Представителството на Европейската комисия в България отбеляза първия Европейски ден на здравословното хранене и готвене в София. Повече от 300 деца от столични училища взеха участие в Европейския ден, посветен на здравословното хранене и готвене - 8 ноември, съвместна инициатива на Европейската комисия в България и Европейската Асоциацията на професионалните готвачи. Това е информация от сайта www.evropa.bg, сайт на Представителството на Европейската комисия. Не ми се искаше да коментирам тази иначе добра инициатива на Европейската комисия, ако в България като най-бедна държава в Европейския съюз, тя нямаше някакъв особен привкус.

Аз съм сред хората, които подкрепят членството на страната ни в Европейския съюз и бих искала дори да помогна за ускоряване на интеграцията на страната ни и по-бързата й адаптация към другата европейска цивилизация – западноевропейската – със забързания темп на живата, високотехнологична и модерна, развиваща успешно културата си – и традиционна, и модерна. Но, на Балканите животът е различен и би било добре, ако нашите партрьори от Европейския съюз степенуват задачите си в България по важност.

Сигурно родителите на българските деца знаят, какво е здравословно хранене и сигурно биха искали да го осигурят за децата си. Как обаче да стане това със 150-200 евро учителска заплата, с която българският учител не може да купи дори компютър на детето си. А ако има две деца? Дали ще може да купи два компютъра? Подобно действие не е проблем в Западна Европа.

Ако служителите от Представителството на Европейската комисия в България искат да бъдат полезни за държавата ни и за българските граждани в качеството им и на европейски граждани, би било добре да запретнат ръкави и с темпото на работа, присъщо на Западна Европа, да започнат от нулата да изграждат комуникационната мрежа с българите. А тя включва:

• кодификация на евротерминологията, за да се подава тя еднотипно към българските граждани и в преводите се спазва българският правопис,
• създаване на различни видове тълковни речници за широката публика, които да обясняват непонятните думи и още повече - непонятния смисъл, който влага Брюксел в някои познати на българите думи,
• постоянно действащи безплатни! обучителни семинари, които да подпомогнат българските граждани за попълване на европейски проекти. През тях трябва да минат държавните служители в министерствата, депутатите, служителите в общините в цялата страна и др. социални групи,
• постоянни консултации на българските специалисти със служители от генералните дирекции в Брюксел за по-бързо заличаване на културните и цивилизационните разлики и т.н.,
• създаване на модули с тематична информация за ЕС за виртуално обучение, завършващо със сертификат,
• започване на сериозна и истинска комуникация с българските граждани, след като в Информационния център на Европейския съюз бъдат създадени съответните помагала и разполагането им в Интернет на разположение на гражданите в специален сайт на Информационния център. Информацията към медиите ще се подава от специалистите, разработили проектите в екип, обхващат разнородни специалности – лингвисти, електронни специалисти и т.н.

Колкото до храненето, с повишаване на жизнения стандарт човек започва да внимава какво и колко яде. Имам лични впечатления от граждани на Западна Европа и вниманието, с което те следят мазнините и въглехидратите, написани на произведените храни. Българите също ще се научат да се хранят повече с плодове и зеленчуци. Стига да позабогатеят малко.

Реалността обаче е друга. Цените на хранителните стоки в България скачат всеки ден.  И не само те. Цените на водата, тока... Инфлацията галопира и аз не бих се учудила, ако преживеем още един Януари, като този от 1997 г. Разбира се може сега да е февруари или март, или април... Зависи докога ще издържи търпението на българите и кога системата ще се срине за пореден път след 1989 г. На 3-ти и 4-ти февруари преди десет години имаше барикади по улиците в София и страната с цел да бъде спряно второ социалистическо правителство. На 5-ти февруари се състоя Митинга на победата.

Като следя гаврата на правителството с българската интелигенция, и в частност – с учителството, на фона на новите мерцедеси, които предстои да бъдат закупени за Народното събрание, си мисля, че търпението на българите предстои да се изчерпи в следващите месеци. Защото един от лозунгите на първия демократичен митинг, проведен на 18 ноември 1989 г. в София, беше: “Заменям бял трабант срещу черен мерцедес”. С подобни лозунги българите започнаха протестите си срещу комунистическата номенклатура. Преди 18 години. Едва ли сега ще се съгласят да гладуват, за да плащат скъпите коли на депутатите, които дори не благоволяват да присъстват в пленарната зала.

Защото всяко търпение се изчерпва. Защото колкото и да не ни се вярва, демократичният процес е променил мисленето за тези 18 години и е засилил нотките на нетърпимост към посредствеността и безочието на властващите.