Програмата за модернизиране на университетите, представена в Съобщение на Комисията на Европейските общности от 2006 г. до Съвета и Европейския парламент, засяга образованието, научните изследвания и иновациите. Като консултанти са участвали учени от Словашкия технически университет в Братислава, Масачузетския технологичен институт, университети от Обединеното Кралство, Испания и Италия, Университета в Копенхаген, Карловия университет в Прага и Университета във Виена.

Модернизирането на европейските университети, което включва и свързаните с него образование, научни изследвания и иновации, се възприема от Комисията като ключово понятие не само във връзка с разширената Лисабонска стратегия, но и като част от обхватно движение във връзка с нарастващата роля на глобалната и базирана на знанието икономика. Задачата е да се засили обществената роля на университетите в една Европа с присъщите й културно и езиково разнообразие.

С 4 000 си висши училища, над 17 милиона студенти и около 1,5 милиона сътрудници, между които 435 000 изследователи Европа разполага с огромен потенциал, който обаче не се използва ефективно в усилията за по-голям растеж и по-голяма заетост. Документът прави констатацията, че засега европейските университети не са в състояние да осъществят потенциала си в повечето важни области. Европа се нуждае от университети, които сами изграждат силата и влиянието си и могат на базата на тази сила да диференцират дейностите си.

Програмата засяга няколко основни пункта:

·        Да се разградят препятствията пред университетите в Европа. В тази част се разглеждат формите на мобилност; въпросът за националните стипендии, които трябва да се разглеждат в общоевропейски контекст; въвеждането до 2010 г. във всички европейски страни на реформите във връзка с Болонския процес, а именно: сравними дипломи за завършено висше образование – бакалавър, магистър, доктор; динамични, модернизирани СV-та на всички равнища, които да отговарят на потребностите на трудовия пазар; убедителна система за установяване на квалификациите. При признаване на академичните квалификации Комисията предлага четиримесечен срок за отговор.

·        Да се осигурят истинска автономия и отговорност на университетите. Комисията изисква нов модел на вътрешно изграждане на университетите, който да е свързан със стратегически приоритети, професионален мениджмънт на човешките ресурси и инвестиции. Раздробяването на факултети, лаборатории и администрация трябва да се преодолее и се премине към общи институционални приоритети в научните изследвания, образованието и услугите.

·        Да се събуди интересът към структурни партньорства с предприемачите. Трябва да се разбере, че тези отношения с предприемачите са от стратегическо значение и са част от отговорността на университетите – да служат на обществения интерес.

·        Да се предлага на трудовия пазар истинска смес от готовност и можене. Програмите за студенти трябва така да се структурират, че директно да подобрят способността за заетост на абсолвентите. Да се събуди предприемаческият дух при студентите и учените. Университетите трябва да подготвят програма за учене през целия живот.

·        Да се намалят финансовите празнини и финансирането за образованието и научните изследвания да приеме една по-ефективна форма. В рамките на десетилетието ЕС би могъл да отделя най-малко 2% от БВП за модернизиране на висшите си училища. Всяка страна би трябвало да намери формулата за финансиране на научните изследвания и образованието във висшите училища, която да включва основно финансиране и финансиране чрез критерии, отнасящи се до конкурсното начало и базирани на резултата.

·        Да се засили интердисциплинарното и трансдисциплинарното сътрудничество. Университетите трябва да ограничат научните дисциплини и да се концентрират повече върху изследователските полета като напр. зелената енергия, нанотехнологиите, включително и в областта на хуманитарните и социалните науки, както и върху развиването на способности в областта на предприемачеството и мениджмънта и обмен на студенти, учени и изследователски групи чрез повече мобилност между дисциплини, области и изследователски полета.

·        Да се активизира диалогът между знанието и обществото. Особено в областта на научните изследвания университетите трябва да засилят диалога си с обществото с всички заинтересовани групи. Обменът между учените-специалисти и лаиците е изключително наложителен, това, което сега не се прави. Това означава и силна ангажираност на университетите в програмата за учене през целия живот, както и широка комуникационна стратегия с конференции, дни на отворените врата, практика, дискусионни форуми, срещи с граждани и работа с местни/ регионални власти.

·        Да се привличат най-добрите изследователи в рамките на растяща конкурентност. Да се повиши видимостта и привлекателната сила на Европейското образователно пространство и Европейското изследователско пространство в световен мащаб. Растящата глобализация изисква и двете Европейски пространства да се отворят за световната конкуренция и да участват в нея.

Европейската комисия не само участва непосредствено в модернизирането на университетите, но може да играе и роля на катализатор, като предлага политически импулс и целева подкрепа на реформата и модернизирането.

Структурните фондове могат да подкрепят финансово подобряването на инвентара и ресурсите на университетите, подкрепата на партньорства между висшите училища и икономиката и подкрепа на научните изследвания и иновациите.

Предложеният Европейски технологически институт ще бъде водеща структура, която да съблюдава интердисциплинарността, мрежите между центровете и между висшите училища и икономиката.

Брюксел подкрепя образователната реформа в Африка

eLearning Африка вече обяви темите на конференцията си за 2008 г., която ще се проведе в Гана с подкрепата на Европейската комисия ( , www.elearning-africa.com). Сред темите са:

·        Разгръщане на капацитета на университетите чрез информационните и комуникационните технологии;

·        Въвеждане на eLearning в училищната система;

·        Дизайнът при eLearning;

·        Създаване на образователната инфраструктура за 21-ви век;

·        Увеличаване възможностите за реализация на жените чрез информационните и комуникационните технологии и eLearning;

·        еLearning в публичния сектор и т.н.

И Африка изпревари България и насочи вниманието на Европейската комисия към себе си със сериозните усилия на хората там да модернизират образователната си система.

При какви условия Брюксел ще подкрепи реформата в България

Отговорът е твърде прост. Ако в България започне най-после образователна реформа в духа на тази програма, чиято същност може да се сведе до следните три акцента:

·        Мениджмънт на действителна автономия и отговорност, нагаждане на университетската система към новите изисквания за компетентност;

·        Провеждане на вътрешни реформи в университетите, засилване на областите, в които те са най-силни и развиване на конкурентна позиция; структурни партньорства с предприемачите и други потенциални партньори;

·        Стратегически диалог и взаимно учене, особено в рамките на Работната програма за образование и обучение 2010 и чрез финансова подкрепа за държавите-членки и университетите в техните намерения за модернизиране.

Стачните действия на учителите и протестите на докторантите са само началото на активни процеси, на чието развитие ще бъдем свидетели в следващите дни и месеци. Отлаганата вече 18 г. реформа в българското образование – училищно и висше, както и в науката, която на всичкото отгоре е и отделена от университетите, само още повече усложнява процеса на модернизация, от която държавата ни не може да избяга, а трябва да поеме отговорността си за несвършената работа.

Като консултанти трябва да се привлекат български учени, които познават съвременното състояние на европейската и световната наука, а не науката на 60-те или 70-те г. на миналия век, както показва досегашната практика. Документите на Брюксел от 2000 г. насам са добро ръководство за започване на реформата в образованието и науката в България.