И днес, в най-горещият августовски ден, когато външният термометър показва 37,4 градуса на сянка, петият по големина град в България отново е на сух режим.

Не става дума за нощният режим - с него само гостите на града не могат да се начудят и свикнат, когато предварително учтиво ги предупреждаваме, че е желателно преди 22 часа да минат през тоалетна и да се измият, че после няма как. И колкото и да звучи абсурдно, старозагорци почти свикнаха с този режим. Нещо, че след по-малко от пет месеца ставаме част от Обединена Европа... но с неизмити ръце.

 Но да поговорим за онзи другия - скритият режим. Кагота старозагорци всеки ден играят на "тука има, тука нема" с кранчето на чешмата и когато се налага да слушат отегчените и ехидни гласове на дежурните от "ВиК" Стара Загора. Които в повечето случаи се оправдават с някакъв "планов ремонт", който е толкова "планов", че не могат да отговорят с точност дали и през следващите дни се предвижда спиране на водата.

 Едва ли са много хората, които да знаят, че през 21-ви век в град Стара Загора има обявен воден режим. Водата спира в 22.30 часа и идва към 4.30 часа. И така почти 16 години. Нещо, че през последните години преливат язовири и ни заливат порои.

През последната седмица неофициално е въведен и дневен режим. По думите на дежурният от "ВиК" Стара Загора имало заповед да се спира водата и следобед от 13.30 до 16.30 часа. Днешният най-горещ ден, отново изненада старозагорци със сухи чешми. Уж поради авария. Но на това обяснение вече не останаха наивници, които да повярват, защото няма логика авариите да се случват всеки ден по едно и също време. Най-вероятно това означава, че е въведен и дневен режим, за който обаче компетентните органи мълчат, мълчат и местните медии.

 Във форумът за горещи въпроси към Кмета на Стара Загора, д.-р Евгений Желев е отговорил, че разрешаването на проблема с липсата на вода е извън компетенциите на Общината, а зависи изцяло от "ВиК" Стара Загора. Нищо, че дружеството е на 100% държавно.

На фона на липсата на питейна вода в града през почти половината денонощие, загрижеността на държавните и общински органи към здравето на децата звучи лицемерно. Защото липсата на вода води до влошаване на хигиената. А оттам до възникване на епидемии ни дели само една крачка.