На 8 и 9 ноември 2007 г. в Брюксел ще се състои Гражданският форум “АГОРА”. По-надолу публикувам изказването си за българските граждани. То е изпратено на г-жа Бистра Стоименова, асистент на евродепутата Душана Здравкова от групата на Европейската народна партия, Европейски демократи на Европейския парламент:

Уважаеми дами и господа,

Благодаря за възможността да споделя идеите си пред Гражданския форум АГОРА, идеи, свързани с транснационалната комуникация за Европейския съюз в държавите-членки и новите задачи на Европейската комуникационна политика.

Транснационалната комуникация

Като гражданка на България и Европейския съюз и евролингвист като професия естествено е цялото ми внимание да е насочено към Европейската комуникационна политика с акцент върху неотложните задачи, които трябва да се решат в най-кратък срок в държавата ми, а също така и в другите, скоро присъединилите се държави.

Европейската комуникация е тип политическа комуникация, надхвърляща националните граници на държавите-членки. Тя е повече от информация. Реалната комуникация между хората се състои в изслушване един-друг и обмен на възгледи и идеи. Политическата комуникация е процес на диалог между правителствата и гражданите, които те управляват. Тя трябва обаче да бъде и публичен дебат за обществената политика, пише вицепрезидентът на Европейската комисия Маргот Валстрьом. И по-нататък: Гражданите трябва да чуят пълния обем от изразени възгледи в публичния дебат и да имат право да имат собствено мнение по отношение на правещите политиката.

Диалогът и дебатът са жизненоважни за демокрацията. Без тях би било невъзможно политиците да разберат възгледите и желанията на гражданите. В Европа диалогът и дебатът са улеснени на местно, регионално и национално равнище. Трудностите са на транснационално равнище заради езиковите бариери и невъзможността в дебата да участват граждани от различни страни.

Езикът на поднасяне на информацията в подкрепа на различието в мненията трябва да бъде достъпен. Той е особено важен, за да бъде ЕС разбираем и достъпен за гражданите. Трябва да се стимулира дебатът между гражданите с изразяване на различни мнения – за и против интеграцията, за и против специфични политика на ЕС, различни възгледи и мнения за политическите партии и за Европейската комисия. Във всяка държава-членка гражданите трябва да чуят мненията на граждани от други държави-членки на ЕС. Става дума за отворена транснационална дискусия.

Етичната транснационална комуникация е най-важният инструмент за Европейската демокрация. Това са мисли на Маргот Валстрьом, комисар, отговарящ по Комуникационната стратегия на Европейския съюз.

План Д на Европейската комисия

Планът Д за Демокрация, Диалог и Дебат е инициатива за нашите права. Той не е нещо застинало, а продължителен процес. Още през юни 2005 г. държавните и правителствените ръководители обявяват периода на рефлексията (размисъла, разсъжданията и коментарите) като “широк дебат, който да се проведе в нашите страни, като включи гражданите, гражданското общество, социалните партньори, националните парламенти и политическите партии”. Планът Д е свързан с Бялата книга на Европейската комуникационна политика, обявена на 1.02.2006 г., която стартира широки консултации за Комуникационната политика на Европа.

Целта на План Д е да даде на гражданите по-добро разбиране и познания за Европейската политика – да помогне да се създаде Европа на гражданите. План Д с неговите 13 инициативи, трябва да се разглежда като инструмент за стимулиране на широка дискусия сред гражданите с Европейските институции. Като отговор държавите-членки трябва да организират дебати на национално, регионално и местно равнище. Европейските институции имат ролята на ключов участник.

План Д цели да въвлече гражданите в същността на политиката и да повиши знанията им за ЕС. Той предлага пътища и инициативи, чрез които Комисията поднася различните си политики на вниманието на гражданите, генерира дебати и осигурява връзката на хората, които вземат решения на Европейско равнище, с грижите и безпокойствата на гражданите.

План Д е насочваща, развиваща се програма. През 2007 г. Комисията планира стимулиране на широк публичен дебат. Комисията ще стимулира публични дискусии с помощна на офисите на Комисията и Европейския парламент. Това ще помогне да се развие Европейското публично пространство, в рамките на което Комисията и Европейският парламент ще могат да осъществят за гражданите културни и политически събития, отнасящи се до Европа.

Комисията организира и т.нар. Инициативи на гражданското общество, фокусирани върху диалога за Европа и ЕС. Става дума за висококачествени консултации и диалог между гражданското общество и националните парламенти. Комисията е отворена към Европейската инициатива за прозрачност.

Сред инструментите за генериране на диалога за Европейската политика ще посоча дебатите, организирани от държавите-членки и представени и фокусирани чрез аудио-визуалните средства, включително и Интернет. Успехът на уеб-диалога “Дебатът Европа” е безспорен и ще стимулира използването на Интернет от Комисията.

Нови комуникационни задачи в държавите-членки, включително и в България

На фона на тези комуникационни задачи, начертани от Европейската комисия, с особена сила изпъкват неотложните задачи, несвършената работа в присъединилите се към ЕС държави през 2004 г. и 2007 г.

Те се свеждат до следното:

• Кодификация на евротерминологията от професионалисти-лингвисти в държавите-членки на съответния национален език. Как трябва да се пише на български език  – еуро или евро или ще приемем дублетна форма, която равнопоставя двата варианта?;
• Създаване на тълковни евроречници на националните езици, които на достъпен език да обясняват значението на думите и смисъла, който влагат в тях Европейските институции. Какво означава думата субсидиарност? Защо синята политика на Европейския съюз не е синя на цвят? Какво означава изразът?;
• Създаване на електронен корпус с преведени на националните езици евротекстове с възможности за тематично и др. търсене. Разработката е обичайна за съвременната наука, базирана на корпусната лингвистика и изисква екипна работа на лингвисти и електронни специалисти;
• Създаване на безплатни обучителни семинари за обучители, които да разясняват на съответния национален език сложната материя по попълване на проектите за усвояване на Европейските фондове;
• Създаване на модули за виртуално обучение по европеистика за студенти в държавите-членки и предлагането им на всички университети на национално равнище;
• Подготвяне на модули за виртуално обучение на националната администрация – на държавно, регионално и местно равнище, както и за други групи граждани, включително и за индивидуално обучение в рамките на Програмата за учене през целия живот 2007-2013 г. на Европейската комисия.

В работата на екипа трябва да бъдат ангажирани лингвисти от различни филологии, но най-вече английска, френска и немска, включително и от националната, електронни специалисти, експерти с различни тематична насоченост на Европейската проблематика, както и консултанти от старите държави-членки. Преди да бъде извършена кодификацията на евротерминологията, трябва да се проверят поне през трите езика фонетичните и стилистичните варианти, за да се извърши кодификацията на евротерминологията на националния език. Това е сериозно свършена работа. Всичко друга е лишено от професионализъм.

Този екип трябва да работи в специално изграден национален Център за Европейска комуникация. Съответните Центрове в държавите-членки трябва да си сътрудничат на всички равнища, включително и при създаване на многоезичен преводен речник на терминологията на Европейския съюз на по-късен етап, който ще облекчи транснационалната комуникация за Европейския съюз. Работата ще обедини лингвистите от Евроцентровете в различните държави-членки.

И още една идея, която предлагам на вниманието на Европейската комисия, като имам предвид стратегическото място на държавата си по отношение на Западните Балкани и бъдещото им присъединяване към Европейския съюз. Предлагам на Европейската комисия да изгради агенция на Европейския съюз в София. Тя би могла да се нарича Център за Европейска комуникация

Благодаря за вниманието!

Използвани източници:

·        Етични аспекти на транснационалната комуникация. В: actualno.com, 9.07.2007 г.;

·        План Д – разширяване и задълбочаване на дебата за Европа, Информационна бележка на вицепрезидента Маргот Валстрьом пред Колегията на комисарите за План Д от 29.11.2006 г. В: actualno.com, 17.07.2007 г.;

·        13-те инициативи по План Д на Европейската комисия, Приложение І на План Д. В: actualno.com, 22.07.2007 г.

(И трите документа на Европейската комисия са преведени и анотирани от мене и публикувани във виртуалния вестник actualno.com – бел. авт.)

·        Л. Йорданова. Еуро или евро или за безпомощните български политици. В: actualno.com, 17.10.2007 г.