Завръщането на българските медицински сестри и палестинския лекар като български гражданин на 24.07.2007 г. след три потвърдени от либийския съд смъртни присъди и една доживотна отприщи емоции, които трябва да се канализират в определена посока. Каквито и компенсации да получат медиците от държавата, те няма да заместят ужаса от преживяното, от съзнанието, че са сами, изоставени от държавата си за продължителен период от време, че три български правителства не можаха да се справят с проблема и единствено членството на България в Европейския съюз и умелите действия главно на Европейската дипломация доведе до позитивната развръзка. Ресоциализацията на медицинските сестри в българското общество ще бъде продължителен и мъчителен процес и това българските граждани трябва да го знаят. Вината безспорно е на българските политици и от трите правителства и почти пълната им безпомощност да вникнат в материята, да действат според обстоятелствата, които им се налагат и се опитат да стигнат до позитивна развръзка.

Въпросът за компетентността в дипломацията и симулираната компетентност на българските политици

Събитието постави много въпроси, между които и въпроса за компетентността на българските политици и възможността им да разплитат сложни международни казуси, да действат адекватно в сложни дипломатически ситуации. За съжаление рефлексите от миналото са все още много силни, въпреки че демократичният обществен процес в България тази година навършва 18 г., т.е. влиза в пълнолетието си.

Как действаше Европейската дипломация? Тихо, но сериозно и овладяваше конфликта стъпка по стъпка. За омекотяване на ситуацията и формално излизане от политическия контекст се изпраща като преговарящ съпругата на френския президент. Едно пътуване – уговаряне на условията. Второ пътуване – изпълняване на уговорените условия и връщане в България на медиците с френския президентски самолет. Престой от един час на летището в София и връщане към трудовото ежедневие в Брюксел и Париж. Тук няма да се спирам на интензивната дипломатическа дейност на Европейските институции и лично на комисаря по външните отношения г-жа Бенита Фереро-Валднер. Дипломатическите разговори ще останат в тесния кръг на дипломатите. Не случайно на пресконференцията в Брюксел, проведена същия след обед, беше говорено толкова пестеливо за кухнята на събитията, като акцентът беше насочен повече към благоприятната развръзка

Как действаше българската дипломация? Най-вече симулираше дейност през годините. Ще илюстрирам мисълта си и с едно писмо, което наскоро получих от Министерството на външните работи на Република България. Писмото е написано на бланка на Министерството, има и № 7 ПР-481/16.07.2007 г., но е без име, подпис и печат на Министерството, което означава, че няма силата на юридически документ. Спомената е дирекция със странно и смешно име ИВОЕК, което навява мисълта за оруеловския новоговор със странните абревиатури, умишлено използвани за замъгляване на съзнанието. Задачата им е да направят текста именно неразбираем. Липсва подписът на министър Ивайло Калфин, липсва подписът на министър Гергана Грънчарова, защото проблематиката се отнася до Европейския съюз. Така се симулира отговор. Това не е отговор. Документът няма юридическа стойност. Бланката може да е изнесена, да предположим, и от някоя чистачка на службата.

От писмото се разбира, че Министерството на външните работи работи само по международен план на Комуникационната стратегия и “осъществява планирани дейности на българските дипломатически представителства и проекти на външни изпълнители, избрани на конкурсна основа”. Този текст внимателно трябва да се анализира, защото съдържа особено ценна информация. Отказът на Министерството на външните работи да работи по националните задачи по Комуникационната стратегия означава само едно – че то не е създало още и не смята да създава структурите, които да съветват и обучават гражданите на България за попълване на Европейските проекти. Това пък означава, че седем месеца от реалното членство на България в Европейския съюз Министерството на външните работи не е създало още условията, които ще доведат до усвояване на Европейските фондове от българските граждани, които от 1.01.2007 г. вече са и европейски граждани. Това от своя страна означава, че държавата ще плаща членски внос за еврочленство, но няма да може да се възползва от него. Колкото до т.нар. “външни изпълнители”, те явно са от близката партийна мрежа, тъй като едва ли е случаен фактът, че конкурсите се обявяват за срок по-малко от един месец и то през лятото. Ако служителите на МВнР са компетентни хора, те биха имали по-добра представа за времето на подготовка на Европейските проекти, както и за принципа на субсидиарност, при който те се подготвят. Това за жалост не е вярно за служителите на МВн Р. Тази година т.нар. Покана на МВнР е обявена но 13.06. с краен срок 4.07. Човек се пита – с какво ли са били заети служителите, обслужващи Комуникационната стратегия на МВнР през първото полугодие, че обявяват конкурс едва през лятото.

Кои са неотложните задачи на МВнР и на правителството

·        На първо място министър Ивайло Калфин и министър Гергана Грънчарова трябва да създадат Център за европейска комуникация, който да подготви на български език текстовете, важни за българите във връзка с усвояване на европарите. Няма нужда от глупави видеоклипове, които лъжат населението, че ще бъдат усвоени 7 милиарда евро. За да бъдат усвоени европарите, българите, включително и вземащите решения, трябва да бъдат обучени в духа на Европейската комуникационна политика, да попълнят съответните документи на Европейските проекти и спечелят конкурса, по който да кандидатстват в Брюксел. Дирекцията на МВнР се нарича ИВОЕК, а Генералната дирекция на Европейската комисия се нарича “Комуникация”. Вместо да се заеме сериозно с работата си, министър Гергана Грънчарова се занимава с определяне на евробебе. Дотам се простират компетентността й и отговорността й за интериоризация в България на сложния комплекс от знания, които ние българите трябва да имаме като културен фон за Европейския съюз.

·        На второ място самите министри трябва да положат усилия да увеличат знанията си за Европейския съюз и да не подценяват принципа на субсидиарност, който изисква националните власти да участват в съфинансиране на проекти. За съжаление МВнР не може да се похвали с компетентни специалисти, овладели сложната материя на Европейската комуникация. Аз лично наблюдавам работата по Комуникационната стратегия в последните две правителства и си мисля, че в това министерство нищо не се е променило от 1944 г. насам. Същото незнание, ориенталска леност и имитация на работа, характерни за времето на социализма.

·        Правителствената информационна служба също работи в условията на пълна конспиративност. От 1. 02.2007 трябваше да заработи служба, която да информира гражданите по въпроси за ЕС. Телефонен секретар има, но отговор на въпросите – не. Поне аз се обаждах няколко пъти през февруари и март, но и досега не съм получила отговор на въпроса си за Европейски комуникационни проекти в България, стимулирани от българското правителство, което и да е то. И тази дейност е една илюзия, само да да отчетем поредното мероприятие. Не е така обаче с Европейската информационна служба Europa direct. Там отговор на мейла или запитването се получава до три дни. Като добавим и факта, че Правителствената информационна служба е одобрила евровидеоклипа, с който ни облъчваха целия януари и който беше сгрешен по отношение на Европейския химн, картината за компетентността на чиновниците й се оформя.

Пиша тези неща, само за да покажа, колко наложително е обучението по Европейска комуникация за българските политици от всички партии – и управляващи, и неуправляващи. Урокът със съдбата на българските медици в Либия трябва да подтикне към реални действия и по отношение на Европейския съюз, който продължава да бъде непознат за българското население. Непроведена комуникационна кампания във връзка с реалното членство, непроведен референдум, непроведена комуникационна кампания във връзка с първите частични избори за Европейския парламент – всичко това показва, до каква степен некомпетентни по отношение на Европейската проблематика са българските министри – Соломон Паси и Меглена Кунева, Ивайло Калфин и Гергана Грънчарова. Въпросът не е политически, а именно въпрос на липсваща компетентност, която може да се коригира единствено чрез обучение. Тогава и неуспехите на външната ни политика ще намалеят и случаи, като този със съдбата на българските медицински сестри в Либия и напразно похабения им живот.

МВнР на Република България трябва да изпълни задължението си към българските граждани и да създаде Център, в който българските граждани да могат да намерят нужната им информация за Европейския съюз.В този Център трябва да работят професионално ангажирани лица, а не партийни протежета, все едно – от коя партия. Всички са еднакви. Те са просто партии. Работата с “външни изпълнители” може и да пълни партийните каси, но не и да даде европейски знания на гражданите. Само ще отбележа, че за комуникационни цели от националния бюджет всяка година се отделят пет милиона лева, които изчезват в небитието. Без да се извършва същностна работа, без да се обучават гражданите в нелекия им преход към другата европейска цивилизация.

Защото има и друга възможност. Ако продължително не изпълнява разпоредбите на ЕС, към държавата ни може да бъде приложена и клаузата за суспендиране, докато тя се научи да изпълнява правилата, които са правила за всички държави-членки на ЕС.