Mанастирът се намира на 60 километра западно от София, над с. Гигинци, западно от Перник. Разположен е в подножието на черногорския връх Китка, в близост до селата Гигинци (4 км), Еловдол (12 км) и Брезник (16 км).

Към настоящия момент манастирът е обитаван от двама монаси. Игумен на манастира е архимандрит Евгений. Той e роден в Берковица през 1957 г. След казармата постъпва като послушник в Рилския манастир, следва в Духовната академия и още като студент приема монашество пак в Рилския манастир, след което отива в Света гора.

Монах Никанор (Христо Мишков) е роден през 1975 г. в София. Завършил училище по мениджмънт, след това Международни икономически отношения. Работил е като финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа.

Манастирът е основан по времето на Асеневци. Богато обдаряван през вековете от царе и боляри. Оцелява при Османското нашествие благодарение на стратегическото му разположение в сърцето на планината Българска черна гора. Оформя се като стопанско и просветно средище за българите от Брезнишко, Радомирско и Софийско.

Край стените на манастира е ставал голям пазар, поради което при основаването на Пиротския панаир през XVII в. обителта е опожарена като нежелан съперник. Възстановен е в началото на XIX в. от хилендарски монаси, които откриват аязмото и основават килийно училище. Времето около Освобождението, когато управител е Алекси Стефанов от с. Гигинци, е период на повторен духовен и стопански разцвет. Манастирът става собственик на хиляди декари земи и гори. Притежава стотици глави добитък и собствена мандра.

През 30-те години на XX в. манастирът е осигурявал безплатно летуване за бедни деца от София и Перник, а през войните е плащал дължимите от селяните реквизиции към държавата. След 9-ти септември за известно време е превърнат в концлагер, а след това в пионерски лагер.

От средата на 70-те години на ХХв. започва най-тъмната част от историята на обителта, манастирът е осквернен когато тук, в сградите на самия манастир, започват да се отглеждат животни! Сградите не се поддържат и манастирът и църквата към него са разграбени. И така, в края на 90-те години, манастирът е пред събаряне. Тогава разкаял се „наемател” моли архимандрит Евгений, брат на Рилския манастир, да дойде, за да възкреси обителта.

През октомври 1998 година, заедно с група ентусиазирани монаси, от които днес никой не е останал в манастира, обителта отново е заселена. Благодарение на техните усилия днес, след петдесетгодишно прекъсване, манастирът отново е постоянно действуващ. Малка по малко сградите са приведени в годен за живеене вид. Оттук се възражда и идеята за възстановяване на стопанството към манастира, тъй като той вече не е сред известните и посещавани манастири. Не се намират и много желаещи миряни да подпомогнат обновяването на сградите. Заради това братята монаси разчитат да уредят модерно и печелившо стопанство, с чиито приходи да започне поетапна обнова и уредба на жилищните и стопанските помещения – както и на сградата на църквата.

Следвайки тази философия и цел, след много усилия и митарства през 2006 г., с помощта на Агенцията за финансови консултации Сибола, се разработва проект за закупуване на 21 броя дойни биволици, механизация и специализирано оборудване за биволовъдна ферма към манастира Св. Св. Безсребреници и чудотворци Козма и Дамян. Целта на проекта е създаване на елитна биволовъдна ферма за производство на висококачествено мляко и разплоден материал. Добрите монаси биха се радвали и се надяват да получат съвет и подкрепа в по-нататъшните им усилия за възтановяване на обителта.

Радващо е, че манастирът възкръсва за нов живот, за да бъде той отново стожер на добродетелта, вярата и българщината.