Становище на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) във връзка с проведена пресконференция посветена на темата: „Доставка и изграждане на Интеграционна система на електронното правителство" и отговорите на министър Николай Василев.

На 26 юли т.г. Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) обоснова и подкрепи с факти пред представителите на над 70 печатни и електронни медии мотивите, с които в писмо, изпратено предния ден до г-н Сергей Станишев, поиска спешната намеса на министър председателя и спиране на обществената поръчка „Доставка и изграждане на Интеграционна система на електронното правителство”. Поръчката е обявена със заповед на министъра на Държавната администрация и административната реформа Николай Василев.

Пресконференцията премина при изключително висок интерес от страна на журналистите.

Тезите на БАИТ и на бранша, представени на срещата

Пресконференцията се организира след широко обсъждане от членовете на БАИТ на документите по тръжната процедура и жалбите, внесени в УС на асоциацията от няколко от най-големите и известни фирми в бранша. По този повод на 14 юли т.г. БАИТ изпрати до министър Василев писмо с настояване да бъде спряна процедурата. След преглед и коригиране на очевидните нарушения на Закона за обществените поръчки, да бъде обявена наново във вид, който не само да не противоречи на закона, но и да се гарантира, че целта на търга ще бъде постигната. След като министърът отхвърли за пореден път предложението за съдействие от страна на най-голямата браншова организация единствената възможност за въздействие остана поставяне на проблема пред министър председателя и търсене помощта на медиите.

На пресконференцията бяха поставени и редица проблеми, които са в основата на лавинообразното разрастване на корупционните практики при търговете за възлагане на обществени поръчки в сферата на информационните и комуникационни технологии. В резултат на това на обществото са нанесени огромни, изчисляващи се на десетки милиони лева загуби, заплатени от държавната хазна за също така добили скандална известност поради провала си проекти на информационни системи. Общите загуби от тяхната непригодност за обществото са неизчислими, защото с години не се решават проблемите, за които е трябвало да бъдат създадени.

Такъв случай е изграждането на „Националната образователна мрежа”, за която вече са похарчени милиони левове, а както пресата алармира наскоро, проектът е блокиран и не функционира, а първоначално поставената задача е провалена. Този провал също е дело на екипа на г-н Николай Василев, макар и начело на друго министерство. Вместо да се посочат истинските виновници, сега се правят опити вината да бъде прехвърлена върху фирмите, обжалвали търга. И за този търг документацията бе подготвена по сходен с търга за интеграционната система на държавната администрация крайно тенденциозен начин. И тогава, на 5 април 2005 г. БАИТ поиска с официално писмо до министър Василев съвсем конкретни промени в документацията, така че тя да не бъде в очевидно нарушение на ЗОП и да допуска равнопоставено участие на повече участници в търга. Реакцията на министъра бе еквивалентна на поведението му при сегашния търг.

На пресконференцията бяха посочени редица текстове в променения за пореден път наскоро Закон за обществените поръчки, които вместо да ограничават, създават нови възможности за манипулиране на търговете и облагодетелстване на техните организатори в ущърб на данъкоплатците, обществото и бизнеса. По този повод БАИТ ще подготви и изпрати до Президента на републиката и до Председателя на Народното събрание писмо с конкретни предложения.

По повод на търга „Доставка и изграждане на интеграционна система на електронното правителство” изтъкнати специалисти и ръководители на водещи фирми от бранша изнесоха факти, които може накратко да бъдат обобщени така:

-         В своята най-съществена и водеща по значение и стойност софтуерна част от търга, задачата е така неопределено формулирана, че не може да бъде изпълнена особено в предвидения срок, нито пък да се контролира свършеното.

-         В резултат целенасочено се възлага и на практика предварително заплаща задача по начин, който обрича изпълнението и на неуспех, но парите със сигурност ще бъдат усвоени.

-         В частта за поръчката на хардуер задачата е прецизирана до степен, че елиминира всички водещи в света производители с изключение на една очевидно фаворизирана фирма. Воден от принципната си позиция никога да не застава зад една или друга фирма, по време на пресконференцията или в документите за нея, по никакъв начин от УС на БАИТ не бе споменато името на който и да било производител на компютърна техника, нито имената на фирмите, обжалвали пред съда тръжната процедура. Тук е мястото да попитаме: Кой всъщност защитава корпоративни интереси?

-         Изтъкнато бе също, че по времето, когато би могла да заработи системата, след разработване на софтуера, този хардуер ще бъде морално остарял и до голяма степен обезценен.

-         Документацията е подготвена така, че гарантирано да отстрани участието на която и да било българска фирма в търга. Докато при избора на хардуер никой не отрича, че това може да бъде единствено някой от водещите световни производители, то монтирането и поддръжката на тази техника може и трябва да бъде от компетенцията на българска фирма. Разработката на софтуера е напълно по възможностите на доказали се български фирми, като всички опити подобна задача да бъде изцяло възложена на външен изпълнител са завършвали досега с провел.

Отговорът и позицията на министър Николай Василев

Два часа след пресконференцията на БАИТ министър Василев свика пресконференция с очевидната цел да отклони вниманието от фактите и да омаловажи произтичащите от тях съждения, съдържащи се в писмото на БАИТ до министър председателя Сергей Станишев.

Той не отговори на нито един от поставените от БАИТ въпроси, не опроверга нито един от конкретните факти. Вместо това се хвърли в своя и на министерството си защита, като обвини най-голямата браншова организация, че защитава „корпоративни” интереси.

Стигна и до абсурдната по характера си заплаха да съди колективния демократично избран ръководен орган - Управителният съвет на асоциацията. Позволи си и нещо напълно недопустимо за политик и висш държавен чиновник - да се поставя над върховния орган на всяка демократична обществена организация, нейното Общо събрание, като постави под съмнение легитимността на ръководството на БАИТ и публично раздели членовете на асоциацията на „лоши” и „добри”.  Безспорен факт е, че всички решения в БАИТ се взимат след колективно обсъждане. Решението за пресконференцията и писмото до Сергей Станишев е взето единодушно на събрание, за което са били поканени всички фирми-членове на асоциацията, има и единодушно приета санкция от заседание на УС.

Г-н Василев направи твърде прозрачен опит да подмени същината на проблема, като идентифицира изграждането на системата „електронно правителство” с обявения от него търг. Последният може да бъде само част от тази комплексна задача и атакуването му поради пълната непригодност да изпълни възложените му цели с нищо няма да навреди, а само ще предпази проектът да не попадне в списъка с провалените и неработещи информационни системи. А може би отсега се цели да бъдат нарочени други виновници за огромното забавяне в изграждането на тази система.

По същия начин чрез подмяна на тезата министър Василев се опитва да се изплъзне от обвинението, че в обявения от него търг е напълно отрязана възможността за участие на български фирми. В твърденията му за немощта на българските ИКТ фирми прозира явен опит за заблуда и представлява демонстрация на действия, напълно недостойни като национално отговорно поведение на министър в българско правителство. В случая той подменя понятието „доставчик” с „производител”. Всеки знае, че производителите на подобна техника в света се броят на пръсти и между тях няма българска фирма. Подобно твърдение е абсурдно. Далеч не така обаче стои въпросът със същинската част от задачата в обществената поръчка - разработката на софтуер. За това има немалко доказали се български фирми, чиито системи успешно работят в държавната администрация. Обратно, опитите изцяло да се търсят решения на чуждестранни фирми по правило са завършвали с неуспех поради спецификата на механизмите за функциониране на държавното управление във всяка отделна държава. При добро желание и компетентност от страна на държавните служители тази задача, след ясно дефиниране на началните условия и крайната цел, може да бъде декомпозирана на по-малки и по-лесно изпълними в кратък срок от български фирми. Така БАИТ разбира подкрепата за българската ИКТ индустрия, докато политиката на министър Василев противоречи на тази, широко декларирана, от правителството политическа линия.

За съжаление с реакцията си г-н Николай Василев за пореден път отблъсна по недопустим начин доброжелателно предложеното му от БАИТ и бранша на информационните и комуникационни технологии съдействие.

Последователното му поведение в провеждането на скандални тръжни процедури и породеното от това нежелание да си сътрудничи с браншовата организация, както и публичните му клеветнически опити да внушава и провокира разделение между фирмите-членове на асоциацията, не оставят и съмнение, че единственият все още достоен избор за г-н Василев е да си подаде оставката като министър на Република България.