Ако погледнете в Глосаря на Европейския съюз, ще срещнете изрази като “Европа на вариантната геометрия”, “Европа на картата”, “Европа на различните скорости”, “твърдо ядро”, “концентрични кръгове”, “засилено сътрудничество”. Всички те са обединени в т.нар.”единна институционална рамка”. “Европа на вариантната геометрия” е израз, с който се изразява представата за Европейска интеграция в стъпаловидна форма. Приемат се разликите вътре в интегрираната структура, както и трайното разграничаване между една група държави-членки на Европейския съюз и по-слабо развитите интегрирани кръгове в рамките на Съюза.

Фактите на различното икономическо развитие в старите държави-членки и бившите социалистически страни са си факти и те не могат да бъдат пренебрегнати. Дори трябва да сме благодарни, че идеолозите на ЕС са намерили приемливи евфемистични изрази, за да отразят икономическите реалности в интегрирана Европа. Подобно е и географското делене, както и изразите “Източна Европа”, “Централна Европа”, “Югоизточна Европа (регион, в който се намира и нашата страна) и Западни Балкани.

Играта обаче загрубява, когато се стигне до работата на държавните институции в България и компетентността и поведението на българския държавен служител.

Симулиране на дейност вместо дейност

Ще илюстрирам със следния факт. Само преди няколко дни министърът на държавната администрация и, забелетеже, административната РЕФОРМА обяви, че е изпратил студенти като свои емисари в държавната администрация под формата на клиенти, за да проверят как работи българският държавен служител. Като изключим идеята за конспиративност, която едва ли ни е нужна, защото всеки от нас се е сблъсквал с некомпетентността и ориенталския мързел на българския чиновник, бих искала да коментирам фактите. Тъй като въпросникът от анкетата не беше оповестен за широката публика, ще коментирам само информацията, която изтече през медиите. Търси се и се оценява учтивостта, наличието или не на картонче с името на държавния служител и т.н. – все несъществени неща, които имитират дейност. За тази дейност е платено, както беше платено, пак на студенти, които, седейки в прозрачни плексигласови кабини с характерно облекло, трябваше да раздадат през месец май 50 000 листовки с агитационен характер на гражданите във връзка с първите в България частични избори за Европейски парламент. Комуникационна кампания не беше проведена. Не беше обяснено на хората, що за институция е Европейският парламент и какво ще правят българските представители в него. Държавата не си свърши работата, но изхарчи не малко пари за имитирана кампания.

Ако нещо трябва да бъде проверено, то това е компетентността и хармонизацията на дейността на българския държавен служител с европейския, защото вече осем месеца ние българите сме и европейски граждани. А това включва: компетентност за европейските норми в работата на държавните служители, между които и прозрачност в работата на институциите и диалог с гражданите, един от съществените критерии за добър професионализъм. Европейските институции поддържат идеята за диалог с европейските граждани, като приемат и регистрират по електронен път или чрез пощата техни въпроси и отговарят на въпросите, поставени от гражданите – по електронен път със сканиран подпис и чрез пощата с оригинален подпис на оторизираното лице. Как стои този въпрос в Министерството на държавната администрация и административната реформа? Ами, въобще не стои. Диалогът с гражданите е изключен, писмените запитвания, молбите на гражданите и т.н., регистрирани в Министерството, не получават отговор. Вместо отговор се имитира дейност с поставена кутия, която трябва да създаде впечатлението за дейност, въображаема, да, но не и истинска.

Бих могла да дам и друг пример с имитирана PR-дейност на образователния министър, за което съм писала не веднъж. Защото българските учени биха искали да видят реформа във висшето образование и науката, която ще им помогне да работят като равностойни партньори на западноевропейските си колеги в единни екипи с тях. Няма нужда от декларирана равнопоставеност. Има нужда от реформа, която не е провеждана вече 35 години в българската наука. Учените едва ли се интересуват от уменията на министъра да меси козунаци, да се занимава с подводен риболов или да върви по стъпките на Таньо войвода, все неща, с които той усърдно се занимава. От своя страна българските учители биха се радвали на разяснителна кампания за проекта eTwinning на Европейската комисия, който да им предостави финансиране за училищни проекти. Редно е подобна разяснителна кампания да бъде стимулирана именно от Министерството на образованието и науката.

Илюстрирах с примери от изпълнителната власт, защото там проблемът наистина е сериозен, но не по-различно е положението в другите държавни институции. Още на 8.01.2007 г. с вх. № 94-01, дело № 23 съм подсказала на президента Първанов пътя, по който трябва да се върви за по-бърза интеграция на държавата ни в ЕС, досега нямам писмен отговор. Канцеларията на г-н Георги Първанов мълчи. Президентът не приема учени, той се занимава изключително със спортисти. Затова така “спортно” изглежда българската държавна политика. Затова се наложи Европейската дипломация да освободи българските медицински сестри и двамата лекари от либийския затвор и тежката присъда. Българската дипломация просто не се справи. Каквито и ласкави думи да намира президентът за успехите на българското разузнаване и българските дипломати. Видяхме професионализма им. Любопитна подробност е фактът, че президентът Първанов е старши научен сътрудник с докторат, т.е. колега от гилдията на учените. Дали? Или титлите са подарени? Как да си обясним нежеланието му да се среща с български учени, или, когато го прави, да избира академиците от БАН, всички в надпенсионна възраст, т.е. приключили с работата си в сферата на съвременната дигитална европейска, и не само европейска, наука.

С тези примери исках само да покажа, че дейността на държавните институции в България все още има имитационен характер. Дейност има, щедро се харчат държавни пари, но ефектът е минимален, защото се върви по повърхността на проблема, разработват се несъществени детайли, не се навлиза в същността му. 18-те години преход не промениха манталитета на чиновника, свикнал да имитира работа вместо действително да работи. Както показа случаят с медиците, държавните служители от структурите на Европейския съюз просто работят, обществото функционира.

Симулиране на компетентност вместо компетентност

Става дума за компетентност за начина на живот и принципите, валидни в западноевропейското общество, което е различно от нашето, принципи, голяма част от които са залегнали в принципите на изграждане на Европейския съюз, чийто член вече е и България.

С огромните разлики в двете европейски цивилизации се сблъскахме още през 90-те години. Пътят беше само един – ние да извървим нашия в посоката на развитие на западноевропейската цивилизация – с икономическия, политическия и социалния й облик. Някои българи го направиха, други – не. И тук е конфликтът – дали тези, които не са направили още собствения си преход, биха могли да управляват добре обществените процеси у нас? Едва ли. Тогава те просто биха задържали общественото развитие.

Когато за министър или председател на Парламентарна комисия се назначава лице, чиято компетентност е извън кръга на изпълняваната дейност, не може да се очакват добре резултати. Ще илюстрирам с примери като Лучано – министър на спорта и Лютви Местан – председател на парламентарната Комисия по образованието и науката. Дали невладеещият нито един западен език (по данни от биографията му в сайта на Народното събрание) Лютви Местан може да се намеси успешно в реформата на висшето образование и науката в България, след като не може да прочете дори някой от многобройните документи на Европейската комисия, свързани с ресорите на комисар Ян Фигел и комисар Янез Поточник? А да провежда политика, която да хармонизира ресора със съответния ресор в ЕС? Нали сме европейски граждани?

Създаването на обучителни структури и привличане на експерки е

пътят към разрешаване на проблема

Ако министър Николай Василев иска добра работа от държавните си служители, той трябва да им организира обучителни семинари, в които да ги запознае с правилата на поведение на държавния служител в Европейската администрация. За целта Министерството трябва да изгради обучителен Център и да използва компютърното оборудване, за да образова служителите си.

Ако министър Даниел Вълчев иска успешна работа в сферата на образованието и науката, самият той трябва да прегледа Европейските документи в областта, а след това да организира обучителни семинари за служителите си, които подготвят документите за промяна в българската образователна система. Така ще бъдат избегнати наивностите на самодейността, на които сме свидетели, а българското образование и наука ще се доближат до принципите на образованието и науката, залегнали в документите на Европейската комисия.

Ако президентът Георги Първанов иска администрацията му да работи добре, трябва да надникне в работата й и да изисква спазването на принципите, валидни за работата на Европейските структури, т.е. да положи усилие да се оттласне от времето на социализма и да влезе в днешния ден на България и евроинтеграционната й насоченост с всички права и задължения на българите като европейски граждани. Същото се отнася и за собствената му администрация, която продължава да живее в миналото отпреди 18 г.

Ако председателят на парламентарната Комисия по образованието и науката Лютви Местан иска да започне реформа в поверената му област, трябва да се довери на експерти в областта, учени, които са наясно с процесите и образователната реформа, която в момента тече в Европейските университети, да анализира документите, които ще му бъдат предоставени в преведен и коментиран вид и ги приложи в българското научно законодателство.

Крайно време е Министерството на външните работи да се заеме сериозно с работа по Комуникационната стратегия по разширяването, изработена и разпространена от Европейската комисия през май 2000 г. Въпреки изхарчените десетки милиони лева, Комуникационната стратегия на ЕК не работи добре на национално равнище. Министерството на външните работи в последните две правителства с последните двама външни министри и министри по европейските въпроси трябваше да създаде Център за Европейска комуникация с цел да облекчи прехода на България към изискванията на Европейския съюз. Министрите му мълчаха и мълчат и поради некомпетентност, и поради нерешителност и, по-скоро, страх от сериозността на задачата. Досега Министерството на външните работи не е проявило деловитост и желание да работи сериозно в тази насока. То не разполага и с подготвени специалисти. Отговарящите за ресора се избират по партиен, а не по професионален принцип, затова е работата е толкова лоша. По време на т.нар. “информационна”, а не “комуникационна” кампания, държавите-членки на Европейския съюз се показваха на българските граждани като туристически дестинации.

Това е пътят на промяната. Друг път освен обучението на служителите, което да промени манталитета и поведението им, просто няма.

Дотогава ще трябва да се примирим с изрази като “Европа на различните скорости”, както и с предубеждението, с което Европейската дипломация гледа на държавата ни. Защото не става дума за предубеждение, а за реална преценка на състоянието. Преценка, на която ние не трябва да се сърдим, а да се помъчим да се оттласнем от изоставането.