Напоследък основните усилия на г-жа комисар Меглена Кунева и г-жа Гергана Грънчарова, бившия и настоящия министър по европейските въпроси са насочени към разясняване на лингвистични въпроси – еуро или евро трябва да се изписва и произнася на български език европейската валута. Две юристки подхванаха лингвистична тема, въпроси, които опират до кодификацията на терминологията на Европейския съюз в България и които досега трябваше да бъдат решени.

Какво трябваше да направят те в качеството си на министри по европейските въпроси?

Г-жа Меглена Кунева трябваше да понесе цялата отговорност за несистемно проведената комуникационна кампания за ЕС преди присъединяването на държавата ни към ЕС и непроведения референдум с българските граждани. Референдуми проведоха всички държави, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. с изключение на Кипър поради етническия проблем. Кампанията трябваше да бъде предшествана от работа на професионалисти, които да създадат комуникационните материали, на които ще се спра по-надолу в изложението. Едва след това тези материали трябваше да се разпространят чрез медиите като зелена вълна на Европейската информация и комуникация.

Г-жа Гергана Грънчарова трябваше да проведе комуникационна кампания във връзка с първите за България частични избори за Европейски парламент, проведени на 20.05.2007 г. Тя не го направи. Не привлече специалисти, които да подготвят комуникационните материали и не стана инициатор на разпространяването им сред българските граждани. Да се учудваме ли тогава, че в изборите за Европейски парламент участваха по-малко от 1/3 от избирателите?

С какво се занимават сега в България двете дами-министри по европейските въпроси? Г-жа Меглена Кунева участва в дискусия за трудностите и проблемите при услугите в сферата на туризма, в инициативата “Училище за потребители”, организирана между другото от Информационния център на Европейския съюз в София и забравя, че правото на българските граждани на информация и комуникация е също тяхно право като потребители в качеството им на физически лица. Г-жа Гергана Грънчарова само говори за прозрачност в личния си блог – www.gerganagrancharova.eu, чула термина някъде в Европейските институции и присвоила си модната думичка. Въпросите на действителния преход на страната ни към европейските ценности и въпросът за усвояване на фондовете чрез попълване на европроекти от български граждани са изместени от критика на учителската стачка.

Какво трябваше да направят последните две правителства

и не го направиха?

Във връзка с подготовката на българските граждани и присъединяването на държавата ни към Европейския съюз България трябваше да разработи задачите, които ще изредя по-надолу в изложението. Възлова беше ролята на съответния министър по Европейските въпроси – г-жа Меглена Кунева, а тази година работата трябваше да бъде продължена от г-жа Гергана Грънчарова.

Министрите по европейските въпроси не работеха, а и сега не работят,  върху създаването на структура, която да опосредства комуникацията в Европейския съюз за българските граждани. Такава структура би могла да има наименование Център за европейска комуникация. Той би трябвало да разпространява в България Европейската комуникационна политика и да се заеме с:

• Превод и кодификация на терминологията, използвана в ЕС. Тази работа се извършва от професионалисти лингвисти от езиците на Европейския съюз, включително и българисти;

• Създаване на тълковен речник на евротермините на български език с цел българските граждани да се запознаят със смисъла, който се влага в Европейския съюз в тълкуването на термините. Той се създава от лингвисти-лексикографи;

• Създаване на електронен корпус с евротекстове на български език с възможност за тематично търсене. В създаването му трябва да участват специалисти от съответните области и консултанти от Европейските институции. Предвид на факта, че ще продължава непрекъснатото обогатяване на тълковния речник, в екипа трябва да бъдат включени и лингвисти за постоянно обновяване на създадения тълковен речник;

• Създаване на контакти с подобни специалисти в другите държави-членки и като резултат – създаване по-късно на многоезичен преводен речник на терминологията, която се използва в държавите-членки на ЕС;

• Разполагане на целия електронен масив в Интернет с възможност за търсене;

• Създаване към този Център на постоянно действащи безплатни семинари за подготовка на българските граждани за попълване и разработване на европейски проекти от български специалисти с широк тематичен обхват и консултанти от Европейските институции;

• Създаване на модули за виртуално обучение на студенти по тематични области и предлагане на курсовете на всички български университети. В работата трябва да участват учени и консултанти от Европейските институции.

Дублетната форма – евро/ еуро – изход от изкуствената криза

Въпросът за употребата на евро или еуро е въпрос от компетентността на лингвистите. Те са кодификаторите, те създават правилата за употреба на книжовния език. Решението е лесно. Когато даден въпрос има социална значимост, но е многоаспектен и засяга интересите на големи социални групи, конфликтът се решава много просто – чрез т.нар. дублетна форма, която осигурява равноправна употреба и на двата варианта. Може да се приеме вариантът euro/ еуро да се използва наред с варианта евро. Единият – в международна употреба, в официалните документи, които налагат стандартизация, другият или и двата - в домашна. По отношение на произношението наличието на варианти е реалност в държавите – членки на ЕС – юро, ойро, а също така и евро, еуро, и т.н. Достатъчно е само малко по-голяма широта на мисленето от българска страна, която надхвърля националното и подпомага включването ни в по-голямата общност.

Защото “винаги може да се стигне по-далече”, както пише в личния блог на министър Гергана Грънчарова. Стига само написаното да бъде съпроводено от реалната практика на самия министър по европейските въпроси. Изуми ме материалът, че тя, уж интелигентен човек, не подкрепя стачката на учителите. Така е. Интелигенцията най-сериозно клати правителството. И знае как да го направи.

Колкото до лингвистите, жалко е, че досега не е имало нужда от техните знания. Вече в две правителства. Дано лошата практика на министрите по европейските въпроси не продължава.