След половин година България ще стане пълноправен член на Европейския съюз – с всичките произлизащи от това действие права и отговорности. Една от тях е информирането на българските граждани за правата и задълженията им като европейски граждани. Комуникационната стратегия по разширяването на Европейската комисия се провали с трясък на българска почва. От 2002 г. досега хората у нас трябваше да бъдат въвлечени в процеса на присъединяването като информирани граждани, които да участват в комуникацията за Обединена Европа. Трябваше да се иска и информираното им съгласие чрез референдум. Той не беше проведен. А нали “Хартата на основните права на Европейския съюз” в своя чл.11 защитава правото на гражданите на информация и комуникация?

Тази информационна и комуникационна дейност има няколко аспекта:

·        овладяване на терминологията на Европейския съюз – онези непознати думи и изрази, които използва Брюксел и които в една или друга степен са познати на гражданите на ЕС и се използват от тях във всекидневната им реч. Имам пред вид думи като: бенчмаркинг, капацитет за абсорпция, зона на свободна търговия, метод на Общността, кохезия, комитология, Лисабонска стратегия, Болонски процес, Копенхагенски критерии, Критерии от Маастрихт, интергавърнментал и много други,

·        подготовка чрез обучителни семинари на широкото гражданство за участие в европейски проекти, част от които надхвърлят границите на България и изискват транснационално сътрудничество,

·        посочените два аспекта трябваше да покрият голяма част от активното население на България,

·        да се работи активно и непрекъснато с консултанти и съветници от старите държави-членки на ЕС за по-бързо преодоляване на цивилизационната разлика.

Това не беше направено.

Какво може да се направи сега? Остава половин година до присъединяването.

Центърът за европейска комуникация така или иначе трябва да бъде създаден като структурно звено, което да обхваща няколко екипа: преводачи, езиковеди, електронни специалисти, обучители, консултанти, PR-специалисти, за което съм писала нееднократно. Създаването му като структурно звено е част от изискваната от България структурна реформа, която хармонизира влиянието на властите на държавно, регионално и местно равнище.

Основата на философията на Европейския съюз е споделената отговорност, децентрализацията на всички равнища на политическото и икономическото сътрудничество. Това означава в нашия случай, че общините ще се превърнат в основни звена, които ще поемат финансирането чрез Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС.

Защо именно Столична община? Защото тя обхваща 1/7 от населението на България. Някъде трябва да се поддържа електронен корпус с материали, селектирани от електронни специалисти тематично, които постоянно да се подават към общините в страната – към кметствата, към държавните служители, работещи в тях, които постоянно трябва да се обучават чрез семинари, за да могат да обслужват качествено населението. Нали един от Копенхагенските критерии, които трябва всяка държава-кандидатка да покрие с оглед присъединяването, изисква знаеща и можеща администрация, която да е в състояние да прилага Европейското право. И не само него.Тя трябва да разполага с широк кръг от знания за Европейския съюз, които самата тя да разпространява. Т.е. да разполага с богата информационна и комуникационна култура за Европейския съюз. Разбира се всеки държавен служител според ресора си, в тясната област, в която работи.

Това звено трябва да включва екип от професионалисти от разнородни специалности, обучени в съответната област, които да провеждат семинарите за обучение на държавните служители. Самият екип ще работи постоянно за обновяване на наличната информация и поддържането й на български език. Има сайтове в сървъра “Европа”, които се обновяват всеки ден. Става въпрос както за огромна като количество информация, подготвена на български език, така и за нейния бърз пренос до потребителя.

Само ще вметна, че канцлерът на Германия г-жа Ангела Меркел вече използва медията “видеообръщение” за връзка с гражданите. Вж. www.bundeskanzlerin.de. Видеопосланията могат да се гледат на компютърния екран. Ето в тази посока трябва да се развива и комуникацията за ЕС в България.

След присъединяването на страната ни от 1 януари 2007 г. към ЕС Центърът ще има възможност да кандидатства по комуникационни проекти към Генерална дирекция “Комуникация” на Европейския съюз и да разшири дейността си на транснационално равнище, едно от изискванията на Брюксел. Тогава българската страна ще плаща само 20% от проектите, финансирани от Брюксел.

Може би трябва да добавя и факта, че Комисия БАРОСО е първата Европейска комисия, която обръща толкова голямо внимание на комуникацията за ЕС сред гражданите му. Тук трябва да спомена и “Плана за действие” от лятото на 2005 г., и “Плана Д: за Демокрация, Дискусия и Диалог” от есента на 2005 г., и “Бялата книга на европейската комуникационна политика” от 1 февруари 2006 г. и Дебата “Европа”, който се провежда в момента на 20-те административни езика на ЕС и чрез който гражданите предлагат идеите си за развитието на Съюза. След изтичането на срока му в края на юли 2006 г. ще бъде изработена “Хартата за европейската комуникационна политика”, която ще включва предложенията на европейските граждани. Такава е комуникационната политика на Европейския съюз – в диалог с гражданите му. Така трябва да стане и българската комуникационна политика за Европейския съюз. И вече е крайно време – да стане.

След като на държавно равнище вече пет години в рамките на две правителства има неразбиране за важността на проблема, може би пък Столичната община да го реши? Знае ли човек? Една стая в Столичната община и няколко компютъра могат да сложат началото. Винаги се започва от нулата. Важна е добрата Интернет-връзка. Важни са колегиалните професионални контакти с Генерална дирекция “Комуникация” в Брюксел. А съфинансиране се намира. Нали този е смисълът на европейската финансова политика, съдържаща се в трудната думичка субсидиарност?

доц. д-р Любима Йорданова

тел. 8 77 65 91 и 989 2968

e-mail: ,