Лозунгите – мъдрите съвети на учителите

Започвам изложението си с един от лозунгите по време на Втория национален митинг-шествие на учителите, проведен на 18.10.2007 г. не случайно. Те са плод на техни размишления за кризата в страната, криза, породена не само от инфлационния индекс, но главно от изгубеното доверие към правителството и до голяма степен съдържат съвети към управляващите в диалога на учителите с тях. Затова ми се иска да посоча някои от събраните лично от мене лозунги по време на шествието, тъй като те най-добре характеризират облика на съвременния български учител, за първи път в новата история на държавата ни дръзнал да заяви себе си като личност знаеща, можеща и борбена, отстояваща правата си на гражданин. Акростихът УЧИТЕЛ беше дешифриран в един от лозунгите като: Ум, Чест, Идеали, Търпение, Енергия, Любов. Има върху какво да се замислим, нали?

• Култът към професията: Аз съм учител и съм най-големият късметлия сред тези, които работят /надпис на гърдите на учител – бел. ЛЙ/;
• Човешкото достойнство: Достойният учител изгражда достойни хора. ІV ОЩ “Д.Петров” Сливен; С парите си можем да се разделим, с достойнството си – не; Българийо, отколе мисионери ще молят милионери?; Достойнството на човешкия живот е в борбата. Херцен;
• Знанието – висша сила: Граждани, подкрепете знанието и ерудицията; Хитрите хора презират учението, мъдрите го използват; Слабо образован и прост народ – лесно управление; Живот без знание, стая без прозорец; Образованието – приоритет на държавата; Прост народ, слаба държава; Днес образованието е висша сила. Вижте ни!; Знанието е свобода, знанието е светлина. Без него – робство; Манипулиран народ, Ограбено бъдеще, Неграмотна нация /акронимът се чете като МОН – Министерство на образованието и науката – бел. ЛЙ/;
• Упрекът към правителството: Власт над хората се придобива, като им служиш; Не обявявайте потъващия кораб на образованието за подводница. Ще се удавите; Управници – мъчители на народните будители; Запазете достойнството на българския учител. 6-то ОУ; Стига унижения; Бъдещето на децата е в наши ръце, а за нас няма такова!; СедЕнките /грешката иронизира диалектния изговор на министър Орешарски – бел. ЛЙ/ погубиха образованието; Кумчо Вълчо /ирония чрез фамилното име на образователния министър – бел. ЛЙ/, где така? Бързам за седЕнката; Стачката – удар срещу престъплението в образованието;
• Финансовият рекет на правителството: Как се нарича това – да чакаш хората да не издържат финансово? СОУ “Христо Ясенов”, Етрополе; 100% лъжа = 35% инфлация; За днешната инфлация нямат вина учителите. 68 СОУ “Акад. Н.Обрешков”; Достоен труд и заплащане. 150 ОУ; Горко на държавата, чиято бедност се крепи върху учителската бедност /изрисувани са лук и хляб – бел. ЛЙ/;
• Оставката на правителството, за нов парламент: Станишев, ако видиш този надпис, хващай пътя; Вълчев, депутати, столът ви се клати; Г-н министре, сбогом! Дани, сбогом!; Вън, безродници, от българското образование;
• Волята за отстояване на гражданските права: Търпението свърши, господа; Държавата – това сме ние; Няма връщане назад. Русе, ОУ “Иван Вазов”; Учителят роб възпитава роби; Имаме воля да продължим; Няма да се спрем, Вълчев!; ІІ СОУ. Ние стачкуваме; Безхаберието на политиците няма да ни спре. ПГСГ “К.Фичето”;
• Делата с оглед на бъдещето: Безхаберието към науката е покушение срещу бъдещето на България; Будителите стачкуват принудително; Каузата ни – децата на България; Не бойте се деца за утрешния ден, учители от Индия ще ви внесем; Паднат ли духом учителите, падат децата на България; Модерно образование – с модерна техника;
• Единните действия: Заедно срещу страха, заедно до победата.

Лозунгите не се нуждаят от коментар. Там е всичко, което българските учители искат да кажат на правителството си и да му посочат пътя за изход от кризата. Ще насоча вниманието все пак към интелигентността на протеста, в който доминираха думи като знание, достойнство, учител. Асоциативната връзка между тях оформя облика на съвременния български учител.

Модерно образование – с модерна техника

Това също е лозунг от учителския протест. Той също сочи една от посоките на реформата. Смущаваш е фактът, че правителството мисли главно в посока на съкращения, и то на хора с висше образование, с цел икономии, като реформата с цел подобряване на качеството на българското образование отива някак си назад в плановете му. Икономиите могат да дойдат и по друга линия и тук ми се иска да цитирам един лозунг от първия демократичен митинг в София на 18.11.1989 г. – Заменям бял трабант срещу черен мерцедес. Защо беше необходимо да бъде създадено Министерство на държавната администрация и административната реформа? България има много чиновници, но има ли икономика? Съвременна, т.е. модерна, ефективна? И дали чиновниците, дори и да се наричат те “държавни служители”, отговарят на Копенхагенските критерии? Дали владеят правните норми на Европейския съюз? Дали ги прилагат в конкретната си дейност? Много примери говорят точно за обратния процес. Ще посоча само прозрачността в работата на институциите като един от основните принципи на Европейския съюз, достъпа на гражданите до документи на държавната администрация.

Предстоящата реформа в училищното образование не се свежда до диференцираното заплащане, ръководено от директора, тъй като тази позиция задържа централизацията и затвореността на системата, нещо противоестествено на европейското ни членство. Именно децентрализацията и отвореността на системата на всички равнища – към родителите, към гражданството, към бизнеса е основната насока на реформата в образованието в Европейския съюз, която тече в момента. И още нещо. Новите технологии не са нещо самоцелно. Те са свързани със съвременния начин на мислене и преподаване и е естествено учителят да има личен лаптоп, т.е. заплатата му да му позволява да си го закупи, защото именно лаптопът е съвременната химикалка. Това означава и включването на учителите в системата за учене през целия живот, между другото Европейска програма за периода 2007-2013 г., т.е. непрекъснати специализации и усъвършенстване, което ще повиши качеството на преподаване и проверка на знанията на учениците. По-високите заплати ще отворят българското училище за младите учители, а с тях идват и технологичните иновации, и съвременният поглед върху образователния процес.

Тези дни покрай изборите преглеждах програмите на някои кандидати за кметове и се спирах на програмите им за образованието в съответните населени места. Не се учудвам, че никъде не срещнах програмата за реформа на европейското училище – eTwinning. Именно тя дава широк простор на училищни партньорства, а това означава и обмен на добри практики в наднационален мащаб в рамките на държавите-членки на Европейския съюз и още няколко европейски държави, включени в програмата. Програмата е достъпна за българското училище от началото на функционирането си – 1.01.2005 г. Ето един от пътищата за реформиране на българското училище, за който не чух правителството да говори, а като държава-членка ние дори сме длъжни да бъдем част от общия образователен процес и реформата, която тече в училищата на държавите-членки на Европейския съюз.

Образователната реформа не може да остане само в рамките на училищното образование. Реформата във висшето образование и науката задължително трябва да започне. Научното законодателство е отпреди 35 години, което прави от българските учени аутсайдери в Европейското образователно пространство.

Да се върна към учителския протест. Ако искаме да сме интелигентна съвременна нация, наистина трябва сериозно да се замислим върху исканията на учителите и социалния им статус в обществото.

На 19 и 20.10.2007 г. получих по мейла си следния текст: “Преподавателската колегия на Френската гимназия “Алфонс дьо Ламартин” в София не одобри “Проекта за споразумение” защото не отговаря с текстовете си на социалните ни стачни искания и се обвързва с ангажименти извън тях”.