На 9-ти септември, докато течеше митинга-поклонение на симпатизантите на комунистическата идея около Братската могила, в Министерския съвет течеше гореща пресконференция във връзка с наближаващата учителска стачка и неизпълнените от правителството искания на българските учители, десетилетия унижавани като професия с нисък социален статус и ниско заплащане, по-ниско от заплащането на неквалифицирания труд в България. Беше декларирано, че образованието е приоритет за правителството и че в края на мандата му “най-добрите учители ще имат над 920 лв. средно разполагаем доход месечно”. Интересно е как ще бъде постигнато диференцираното заплащане и кои ще бъдат критериите – политически, шуробаджанашки, както е присъщо на региона? В българската наука критерият все още е политически. Смешно и тъжно едновременно, но факт.

Все пак най-после се заговори за децентрализацията на системата на образованието. Бих добавила – и на науката, защото те са паралелни структури според съществуващата и сега стара съветска схема – висшите училища и научните институти на БАН.

За реформа в науката и висшето образование – нито дума. Изглежда образованието в България се разглежда от правителството единствено като училищно образование.

Междувременно мина и първият силно емоционален протест главно на докторантите в научните институти и висшите училища. Поколенията над 40 г. като цяло не подкрепят реформата. Обучени по времето на социализма, те са доволни от оставането на социалистическата наука и в посттоталитарния период. Съсредоточени главно във възрастовата група над 60 г., учените от БАН от институти с различна насоченост – точните, природните и обществените науки -  не повдигнаха въпроса за модернизацията на българската наука.

Затова надеждата ми са само учените във възрастовия диапазон до 35 г. Те могат да бъдат ракетата-носител на промяната в българската наука. Единствено те. Само малък брой от учените над 40 г. ще ги подкрепят.

Пред какво ще се изправите, колеги?

·        Октоподът не е унищожен. Централизацията е най-големият враг на българската наука. Чудовището е двуглаво – БАН и Висшата атестационна комисия. Централно управление на БАН например си има пипалата в директорските и научните съвети на институтите, главно функционери на БКП/ БСП и служители на Държавна сигурност. Така че думата “безпартиен” не означава нищо безопасно за учения;

·        Ще бъдете изправени пред заплаха от уволнение. Статистиката, с която разполагам, показва две причини за уволнение, които се използват от Ръководството на БАН или председателя й Юхновски, ако искате – “неявяване на работа” и “уронване на авторитета и престижа на БАН и научния институт”. В изпълнение на поръчката обикновено се включват хора от техническия персонал – секретарки, домакинки и т.н., хора с невисше образование, които зависят от директора, назначен от председателя Юхновски, за да изпълнява волята му, а не да ръководи научния институт. Това е Октоподът с пипалата си;

·        Ситуацията с ВАК е идентична. Отново централизация и информация, която се предава по веригата или пипалото на Октопода във ВАК – научна комисия, президиум на ВАК. Дава се или се отказва даване на научно звание или степен единствено по политически причини. Важно е дали подкрепяш статуквото или имаш неблагоразумието да искаш съвременни критерии в българската наука и правиш изследвания от съвременна позиция, като използваш модерни методи. Съответно БАН се включва като помощно звено, като отказва финансиране в нарушение на заповед на самия Юхновски от 2000 г. Забележете, че научните степени и звания “се дават”от ВАК /това е терминът, който се използва/. Те не се присъждат за научен принос, както е в развитите страни.

Какво трябва да направите?

·        Първо да забравите респекта си от титлите. Те са дадени за вярност и преданост към комунистическата идея, а не за действителен принос в науката. Как се става академик в БАН най-добре е показано в книгата на колегата ст.н.с. д-р Зоя Гарелкова “Засекретените гафове на академик-ексминистъра”, Земиздат ЕООД, 2006 с ISBN-10: 954-05-0435-Х и ISBN-13: 978-954-05-0435-3, която веднага беше изчерпана и претърпя второ издание. Социалистическата наука е силно имитационна, но няма нищо общо с науката;

·        Да забравите доброто си възпитание. Спрямо вас се играе нечестно и вие трябва да отговорите по същия начин според третия закон на Нютон за действието и равното му противодействие, който действа и в обществото. Ако не направим реформата сега и вашето поколение ще бъде жертвано, тъй като трябва да минат още 20 г. за да си отиде от живота поколението, което е привърженик на социалистическия тип наука – с нагодените цифри, непроведените, но коментирани с апломп изследвания, политическия критерий и т.н. Междувременно от реномираните университети в развитите страни ще се върнат българчетата, които сега се обучават там и вие ще бъдете отново аутсайдери в науката, защото те ще наложат критериите, с които са се запознали и към които са привикнали - критериите на науката в развитите страни;

·        В този смисъл да не забравяте, че като “доброжелатели” сред вас ще има подставени лица, затова, особено в поколенията над 40 г. трябва да избирате учените според реалния им принос, публикации и т.н., свързани с реформата. Имаше едно обединение в БАН, което искаше високи заплати за учените, но не споменаваше нищо за качеството на българската наука или за модернизацията й и хармонизация на българското научно законодателство към Европейското. Трябва много да се внимава при подбора на хората, които ще бъдат предложени за експерти към МОН и които ще разработят Пакета от законопроекти, за да ги предложат на парламентарната Комисия по образованието и науката. Там също трябва да предложим експерти, защото виждате, че г-н Лютви Местан е председател на Комисията, само защото е свързан с работа към Държавна сигурност и си е получил дипломата за висше образование като подарък за добре свършена работа – там, не като учител по селата. Достатъчно е да се проследи някоя от речите му в Народното събрание с помпозните думи, често пъти несвързани, но с претенции за ученост;

·        Да вървите стъпка по стъпка, без емоция, само с цитиране на Европейските документи, защото вече сме част от тази Общност и трябва да се подчиним на критериите, които съществуват в науката и висшето образование в държавите-членки на ЕС. Комисари Ян Фигел и Янез Поточник са на наша страта. Те също искат реформа на територията на Европейския съюз;

·        Най-важните документи на Европейската комисия вече са преведени от мене и трябва да залегнат в българското научно и образователно законодателство. Тези дни в зависимост от времето, с което разполагам, ще публикувам последния документ, изпратен ми от Брюксел от кабинета на комисар Поточник още в началото на лятото. Изчаках колегите да се върнат към трудовото ежедневие след отпуските;

·        Започва се с искане на оставки на министър г-н Даниел Вълчев и председателя на Комисията в Народното събрание г-н Лютви Местан, защото две години не са реагирали и се продължава с изработване и предлагане на българските законопроекти, които да предвиждат децентрализация – ликвидирани на излишни административни структури като Централно управление на БАН и ВАК, модернизация в духа на Лисабонската стратегия и развитията й за изграждане на общество на знанието в България. Още през есента на 2005 г. г-н Лютви Местан получи лично от мене законопроекта на Инициативен комитет “Учени за нов закон за научните степени и научните звания”  с работно заглавие “Закон за научните звания и научната и образователната степен доктор” и с насмешка го е докладвал в Народното събрание, отразено в стенограма на Народното събрание. Законопроектът ни беше подаден като петиция на граждани в Народното събрание. Документацията може да се цитира.

Преди да завърша, бих искала да пожелая на младите български учени оная убеденост, която имат комунистите в България. Като политически лингвист съм задължена да следя динамиката на обществените процеси. На 9-ти септември наблюдавах митинг-поклонението на ветераните-комунисти на Братската могила в София, които отбелязаха 63-тата годишнина от антифашисткото, според тях, въстание. Хора, главно в напреднала възраст, част от които се придвижваха трудно, с бастуни бавно пъплеха към целта, но я достигнаха. Няма да забравя полковник Захариева, лекар от авиацията и разкривените й обувки. Вместо да си купи обувки втора употреба, тя беше купила букет червени карамфили. Така е, когато човек е убеден в правотата на идеята си, все едно дали животът я е опровергал или не.

И накрая оставям координатите си – тел. 8 77 65 91, e-mail: за връзка с колегите, които ще се ангажират с конкретна работа по реформата в науката и висшето образование и моля колегата от Пловдив да ми се обади още веднъж, защото без да искам, затрих мейла му.