Невро-химията на секса

По принцип оргазмът се смята за крайна цел на секса за удоволствие. Wilhelm Reich е първият учен, който описва и естеството, и целта на оргазма като освобождаване от излишната био-енергия с допълнително отделяне на емоционална енергия, освен това той признава и за отрицателните последствия от блокирането на сексуалната енергия.

За съжаление, в допълнение към върховите изживявания, оргазмите имат свойството да произвеждат мощни отрицателни странични ефекти, които едва сега могат да бъдат разбрани по-добре. Това се дължи на предсказуемите тенденции в хормоналната дейност, които са подобни на тези при всички млекопитаещи, за осигуряване на някои еволюционни цели, особено, широкото смесване на генните фондове и съхраняване развитието на потомството. Това се постига със следните невро-химични изменения.

Главните играчи са допамин- хормонът на наградата, пролактин- хормонът на насищането, окситоцин- хормонът на прегръдката и нивото на андрогеновите рецептори, които оказват мощно влияние върху нашето настроение, желанието ни за близост, възприятието на партньора, а също и на нашата податливост към пристрастяващи занимания и вещества. Тези хормони могат да имат различни, но като цяло, свързани функции.

Стимулантът phenylethylamine (PEA) също е замесен, той се съдържа в какаото и шоколада и повишава енергията, настроението и вниманието. PEA се произвежда в големи количества, когато човек е влюбен и обратно, той е в недостиг (обикновено при депресия) в следствие на нещастни чувства.

Когато се влюбим ние започваме да осигуряваме повишени нива на PEA, окситоцин и допамин, когато сме сексуално възбудени в близък контакт, нашите допаминови нива растат и по време на оргазма ние имаме допаминов пристъп, който изследователите сравняват с ефекта на хероина върху мозъка. Допаминът е активен при всички пристрастявания, дори при хора, които са забравили за това какво е секс. Повечето от тази активност се намира в лимбичната система, най-старата част на мозъка.  

Цялата статия можете да видите  тук