Нормално е в края на първата година от еврочленството на България да се направи равносметка на изминалата година и се набележат задачите, чието изпълнение предстои. Какво получиха българските граждани от членството си в Европейския съюз? Права и задължения, оформени в “Харта на основните права на Европейския съюз” с нейните седем глави: Човешко достойнство, Свободи, Равенство, Солидарност, Граждански права, Юридически права, Общи разпоредби. Още в Преамбюла на Хартата пише: “Народите на Европа са решени на базата на общи ценности да споделят мирното си бъдеще, в което те се обединяват в един все по-тясно свързан Съюз. Осъзнавайки своето духовно-религиозно наследство и навици, Съюзът се изгражда върху неделимите и универсални ценности на човешкото достойнство, свободата, равноправието и солидарността.

Той се докосва до принципите на демокрацията и върховенството на правото. Той поставя личността в центъра на действията си, в които изгражда гражданството на съюза и пространството на свободата, сигурността и правото” /мой превод през немската версия, 2006 г. – бел. авт./

Тревожните симптоми

Ще спомена само няколко, които са стряскащи, защото показват, че страната ни действа по норми, които драстично се разминават с европейските политики. Още през януари 2007 г. българското население беше облъчвано чрез три национални телевизии с един сгрешен клип, който се разминаваше с химна на Европа, защото използваше текст на немски и български език. Ако прочетете текста на символите на ЕС в сървъра “Европа”, ще видите, че химнът на Европейския съюз се излъчва само като музикален сигнал, т.е. без текст заради равноправието на езиците на ЕС, в трите версии на Херберт фон Караян – за соло пиано, духов оркестър и симфоничен оркестър. Тази малка, но съществена подробност, не се знаеше от специалистите на правителството, поръчали клипа.

Следваха месеци на празнуване, чиито форми не бих искала да коментирам тук. Направила съм го в началото на годината. Планът за дългото празнуване беше изложен в сайта на Министерския съвет. Там имаше и такива изпълнения: като организиране на евровлак, евроавтобус, дори определяне на евробебе или изкачване на 12-етажна сграда, тъй като звездите на знамето на Европа били 12.

Основното задължение на министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова през първата година от еврочленството ни беше именно определяне на евробебе, а не подготовка на структурите, които трябва да създадат на български език необходимите жанрове информация за подпомагане на комуникационните кампании и обучение на групи български граждани за подготовката на европроекти – като се започне от държавните служители – депутати, министри, общински съветници и кметове и се стигне до отделния български гражданин.

Стряскащ е и фактът, че министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов си позволи в предаването “Реално” на телевизия bTV в края на декември да оповести, че не се интересува от резултатите от местния референдум, който ще се проведе на 17 февруари в Бургас за петролопровода Бургас – Александруполис и включва предварителна разяснителна кампания от страна на общинските съветници. Референдумите в развитата част на Европа са обичайна практика за общуване на управляващите с гражданите, които са ги избрали, но министърът не е и чувал за европейските практики.

Стряскащ е и фактът, че депутатите ни от първите частични избори за Европейски парламент заминаха за Страсбург, без да са наясно поне в общи линии, какво ще включва работата им там. Имам предвид изказвания по време на дебатите преди провеждането на изборите за Европейски парламент преди 20 май 2007 г. Не е случаен фактът, че изборите се характеризираха с много ниска избирателна активност от страна на българските граждани – само 28% при все още силна подкрепа на еврочленството на България. Човек не избира непознатото. Така постъпиха и българите на 20-ти май. Причината? Непроведена предварителна комуникационна кампания с българските граждани от страна на правителството. Защо комуникационна? За да бъдат въвлечени самите граждани в диалога – с въпроси, изразено мнение и т.н. Пряко виновни? Министърът по европейските въпроси и министърът на външните работи на Република България.

Стряскащ е и фактът, че депутатите от АТАКА помогнаха да се създаде групата “Идентичност, традиция, суверенитет” в Европейския парламент, членовете на която се определят като десни /бих казала – крайно десни – бел. авт./ и национални, с което си навлякохме неодобрението на членовете на ЕП. Основните й политики са: признаване на националните интереси и на суверенитета, идентичността и различията. Членовете на групата се борят срещу създаването на “Европейска свръхдържава”. За щастие тази група се разпадна.

Много по-добре би се отразило на имиджа на страната ни в ЕП, ако депутатите ни от АТАКА бяха влезли в Групата на Съюза на Европа на нациите в Европейския парламент, която безрезервно подкрепя субсидиарността /с този термин в ЕС се означава процесът на вземане на решения по-близо до хората – бел. авт./, която според нея е от основно значение за справедливо разпределение на властта между ЕС, нациите и обществените власти, в интерес на всички граждани. Но за подобно действие се искат т.нар.фонови знания, които депутатите от АТАКА нямаха.

Решението

През изминалата година правителството съсредоточи вниманието си върху изграждането на държавна агенция “Национална сигурност”. Не по-маловажен е въпросът за усвояване на Европейските фондове, който трябва да бъде предшестван от комуникационни кампании сред българското население. За да бъдат подготвени те от специалисти и предоставени на журналистите, първата крачка е изграждане на съответните европейски комуникационни структури – от българските държавни власти за българските граждани.

Този акт е много закъснял. Вина за него имат последните две правителства. Все пак процесът трябва да започне. Това ще даде надежда и увереност на служителите на Брюксел, работещи в Представителството на Европейската комисия в България, за по-смели действия по приобщаването на България към ЕС. На мене лично не са ми приятни изрази, отнасящи се и за България, като: Европа на вариантната геометрия, Европа на картата, Европа на различните скорости, Твърдо ядро, Концентрични кръгове, Засилено сътрудничество. Аз лично не бих искала страната ми да бъде държава-членка само “на картата” и развитието й да върви по други параметри, различни от параметрите, валидни за развитата част на ЕС. Подобни параметри биха отдалечили още повече България от развитите страни в Европа.

Диалогът на България с ЕС трябва да се задълбочи. Още повече, че 2008 г. е определена вече за Година на интеркултурния диалог. Годината ще развие проекти както на Европейско равнище, така и на национално в държавите-членки. Също така ще бъде организирана Партньорска програма за мобилизиране на гражданското общество, която да покаже предимствата от развитието на интеркултурния диалог в държавите-членки на Европейския съюз.

В равносметката си за 2007 г. Европейската комисия в документа си “Европа и вие през 2007 г.” препоръчва диалогът между институциите и гражданите на ЕС да стане по-интензивен, като продължи дебатът за Европа с европейските граждани и те участват в дискусиите по ключови теми за изграждането на проекта “Европа”.

Защо написах тези редове

Защото от 21 декември осем бивши социалистически страни от Централна Европа и Малта, държави-членки на Европейския съюз влязоха в Шенгенското пространство. С тях броят на държавите, включени в Шенгенското пространство се увеличи на 24. Вълшебната дума за пътуване в Европа без граници е именно Шенген. Какво означава това? Това означава, че ако човек е влязъл в една от тези държави, може безвизово да пътува и през останалите 23. Сред тези държави обаче, разградили вътрешните си граници, не е България. Отново изоставаме, защото не сме си свършили работата.

Защото ми се иска, когато българските граждани в качеството им на граждани на Европейския съюз, да бъдат предпочитани, или най-малкото, да се бъдат пренебрегвани, когато се състезават за работни места в Европейското пространство наред с граждани на други държави-членки, дори от бившите социалистически страни. Лошия имидж на страната ни в Европа трябва да се промени. Това зависи от поведението както на българските политици, които ни представят пред Европейските институции, така и от поведението на самите нас, гражданите на България и Европейския съюз.

Неспазването на писаните и неписаните, общочовешките, правила на Европейския съюз от страна на българските политици ме принуждава да предприема нова “Комуникационна кампания за политиките на Европейския съюз” през януари 2008 г. Ясно е, че те не се познават в достатъчна степен от българското население, което трябва да изисква от политическата каста спазването им.

Накрая бих помолила читателите да подкрепят петицията за създаване на Център за Европейска комуникация в България, която вече е активна в сайта: http://www.bgpetition.com/evropeyska-komunikaciya/index.html. През януари и февруари ще се събират подписи и след това ще се обърна към Европейските институции за помощ. Петицията ще бъде изпратена до Европейския парламент въз основа на чл. 44 от Хартата на основните права на ЕС, която включва правото на европейските граждани на петиция.

Европейската комисия също ще бъде уведомена, тъй като в работния си документ от 3 октомври 2007 г. в предложението си за междуинституционално споразумение тя пише “Да общуваме на тема Европа в партньорство”. Ще изпратя петицията именно като гражданка на България и Европейския съюз, която осъзнава отговорността на този акт.

Моля българските граждани да ме подкрепят в битката с невежеството, което се шири в българската политика. За 18 години демократичен преход, то трябваше да бъде преодоляно в основни линии.

Този е и моят отговор на въпроса на радио “Дойче веле” за месец декември 2007 г.