Новата кулинарна книга на издателство „Гурме” вече е факт. Изданието носи предизвикателното име „Стари градски рецепти” и ще ви запознае с културата на хранене и готвене в България, в периода от 30-те до 70-те години на XX век. Автор на рецептите е Ивелина Иванова, шеф-готвач на сп. „Меню”.

Книгата представя храната като нещо велико, което събира хората, кара ги да разговарят и събужда спомени за отминали кулинарни наслади. Ивелина Иванова казва, че едно добре приготвено ястие е способно да въвлече всичките сетива на човек и да го накара да изпита незабравимо удоволствие.

Излиза, че от всички блюда на света като, че ли най-вкусните са останали в детството ни, във времето на безгрижието. Затова и "Стари градски рецепти“ успява да възкреси вкуса на времето, като събира и представя едни от най-характерните и вече позабравени рецепти на ХХ век, които са се приготвяли от домакинствата в българските градове от 30-те до 70-те години. Периодът е избран поради причината, че точно тогава се формира българската градска кухня с всички влияния от Европа и Ориента.

За тридесетте години е типична разточителността на продукти и луксозните стоки като шоколад, аспержи и дори черен хайвер. В градовете на царска България са били популярни австрийската, френската, унгарската и немската кухня. А в столицата са се провеждали готварски курсове от френски и австрийски шеф-готвачи. Ето такава е била основата на нашата градска кухня. Фино европейско влияние с български продукти.

Тази тенденция се прекъсва през четиридесетте години, когато се случва един от най-големите завои в нашата история, съответно и в националната ни кухня. Спира вносът на продукти, готви се единствено с произведените в селата или от гората плодове и зеленчуци. Тогава идва времето на яхнията с дюли, сармите с домашно кисело зеле и кюфтенцата от лапад.

През петдесетте години бедността бавно си отива и идва редът на вкусните селски гозби. Времето на “буржоазните” ястия със засукани имена е отминало и в града се възцаряват кебапите, яхниите и печените в кварталните фурни кокошки, агнета и гювечи. Дори и десертите гледат към Ориента - грис халвата и сутляшът стават любими.

Шестдесетте години са времето, когато заведенията за обществено хранене набират скорост, но домашната храна е все така вкусна. Гражданите се наслаждават на страхотно кьопоолу, похапват от знаменитите яйца по панагюрски или вкусните гювечета, пълнени с какво ли не, а за десерт се разнообразяват с кнедли със сини сливи по рецепта от братската Чехословашка република.

Развитият социализъм е историческият термин, който според тогавашните учебници описва седемдесетте години. Храната в столовете завинаги променя усещането за вкуса на класиките в кулинарията, а думичката фрикасе забравя за френския си произход. Продуктите се сменят с по-евтини и масови и количеството наистина води до тотални промени в качеството.

За да бъдат подбрани характерните рецепти за всяко десетилетие, са използвани десетки кулинарни книги и тефтери от началото до края на века. А от „Гурме” са се консултирали с познавачи на градския бит и кухня от миналото столетие. Някои от рецептите са взети директно от старите тетрадки, но повечето са адаптирани така, че резултатът да е максимално вкусен.