април-май 2007 г.

Като всички парламенти Европейският парламент упражнява три основни власти: законодателна, бюджетна и контролна. В проекта за Европейската конституция тази тройна роля е утвърдена и засилена. Освен трите вида власт Европейският парламент има и все по-нарастващо влияние в световен мащаб.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ

Парламентът гласува европейските закони заедно със Съвета

При обикновената законодателна процедура Европейският парламент и Съветът на министрите заедно приемат законодателството, предложено от Комисията. Следователно е необходимо окончателното одобрение на Европейския парламент.

Тази законодателна власт е основна власт на Парламента. Проектът на Европейската конституция предвижда тя да обхване повечето области, в които Парламентът все още не участва наравно със Съвета, като селскостопанската политика, политиката на научните изследвания и политиката на регионалното и социалното развитие на Съюза (“Структурни фондове”). Например, благодарение на тази си власт Европейският парламент успява да постигне:

· държавите–членки да наложат некодираното телевизионно предаване на тяхната територия на някои основни спортни събития;

· прилагането на строги изисквания към качеството на моторните горива и масла с цел борба срещу замърсяването на околната среда;

· спешното прилагане от Комисията на мерки за защита в областта на изхранването на животните;

· предупрежденията за вредата от тютюнопушенето върху цигарените кутии да станат по-строги и по–видими;

· от 2003 г. при леките коли да се забрани използването на тежките метали – олово, живак, кадмий с цел екологичното унищожаване на старите автомобили;

· през периода 2000 – 2006 г. бюджетът на програмата СОКРАТ, даваща възможност на хиляди студенти да получат част от образованието си в друга държава-членка, да се увеличи от 1400 на 1850 млн.евро.

Ако в юридически план инициативата за европейските закони принадлежи на Комисията, трябва да се подчертае, че Европейският парламент може да прикани Комисията да поеме законодателна инициатива, като й даде подробни препоръки относно съдържанието на закона. По този начин Парламентът може да упражни политическата си власт преди внасянето на закона. Законодателната дейност на Парламента е организирана по следния начин:

· Европейският парламент е сезиран със законодателно предложение от Европейската комисия; на парламентарната комисия, компетентна по същество, се възлага да подготви доклад и да посочи докладчик. Една или няколко от останалите парламентарни комисии могат да бъдат сезирани за становище. Те приемат становище и го представят на компетентната комисия;

· Депутатите и комисиите, сезирани за становище, могат да внесат поправки в проекта на доклада, подготвен от докладчика; след това той се приема, евентуално заедно с промените, от комисията, компетентна по същество;

· Докладът се разглежда от парламентарните групи в светлината на тяхната политическа ориентация;

· Накрая докладът се обсъжда на пленарно заседание. В него могат да се внесат нови поправки, направени от компетентната по същество комисия, от парламентарните групи или от известен брой депутати. Парламентът изразява позицията си чрез гласуване.

Как Парламентът и Съветът приемат заедно европейските “закони”

Обикновената законодателна процедура съдържа едно, две или три четения:

· Европейската комисия предлага законодателен текст.

· Въз основа на доклад от компетентната си комисия Европейският парламент определя позицията си: най-често той променя предложението на Комисията, като внася поправки. Това е първото четене.

· Съветът на министрите одобрява поправките, внесени от Парламента, в този случай законодателното предложение се приема, или ги променя, като приема своя позиция.

· Основавайки се на дадена препоръка на компетентната парламентарна комисия, Европейският парламент се произнася на второ четене: с абсолютно мнозинство на своите членове ( 367 гласа) той приема, отхвърля или внася поправки в позицията на Съвета.

· Често Комисията се съобразява с поправките на Парламента и представя на Съвета на министрите променено предложение. Съветът може да го приеме с квалифицирано мнозинство; той може да го промени само с консенсус.

· В случай на липса на съгласие между Парламента и Съвета се събира Помирителен комитет, в който в продължение на максимум шест седмици заседават членовете на Съвета и делегация на Европейския парламент. Тази делегация, отразяваща структурата на Парламента, се ръководи от един заместник-председател. В нея задължително участва докладчикът.

· В голямото мнозинство от случаите двете страни стигат до съгласие под формата на общ проект.

· На трето четене Парламентът трябва да потвърди това съгласие. При липса на съгласие предложението за европейски закон не се приема.

Инфо: http://www.europarl.europa.eu/sofia/2517/sof7090eu13089.htm.

Последна промяна: 21.03.2007.

< Предишен		Следващ >

[назад]