"Грозното пате" по Ханс Кристиан Андерсен и "Амеде" на Йожен Йонеско.

Режисурата и драматизацията на "Грозното пате" са на Николай Бояджиев, който е реализирал детски спектакли в почти всички театри на България. За постановката Бояджиев казва: "Тя е както за малки, така и за големи. Чрез спектакъла, искам зрителите да се вгледат не само в себе си, но и в хората около тях. Най-важното нещо да се отнасяме с уважение към всички. В "Грозното пате" има много интересни препратки , а чувството за хумор е малко по-пиперливо. Но децата всеки ден се сблъскват с тези неща, с лошия език и поведение. Превръщайки го в театър, ми се ще да разберат, че така не бива. Навсякъде учат "така трябва", а ние се опитваме да им покажем "как не трябва", което е също метод на възпитание." В постановката своят театрален дебют в казанлъшката трупа правят актьорите Асен Таков и Наталия Дукова.

Другият премиерен спектакъл на театър "Любомир Кабакчиев" е "Амеде" на Йожен Йонеско.

Спектакълът е дело на един от най-популярните млади режисьори в България Боян Иванов. През 2005-та година, спектакълът “Часът, в който не знаехме нищо един за друг” на Боян Иванов спечели голямата награда на театралния фестивал "Комедиен хит на сезона", който се провежда по време на чудомировите празници в Казанлък.Боян Иванов е завършил е театрознание в “НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, а след това театрална режисура във Висшето училище за музика и сценични изкуства във Франкфурт на Майн, Германия в класа на проф. Ханс Холмах.

Йонеско е един от ярките представители на театъра на абсурда, който се поставя за първи път в Казанлък. В този вид пиеси се развива философията на отчуждението и безсмислието на битието, които са наречени абсурд.

Според режисьора на спектакъла Боян Иванов, "най-голямата абсурдност е в ситуациите и в живота на хората, а от там и в персонажите на тази драматургия. Най-големия абсурд е в това, че всичко, изглежда много нормално. Всъщност, това е чиста доза комедия, едни много натежали взаимоотношения, които намират странна развръзка"-допълва Иванов.

Интервю с режисьора на "Грозното пате" Николай Бояджиев

-Защо избрахте  да поставите тъкмо приказка на Ханс Кристиан Андерсен?

     Андерсен за мен е най-добрият автор на произведения, които не може да се каже, че са чисто детски. Винаги има нещо, което те кара да не правиш елементарно пиесата. За мен най-важното е, че нищо не е така както изглежда на пръв поглед. Например, в "Грозното пате" има едно нещо, което страшно много ми хареса.  За да станеш лебед и промяната, която той символизира,  трябва да се превърнеш в  стойностен човек и това е красотата на цялото представление.
Има един голям абсурд. Хората, когато набедят някого, че е грозен започват да се отнасят пренебрежително към него, без дори за момент да се замислят, че от този човек може да стане голяма личност. Това е и базата на цялото представление.
Имам си и един любим герой, който е привнесен от мен, когато осъществявах драматизацията. Това е гарван, който е много по-лебед от всички останали в пиесата. Той е нещо като ангел хранител на грозното пате, преди да стане лебед.

- Приказката за грозното пате е една от най-познатите за много поколения, с какво е различна вашата драматизация?

   Гледайки "Грозното пате", искам зрителите да се вгледат не само в себе си, но и в  хората около тях. И най-важното нещо да се отнасяме с уважение към всички. Не може да се държим с пренебрежение към някого и да очакваме той да  ни уважава. Първото и изключително важно нещо е да се самоуважаваш и после да уважаваш другите. Това искам да разберат хората, за да научат, че всеки може да стане лебед стига да иска.

-Това, май е послание не само за децата, но и за техните родители?

"Грозното пате" е пиеса за деца, но и за възрастни. В нея има много интересни препратки , а чувството за хумор е малко по-пиперливо. Но децата всеки ден се сблъскват с тези неща, с лошия език и поведение. Правейки го в театър, ми се ще да разберат, че така не бива. Всички и в училище и навсякъде ги учат "така трябва", а ние се опитваме да им покажем "как не трябва", което е също метод на възпитание.

Интервю с режисьора на "Амеде" Боян Иванов

Не закъсняваме ли от световните тенденции с поставянето на тази постановка?

  По времето на социализма, драматургията на абсурда е била забранена в България. След 10 ноември имаше един силен бум на абсурдистка драматургия по българските сцени, който премина за около две години. Тогава се поставиха почти всички пиеси на абсурдиските автори. В този смисъл е малко закъсняла среща. Но аз се радвам, че се появи такава дупка между онзи бум на тази драматургия, последван от абсолютно непоставяне на такива постановки.
Сега съм щаслив, че мога да стъпя на съвсем друга почва, защото нямам претенцийте да покажа нещо много радикално или нещо много различно или абсурдно.
За мен най-голямата абсурдност в ситуациите и в живота на хората, от там и на персонажите в тази драматургия, е в това,  че всичко всъщност изглежда много нормално. Става въпрос за много нормални неща и в тази пиеса.
Всеки в Амеде може да разпознае абсолютно обичайни ситуации в ежеднивието и бита ни. В "Амеде", персонажите / мъж и жена / се затворени от 15 години в дома си  и съответно това ги променя в една или друга насока.

- В пиесите на абсурда се  развива философията на отчуждението и безсмислието на битието, така ли е и в този спектакъл?

 Е всъщност този спектакъл е комедия, не е трагедия и драма. Тя на моменти напомня като логика и сюжет скечовете от немите филми.
Става въпрос за едни много натежали взаимоотношения, които намират една странна развръзка. В този спектакъл аз не залагам на абсурдността на случващото се. Напротив искам да покажа, колко са нормални тези ситуаций, в които попадат героите в  спектакъла.