ЕДИНСТВЕНИЯТ МУЗЕЙ НА БАЙ  ГАНЬО В СВЕТА

(Музей на историята на българските преселници в Австрия)

Маг.фил.Сашка Журков завършва славистика и музеология във Виенския университет.

Публицист -"Писма от Виена",изд.1999,журналист.

Акредитирана до 2000 към Бундеспресседиенст на

Бундесканцлерамт във Виена.

От 2001 до сега -кореспондент и акредитиран журналист в УНИС-Виена Интернационален Център.

Шефкореспондент на националното маринистично списание "МОРЕ".

Сътрудник на "Ди бунте цайтунг","Лига" и на"Българите в Австрия"във Виена.

"Агентур Интерклассе"(EТ)

Българинът е привързан  към своето отечество (наричано още с много умиление татковина) , земя и дом (родно огнище,наричано в поезията ) ,това е едно от неговите отличителни качества.  Той е напускал родния си край,за да препечели и отново се е завръщал. Само поради някаква непреодолима вече причина се е налагало да се замине завинаги .В сравнение с други народи като италианците, ирландците, французите, германците и пр.,българските изселници са по-малобройни.

Но изселването като процес е започнало още преди седем столетия ,  известно е, че някои първенци са забягнали в чужбина, например Константин – синът на цар Страцимира Видински, Фружин – синът на цар Иван Шишмана, книжовниците Григорий Цамблак и Константин Костенечки и др.

Австрия е една от страните,където много българи-изселници намират убежище,българските градинари са били известни и почитани производители още по времето на Австро-Унгарската империя.Нашите първенци са изпращали синовете си след Освобождението да събират знания във Виена и да получат престижно образование.

Идеята да бъде открит Музей на българите-изселници се породи у мене още преди осемнадесет години,когато работех в Етнографския музей за Източна и Югоизточна Европа в Замъка на Граф Ладислаус Батияни в градчето Китзее във Федерална провинция Бургенланд.Тук,работейки в богатата библиотека и в депото с експонатите откривах ,ден след ден книги и предмети,част от нашия народен бит и история.

По света има Музеи на емиграцията,като огромният триетажен Център с музей за история на емиграцията, в Ню Йорк,който вече съществува над 30 години.

В Европа в Германия,Швейцария и в още няколко страни също има Миграционни музеи.

В Австрия обаче няма. А в света пък няма Музей на преселници, но само от една страна и няма никъде Музей на Бай Ганьо.

Иначе има какви ли не други чудновати музеи: Музей на детската количка, Музей на усмивката"Арлекино",тук дори има Музей на презерватива ,но Музей на бай Ганю тепърва ще се открие.

И други народи си имат своите Бай Ганьовци. Народностната самоирония на чехите с техния Швейк или на американеца Марк Твен с "Глупаци в чужбина".

Препрочитайки Алековия "Бай Ганьо Балкански" тръгнах по маршрута, по който литературният герой е кръстосвал Виена. Всичко е реално,всичко си стои на мястото вече сто и повече години. Хотел "Лондон", където са отсядали нашите тук,сладкарницата

"Към златната чаша" (сега "Аида") на Стефансплатц, където Бай Ганьо е щипнал касиерка - та и дяволито е очаквал какво ще стори,но разразилият се скандал го изстрелва набързо

навън, градската баня "Софиен Заал", където той изумява австрийците с храбрите си гмуркания, с мощниото си гърло, гръцкото кафене, където имало и български вестници,заедно с най-известните световни вестници,където се събирали търговците от балканские страни и студентите,кафенето "Мендл",най-самобитното и неподправеното,в което съм била си стои непокътнато със същите мебели,дъска за менюто,песните на стария Вурлицер още от Бай Ганьово време. А Операта?! Тя така и така е позната на всеки, дошъл тук! А някои от прийомите на сегашните търговци със стоките-ментета  не са новост,имало е търговци на розово масло,които са продавали "терше",това е менте-розово масло ,етерично

масло от индрише.Но ментета стоки има ,естествено,навсякъде по света,което,от самосебе си се разбира никак  не е за успокоение.

Музеят ще бъде разположен в район на Виена, близо до споменатото "гръцко кафене".

Експозицията ще има следните раздели:

- История на българското градинарство

- История Българското студентство

- Известни българи ,дейци на изкуството,културата,науката,общественици като Люба

  Велич-оперна певица в Щаатсопер,Тодор Мазаров -тенор,Николай Гяуров,Владигерови

- История на емигрантския печат,културно-просветителски дружества

- Бай Ганьо във Виена - Ганьо Сомов-търговец на гюлово масло от Казанлък и Ганю  Чолаков

  стамболовски прокурор от Търново,

- Просветители,писатели,дейци на културата и изкуството от Австро-Унгария с принос в

  в обществения и  културен живот на България като Иречек,Феликс Каниц.

Амбицията ми е музеят да отвори врати в началото на 2009 година.

В подготовката и събирането на експонати ( старинни градски и народни дрехи,пособия на студентите от онова време,архивни карти,картини,писма,снимки, тогавашно обзавеждане, книги,учебни пособия и др.) се предвижда ,основаване тук и в България

Дружества "Приятели на Музея на Бай Ганьо" във Виена",Конкурси за най много и най-интересни експонати ,Конкурси за рисунки,Записи на спомени от близки и роднини,изселили се преди много години  и други прояви.Привличане на специалисти- сътрудници от Плевенския исторически музей,от Етнографския Музей в Асеновград,от Музея на хумора

и сатирата ,от Историческия и Етнографски музеи в Бургас за съвместна работа.