На 15.10.2007 г. Посолството на ФРГ разпространи новината за нови нобелови лауреати по физика и химия – германци. За втори път в рамките на три години германец ще получи Нобеловата награда за физика. Техниката на Петер Грюнберг позволява производството на по-големи харддискове и компютри и цифрови видеорекордери. Физикът от Научноизследователския център на Общността “Хелмхолц” в Юлих ще си подели най-високото отличие в специалността си с французина Албер Фер. На 9.10. 2007 г. Нобеловият комитет на Кралската шведска академия на науките съобщава, че двамата учени ще получат Нобеловата награда за открит от тях физически ефект, наречен “гигантско магнитосъпротивление”. Този магните ефект, който двамата учени са открили през 1988 г. независимо един от друг, се прилага днес преди всичко в технологията на твърдите дискове на компютрите. Благодарение на него днес могат да бъдат разработени харддискове с особено голяма памет за персонални компютри, видеорекордери или преносими музикални плеъри. Откритието било значимо и за разработката на ново поколение електроника. Така Нобеловият комитет обосновава решението си.

Физик е бил и последният германски нобелист. Само преди две години Теодор Хенш е получил Нобеловата награда за физика за 2005 г.

След Нобеловата награда за физика и тазгодишната Нобелова награда за химия ще получи германец. Най-високото отличие за химици е присъдено на Герхард Ертл от Институт “Фриц Фабер” в Берлин, сугринта на неговия 71-ви рожден ден. Той ще получи наградата за точното изследване на химически реакции, които протичат например в катализатор в автомобил или при разграждането на озоновия слой. Това съобщава Кралската шведска академия на науките на 10 октомври в Стокхолм. С това първи път след почти две десетилетия германец е носител на Нобеловата награда за химия. Само ден преди това на изследователя Петер Грюнберг  от Юлих е присъдена Нобеловата награда за физика.

За последен път през 1988 г. тримата германци Йохан Дайзенхофер, Роберт Хубер и Хартмут Михел са получили Нобелова награда за химия. Те са открили структурата на протеин, с помощна на който бактерии използват слънчевата светлина.

Връчването на наградите ще се състои на 10 декември в Стокхолм.

Написаното повдига тревожния въпрос за неизвършваната вече 18 години реформа в българската наука и висше образование и за качественото развитие на сектора. Кога ли България ще може да се похвали с нобелови лауреати за наука?

Инфо: pr-1000@sofi.auswaertiges-amt.de