Това е заглавие на книга, второ разширено и допълнено с нови документи издание на книгата на ст.н.с. д-р Зоя Гарелкова, ИК “Огледало”, ISBN 978-954-8041-28-7. Редактор е Пламен Анакиев. Първото издание се изчерпи за много кратко време. То буквално потъна в научната общност на колегите от БАН. Към него проявиха интерес и учени извън тясната специалност, факти за които се изнасят от авторката.

За интереса към книгата сред учените и

отношението на Ръководството на БАН

Засиленият интерес е плод и на незапочващата вече 18 години реформа в БАН и необходимостта от нея, която все повече се осъзнава от колегите. Все повече хора от тях пътуват в развитите държави на Европа и света и сравняват ликвидираната или безкрайно остаряла, със стандарти от 60-те, 70-те г. на миналия век, в най-добрия случай, наука у нас с науката в развитите страни. Това – от една страна. От друга страна – трябва да се вземат мерки, за да се запази статуквото, а заедно с него – и парите особено на хората в пенсионна възраст, които населяват научните институти на БАН – с много титли пред името си и с никаква научна дейност като реализация.

Книгата – като печатна версия и в електронен вид – вече е в САЩ и Канада, разпратена до колегите от БАН, които работят в тези страни и са добре запознати с равнището на банската наука, изкуствено задържано ниско от академиците и член-кореспондентите на БАН, при това не само от тях, но и от колеги от системата с по-нисък служебен статус, но хабилитирани учени, т.е. от тези, които я “ръководят”.

Като лингвист аз не бих могла да се изкажа за верността или не на фактите, изнесени от специалиста в областта Зоя Гарелкова. Само ще кажа, че председателят на БАН акад. Иван Юхновски беше лично уведомен за излизането от печат на първото издание, беше подканен да нареди случаят да се разгледа в научната общност на БАН и той не го направи. Просто прикри скандала за възможен плагиат и удостояването на плагиатора с академична титла в България, както и със специален подарък – директорско място в Института за гората при БАН. Заповедта трябва да е подписана лично от акад. Иван Юхновски.

Конкретният случай ще се реши с назначаване на международна специализирана комисия от експерти. И тъй като официалното уведомително писмо до председателя на БАН акад. Иван Юхновски не даде необходимия резултат, сега научната общност ще разчита на съвестта и професионализма на журналистите, за да се създаде атмосфера в Управителния съвет на БАН за разглеждане на случая в българската научна общност.

Сагата с нереформираната българска наука продължава. Продължава на фона на нестихващите протести на учителите и предстоящата ефективна стачка за социалния статус на българския учител. А социалният статус на българския учен? За него се мълчи. Изчаква се бурята и този път да отмине и да се засегне виновните.

За структурата на книгата и особеностите на авторовия език

В структурна отношение книгата е структурирана по следния начин. Част І е посветена на скритата псевдомонография на Ал. Александров, като включва подраздели: поредица от плагиатства, уникална лъжетеория (научно цунами), законспириране. Отделно е разгледан въпросът за конфеденциалните “научни” консорциуми.

Част ІІ е посветена на олигархизираната БАН. Генезис и прогнози и включва: генезин на агентурните структури в БАН по време на ранния преход (1989-2000 г.) и засекретената агентурна реформа в БАН след прехода.

Приложенията съдържат публикации в медиите; част от библиографията на Ал.Александров от Алманаха на Института за гората, издаден през 1994 г.; списък на преписаните и нецитирани автори, книги и статии, подробно посочени по раздели от енциклопедичната справка по заглавия, абзаци и изречения; извадка от протокол № 10 от 7.11.2000 г. на заседание на Научния съвет при Института за гората при БАН; страници от книгата на проф. Янко Н.Янков “Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ”, изд. “Янус”, 2006 г.; резюме на български и английски език с цел да достигне до ресорните комисари в Европейската комисия – Ян Фигел и Янез Поточник и да попадне сред изискванията в мониторинговите доклади на Комисията за Република България.

Езикът на авторката е смесица от строго научен стил, когато се излагат научните факти и силна емоция, когато се коментират нарушаването на Закона за авторското право и сродните му права чрез плагиат, нецитиране на автори в период от няколко десетилетия (включително и представители на досоциалистическата ни наука и данните им, получени по емпиричен път), етиката в науката и силната й политизация по времето на социализма и постсоциализма.

“Разкрива се драстичен случай в науката – плагиат, извършен от професор за получаване на академична титла, последвано веднага с овластяването му на директорски пост”, пише авторката ст.н.с. д-р Зоя Гарелкова на стр. 75 от книгата. Отнася се до псевдомонография, регистрирана на Алманаха на Институт за гората при БАН в размер на 22 страници и издадена в Германия, но не като “монография”, а като енциклопедична справка в размер на 10 страници.

По-нататък авторката пише: “Елементарният й преглед разкрива, че са плагиатствани над 140 автори по различни механизми, включително и невярно, безразборно преписвани и от студентски учебник. ... Научно остава само уточнението, че е публикувана лъжеинформация за разнообразието и генетичния фонд на мурата. Научните фантазии на плагиатора се простират до възраждането на лисонковската лъжетеория за прераждане на видовете един в друг, която в случая е приложена при бялата мура чрез представянето на преписани еломи форми за мурови форми и други невероятни измислици, изменящи генетичния фонд на двата вида – мура и ела.”

За репресията в българската наука и трагичното й състояние

на фона на реформата в европейската наука

Последвалите репресии срещу авторката едва ли ще изненадат хората от научната общност. Те са част от играта, за да се задържи статуквото и продължи имитацията на наука. Ще акцентирам и на констатацията на ст.н.с. д-р Зоя Гарелкова на стр. 78: “При влизането на България в Европейския съюз академичните титли, раздадени от Ив. Юхновски, няма да бъдат конвертирани.” На езика на Европейския съюз става дума действително за “признаване на квалификациите”, един сериозен проблем, който засяга всички български учени особено в условията на усвояване на Структурните фондове за развитие на българската наука и висшето ни образование. Тече първата година от реалното членство на България в Европейския съюз.

Ако се върнем на въпросите за радикалната реформа във висшето образование и науката в университетите в държавите-членки на Европейския съюз, ще трябва да цитираме редица документи, резултати от предложения на Европейската комисия до Съвета и Европейския парламент от времето на Лисабонската стратегия от март 2000 г. до наши дни. Реформата в Европейското образователно пространство и реформата в Европейското изследователско пространство имат политическата подкрепа на Европейската комисия.

Тук няма да се спирам подробно на механизма как се мами днес в българската наука. Ще оставя на читателя сам да си направи съответните изводи, след като се запознае със съдържанието на книгата, която горещо препоръчвам на колегите от научните среди както и на любознателните български читатели.

За трагичното състояние на съвременната българска наука пряко виновни са министърът на образованието и науката доц. д-р Даниел Вълчев и председателят на парламентарната Комисия по образованието и науката г-н Лютви Местан. Става дума за сериозни престъпления по служба, за които се изисква намесата на прокуратурата.