. Тази е част от работата на посочения по-горе Център за европейска комуникация, който час по-скоро трябва да се изгради в София. В него трябва да са ангажирани професионалисти, които непрекъснато да работят с консултанти от старите държави-членки за по-бърз преход в собствените нагласи. По този въпрос исках да говоря и с президента на Републиката г-н Георги Първанов, като направих заявка още около 24 май. Досега срещата не се е осъществила. Разбира се аз съм езиковед, който се занимава с комуникацията в обществото. Ако бях спортист или артист и бях необходима в предизборната кампания, сигурно щеше да се намери време за разговор. Нали артистите и спортистите определят политиката на България?

 

За психическата нагласа на българина

 

Това лято проведох включено наблюдение в две различни, да ги наречем – места, за да мога да отсея случайното и го отделя от типичното, което е важно в случая.

 

Какви са нагласите на българина по отношение на работата и кое го отличава от европееца към днешна дата?

 

·        Българинът все още предпочита да симулира дейност като лошо наследство от предишни десетилетия. Пред началника се работи, в негово отсъствие – не. Симулираният отчет следва симулираната работа,

·        Българинът все още смята, че много работи, а малко му плащат. За качеството на работата си дори не се замисля. За съвременните й измерения в съпоставка с други, по-развити, страни – също,

·        Българинът все още не може да се научи работи в екип. Егото надделява, другите /т.е. колегите/ все му пречат. Истината е, че работата просто трябва да се върши,

·        Българинът не се стреми да рационализира работата си, да я подреди, да я осмисли и да работи стъпка по стъпка. Навикът да се работи хаотично, без да се мисли предварително, доминира.

·        Липсва и най-малък стремеж за усъвършенстване – чрез примера на хора, по-напред в специалността, обучителни курсове и под. Задоволството от постигнатото, често твърде ниско равнище на извършваната работа, доминира.

 

Кои добри свои страни трябва да усъвършенства българинът, за да може, вероятно след няколко месеца, да се включи по-успешно в работния процес в рамките на Обединена Европа?

 

·        Да засили любопитството си да учи непрекъснато, да се учи от опита на другите хора, които са по-напред от него,

·        Рязко да намали усещането си за собствено величие, което е всъщност другото лице на комплексираността и да се стреми да се развива непрекъснато,

·        Да увеличи мобилността си, да преодолее чувството си за уседналост като начин на живот и да заживее със самочувствието на човек, който може да се реализира успешно и при други условия, в друг град, друга държава на ЕС или въобще на друго място,

·        Да се научи да спазва правилата и по-широко – законността. Да забрави, че законът е “врата у поле” и не се отнася за нещо. В “Хартата на основните права на Европейския съюз” от 2000 г., вече преведена на български език, вж. www.pr-bg.com чл. 20 гласи: “Всички хора са равни пред закона”,

·        Да се научи да отстоява правата си като европейски гражданин.Чл. 1 на цитираната Харта гласи: “Човешкото достойнство е недосегаемо. То трябва да се съблюдава и да се защитава”.

 

Правилата трябва да се познават и отстояват. Те са правила за всички европейски граждани. Това, което ме втрещи в поведението на българските политици главно след 2000 г. / емоцията на 90-те г. е разбираема предвид изолираността на обществото ни в продължение на десетилетия/ е незачитането на европейските правила. И досега недоумявам, че България си позволява да не проведе референдум, след като 24 държави /без Кипър заради етническия проблем/ са провели референдум за членство в Европейския съюз. Ние отново се държим като екзотика, а на екзотиката не се гледа с добро око в Европейския съюз. Такова поведение ни отпраща веднага към хората от друго качество и великата идея на европейското обединение за равнопоставеност, равноправие, солидарност, граждански права и т.н., ще използвам емоционален израз, отива на кино. Тогава за какво партньорство мечтаем? Партньорството има само между равностойни.

 

Трябва да си свършим работата и да се научим да я вършим в срок. Днес вече сме закъснели. Ключовата дума в дневния ред на България е РАБОТА.

 
< Предишен   Следващ >

Българска Интернет Партия
Присъедини се към бъдещето!

ПОСЛЕДНИ  КОМЕНТАРИ:

Най-новото
Най-четено
 
Top! Всички публикации могат да се ползват свободно от медиите при позоваване на източника...   Top!