К О Н Ц Е П Ц И Я

за стимулиране на стартиращи технологично ориентирани фирми* (СТОФ) в България

(обсъждана на работни семинари  в София (18.05.2007 г.) и Варна(13.06.2007 г. ))

1.Въведение

Проектът INTER GET UP (www.gis-tc.org) по програма PHARE / INTERREG IIIB, INTERREG IIIC – МРРБ, в който от България участва Фондация “ГИС-ТрансферЦентър” е насочен към междурегионален трансфер на добри (модерни) практики за стимулиране на СТОФ от страни стари членки на Общността (Германия, Австрия, Италия, Норвегия) към нови (Полша и Словакия) и кандидатки такива (Украйна и Беларус).

Иновационният капацитет на МСП се разглежда като един съществен източник за допълнителна компетентност за реализиране на растеж и източник на конкуренто-способност. Важността на темата е несъмнена. Тя не само произтича от Лисабонската стратегия, но и от големия интерес, проявен от МСП. Напр. в Германия само за една седмица 350 анкетирани МСП са заявили този интерес. Следните аспекти формират иновационния капацитет на МСП:

1. Стратегически план за развитие.

70% от МСП декларират, че въпреки наличието на стратегия за развитие на фирмата се налага всяка година да я актуализират. 85% се представят в обществото като иновативно МСП и общо казано демонстрират своята иновационна способност.

2. Иновационна култура, компетентност и мотивация.

50% от МСП показват, че техният персонал цели постигането на нови области на компетентност за изпълнение на иновационни проекти.
85% обаче очакват допълнителен ръст от бъдещите иновации.

3. Иновационен мениджмент.

30% от МСП предоставят допълнително време на своите сътрудници да развият иновативните си идеи  и стимулират иновативното им мислене чрез различни организационни и обучителни форми и техники.

4. Работа в мрежа и мрежови структури, като клъстери, браншови камари, асоциации напр.

5. Работа с клиентите

70% разглеждат клиента като партньор за развитие и го намират за особено важно за гарантиране на продажбите и излизане на нови (съседни) пазари.

6. Подпомагащи и стимулиращи функции и фактори за въздействие.

50% от анкетираните МСП нямат достатъчно капитал да инвестират в иновациите и поради това оценяват тези мерки като съществени.

Тази концепция се разработва в изпълнение на работния план на проекта с акцент иновативни технологично ориентирани МСП и представлява един от резултатите на българското участие в него.

                                                                                                                                                                         Продължава на следващага стр.

Тя ще послужи при разработката на международна платформа за високотехнологични фирми, в т.ч. и с иновативен характер. Конкретните цели на настоящата концепция са:

1.1                       Да огласи виждане на възможен (стратегически) подход за насърчаване на СТОФ, базиран и на публично-частно партньорство.

1.2                       Да инициира експертно обсъждане на мерки и инструменти за подпомагане на СТОФ, фокусирани върху:

-          трансфер на технологии и иновации;

-          продажби и маркетинг;

-          финансиране и кредитиране;

-          инкубиране:технологични паркове и бизнес инкубатори, трансферни технологични центрове (ТТЦ).

2. Възможен (стратегически) подход за насърчаване на СТОФ в България, базиран на публично-частно партньорство

            В страната вече са приети или се подготвят редица стратегически документи, които имат пряко отношение към Иновациите и иновативността на българската икономика.* 

Изградена е институционалната инфраструктура за прилагането им: Национален иновационен съвет и Национални съвети: по Икономическата политика; по Икономическо развитие; за Научни изследвания; за Информационно общество; за Защита на интелектуалната собственост и др.**

Между отделните стратегически документи обаче липсва стратегическа връзка и синхрон, както по съдържание, така и по механизъм на изпълнение. Разработенитте и консултирани политики от посочените по-горе съвети на практика не се прилагат.          Тези обстоятелства са основната причина и за липсата на системна и целенасочена политика за насърчаване на стартиращите технологично ориентирани фирми.

            Преодоляването на отбелязаната по-горе неблагоприятна ситуация изисква прилагане на следния оптимизиран подход:

2.1.Обособяване (в рамките на съществуващата институционална уредба) на самостоятелна организационна схема за насърчаване на СТОФ, което включва (виж Фиг.1.):

2.1.1. Обединяване и синхронизиране на всички мерки, касаещи стартиращите фирми от различните стратегически документи в Националната иновационна стратегия (НИС)

2.1.2. Възлагане на ИАНМСП координацията и мониторинга на същите мерки, като за целта се определи персонален отговорник – щатен експерт на Агенцията и се сформира работна група (работеща по модела на оценителите в НИФ).

Основните задачи на групата могат да бъдат:

- Подготовка и внасяне в съответните институции на предложения за създаване на връзки и координация между мерките, касаещи СТОФ в различните документи по иновациите;

- Разработка на механизми за включване на СТОФ в национални и европейски подкрепящи мрежи (вкл. и на схеми за финансова подкрепа за същото);

- Иницииране на инфраструктурни проекти по ОП “Конкурентоспособност” и ОП “Регионално развитие” (напр. за изграждане на мрежа от бизнес инкубатори и технологични паркове).

- Предложения за мерки по стимулиране на СТОФ в дейностите “Продажби и маркетинг”, “Финансиране” и “Инкубиране”.

2.1.3. Създаване на Специализирана информационна система за обслужване на иновативните фирми, вкл. и стартиращите такива. Чрез системата ще се осигури необходимия ресурс за дейността и управлението му. Изграждането и функционирането на тази система се предлага да се извършва от Консорциум, базиран на публично-частно партньорство, с участието на финансови институции (банки, фондове за рисков капитал).

Осъществяването на горното е подходящо да стане чрез  инфраструктурен проект, финансиран от ОП “Конкурентоспособност”, а технико-икономическото проучване и разработката на бизнес плана на системата (и Консорциума) е подходящо да се финансират чрез конкурсите на НИФ още  през настоящата година или по ОП “Конкурентоспособност”.

2.1.4. Провеждане от ИАНМСП на мониторинг, резултатите от който да се включват като отделен раздел в Годишния доклад за изпълнението на НИС, които МИЕ внася в Министерски съвет.

2.1.5. С маркираният по-горе подход ще се осигури:

·         институциализиране на дейността за стимулиране на СТОФ;

·         системен и целенасочен характер на извършваните дейности; рамка за стратегическо партньорство между държавата и бизнеса;

·         широко приложение на съвременни информационно-комуникационни технологии.

3.       Предложения за подпомагане на СТОФ в приоритетно подбрани дейности

Приоритетните дейности за подпомагане на СТОФ според проекта INTER GET UP са:

·                     Продажби и маркетинг;

·                     Финансиране и кредитиране;

Стратегически документи

Оперативни програми

МИЕ

МРРБ

МТП

МОН

Институционни инфраструктури

ИАНМСП

Работна група

НПО и Браншови Организации.

Национални и европейски мрежи

Финансови институции

Информационна система (консорциум ПЧП)

СТОФ1ООФ

СТОФ2

СТОФ3

СТОФ4 ОСФ

СТОФ5 ОСФ

Фиг.1. Организационна схема за стимулиране СТОФ

·                     Инкубиране: Бизнес инкубатори, технологични паркове и центрове за трансфер на технологии и иновации (ТТЦ).

Те са подбрани въз основа на практически опит в страните стари членки на ЕС и имат решаващо значение за “Прохождането” и оцеляването на СТОФ.

3.1. Продажби и маркетинг

От извадкови проучвания* се вижда, че 65-70 % от оборота на МСП (които от своя страна е 75-80 % от общия оборот на предприятията в страната) се реализира на територията на общините на които са разположени. Останалата част се разпределя както следва: 8-9 % в областта, 9-10 % в други райони и 8-11 % за чуждестранни пазари (последният дял бележи нарастване през последните години).

С приемането на България за член на Общността европейските изисквания** станаха задължителни за всяко производство, както по отношение на експортните стоки, така и по отношение на тези предназначени за българския пазар (който е част от вътрешния европейски пазар). Това което най-много пречи на българските МСП да участват активно на международни пазари според оценките на експерти от Центъра за икономическо развитие***, е достъпът до информация за външните пазари, изискванията на тези пазари и високите разходи, които трябва да се направят за откриване на международните стандарти (ISO 9001: 2000 и др.).

Недостатъчни са също езиковите и други специфични умения като защитата на интелектуалната собственост и т.н.

Казаното по-горе се отнася с пълна сила за СТОФ, тъй като тяхното влизане в пазара означава директен сблъсък с конкуренцията на чуждите фирми на която трябва да противопостави адекватна бизнес стратегия и маркетинг.

__________________________

*     Годишни доклади за МСП – издания на ИАНМСП 1999 – 2005 г.

** Безопасност и качество на стоките. Технически изисквания. СЕ Маркировка, Процедури за взаимно признаване на съответствието, Сиет EAN.VOC, Екомаркировка и др.            

3

***  Годишен доклад за МСП – 2004 г., д-р Г. Прохаски

Тези заключения определят следните възможни насоки на подпомагането на СТОФ: в областта на продажбите и маркетинга:

3.1.1. Разпространяване на насочваща информация за международните пазари. Набирането на тази информация следва да се осигурява от държавната администрация (по линия на МнВр и всякакви други канали), а ползването й да се извършва чрез поддържане на Специализиран модул на предложената информационна система за Иновационни фирми (с платен и безплатен достъп).

         3.1.2. Съдействие за проучвания на потенциала за развитие на териториалните райони и възможностите за бизнес (размера на вътрешния пазар) чрез бъдещата национална мрежа на РИС към МИЕ, регионалната мрежа на БАРДА и др. При тези проучвания е препоръчително да се извършва оценка за осъществимост на технологичен трансфер на резултати от приложни изследвания (в университетите и научните институти на БАН) чрез фондация “ГИС-ТрансферЦентър” и “Технологичния пазар” (www.ttnbg.com ). Експертизите от тези проучвания могат да се ползват от заинтересовани предприемачи, (които са ги поръчали) или да бъдат публикувани (като оферти към потенциални инвеститори на СТОФ) в информационната система на консорциума за ПЧП.

3.1.3. Реализация на програма за обучение на предприемачи и ръководен персонал на иновативни фирми (преди и след стартиране на бизнеса), а също и такива за преквалификация на работниците в тях. Изпълнението на програмите за обучение трябва задължително да предшества оказването на финансова помощ за стартиране на бизнеса.

3.1.4. Фрагментиране на тематиката на специализираните форуми и семинари за иновативните фирми с акцент върху методите за продажби и разпространение на новите продукти. Използване на измененията в дизайна или опаковката на продукта за постигане на ръст в продажбите и др.

3.2. Финансиране и кредитиране

3.2.1. Известно е, че в съвременната икономика съществуват два основни финансови инструмента за набиране на капитал: финансиране с дългов капитал и финансиране с дялово участие. Първият, както показва международната практика, не е нито достъпен, нито изгоден за стартиращите компании.

Най-популярните видове финансирания с дялово участие са финансирането със собствени средства, “бизнес ангели” и фондовете за рисков (предприемачески) капитал/финансиране от корпоративни компании. В България, според резултатите от многобройни анкети, при стартиращите фирми преобладава финансирането със собствени средства (“затягане на коланите”), при което се разчита предимно на собствени средства и такива от приятели, роднини, потребителски и ипотечни кредити.

Финансирането от “Бизнес ангели” макар и силно развито в световен мащаб (според някои източници 20-30 млн щ. долара годишно, с очакване за ръст) е почти непознато в нашата страна. Причината за това е, че откриването на “Бизнес ангелите” е трудна задача въпреки, че Интернет страницата на най-голямата европейска мрежа на тези инвеститори (www.eban.org)  е известен.

Инвестирането на рисков капитал в стартиращи фирми е форма на бизнес за създаване на бизнес, предлаган от частни компании. Размерът на инвестициите варира от 250 хил. щ. долара срещу 30-40 %  от собствеността на фирмата. Освен парични средства и пряко участие в ръководството на фирмата инвеститорът може да предостави експертни съвети, контакти, мениджери. Макар и не много на брой в България има успешни примери за развитие на фирми от сектора на ИКТ, които са привлекли рисков капитал: Мелън Технолъджис (www.melontech.net Нетейдж Сълюшънс АД (www.eastisoft.com), Истисофт (www.eastisoft.com). Други български компании привлекли този вид инвестиции са УебГейт, Орбител, Неском БГ, БТК Нет, Тимбълиид Комюникейшънс България, Глобул, ЕPIQ Ботевград, Дейзи Мултимедия.

Анализът на тези примери показва основните фактори водещи до успех: добре подготвен бизнес план, компетентен мениджърски екип, прозрачност и доверие в отношенията между инвеститора и предприемача.

3.2.2. Основните участници на пазара на рисков капитал в България са:

·         Българо-Американски Инвестиционен Фонд (www.baefinvest.com)– напълно инвестиран ресурс; миноритарни участия в „Санита трейдинг”, „Роял фуудс”, „Джоб Тайгър”.

·         Глобал Файнанс (в сътрудничество с  Growth & Black Sea Fund,  www.globalfinance.gr) – инвестирал над 50 млн. Евро в България досега, управлява над 400 млн. Евро в няколко регионални като Черноморски фонд, фонд „Растеж”, и др. Фондовете на Глобал Файнанс са инвестирали в ресторанти „Goody’s”, „Чипита”, „Фамилия”, „Мобилтел”, „Онда” и др.

·         Български Пост-Приватизационен Фонд – инвестирал 40 млн. Евро; миноритарни дялови участия в „Орбител”, „Победа”, Винипром „Дамяниця”, „Родина” – Пловдив, „Медика” – Сандански.

·        

4

Фонд за Инвестиции в Югоизточна Европа - София, Оборище 45 – фонд на Джордж Сорос за региона; инвестирал в кабелния оператор „Евроком България”

·         Сигма Блейзер (www.sigmableyzer.com)– фонд за инвестиции в България, Румъния и региона; набраният капитал е 200 млн. евро. Засега няма българска инвестиция.

·         Фонд за подпомагане на малки и средни предприятие (СЕАФ) (СЕАФ Транс-Болкан Фонд България) (www.seaf.bg)– инвестирани 4 млн. долара в 23 предприятия включително „Пен дор” и „Дарко”; голяма част от дяловете са изкупени от собствениците, Транс-Болкан Фонд България – 5 млн. долара инвестиции за периода 2001-2005 г.

·         Екуест Партньори София, патриарх Евтимий 49– инвестирал 100 млн. евро в ЗАД „Витоша”, магазини „Фамилия”, „Пеликан Ретайл”, „Иммофинанс” и „Авто Юнион” и др.

·         Адвент – набраният капитал е 330 млн. евро; фонда инвестира от 15 до 50 млн. евро; досега в България е инвестирал само в БТК.

3.2.3. Според допитване на компанията Делойт (сред 550 компании) европейските компании са основният възможен източник на рисков капитал в България. Евентуалното навлизане на европейски компании за рисков капитал обаче трябва да бъде подпомогнато с предвидените срeдства за създаване на инструменти за рисково финансиране на европейските фондове за България след 2007 г.

За насърчаване навлизането на европейските инвеститори на рисков капитал в България е възможно да се предприемат следните практически стъпки:

- Да се разкрие локален контактен пункт на Gate 2 Growth (“Портал към растеж”). За същото към настоящата концепция е подготвено отделно предложение от фондация “ГИС-ТрансферЦентър”, което маркира начина по който да бъде осъществено това.

- Като съпътстващ инструмент на G2G следва да се приложи схема за грантова подкрепа на българските СТОФ, финансирана по ОП “Конкурентоспособност”. Тази схема ще подпомага чрез т.н. ваучери специфични дейности (обучение, консултантски услуги, участие в работни срещи за представяне на бизнес планове или пък конкурси за бизнес планове и др.), за които фирмите не разполагат с необходимите средства

- Да се извърши актуализация на отдавна внесения в Народното събрание Проектозакон за насърчаване на Рисковия капитал в България, срочно да се приеме и да се изгради механизъм за прилагането му.

3.2.4. От съществуващите други източници за финансиране на МСП в страната в рамките на настоящата концепция могат да бъдат разгледани като подходящи за СТОФ следните възможности:

·   Конкурсите на Националния иновационен фонд към ИАНМСП за ТИП и НПИП

·   Конкурсите на МИЕ по ОП “Повишаване на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г.”, а също и по други оперативни програми, които предстои да бъдат обявени в скоро време

·   Проект “Създаване на конкурентоспособни стартиращи фирми” (Проект 100) на МИЕ с подкрепата на ООН по “Програма J0BS)

·   Включване в информационните системи на изграждащите се в момента ROSIO центрове (напр. ROSIO Center Sofia, Варна и Пловдив (регионален център за привличане на инвестиции). В интернет страницата на технологичния пазар на “ГИС-ТрансферЦентър”, на Европейския Иновационен център и др.

В заключение на предложените мерки за подпомагане на финансирането на СТОФ трябва отново да се акцентира и върху необходимостта от неотложно приемане (със закон за Държавния бюджет за 2008 г.) на данъчни облекчения за разходите за придобиването на технологично оборудване и Ноу-Хау от идентифицирани иновационни фирми. В момента България е единствената страна в ЕС, в която няма такива преференции, произтичащи от (публикуваната през ноември 2006 г.) нова рамка на ЕК за държавната помощ за научни изследвания, развойна дейност и иновации.

3.3. Инкубиране: Бизнес инкубатори, технологични паркове, иновационни центрове и центрове за трансфер на технологии.

3.3.1. Бизнес инкубаторите осигуряват на стартиращите фирми при много изгодни условия помещения и оборудване, административни услуги вкл. и адвокатски, информационна и консултантска помощ, подкрепа в установяването на бизнесконтакти, както и помощ в достъпа до източниците на финансиране.

Технологични паркове – предлагат на стартиращите фирми необходимата технологична инфраструктура и благоприятна среда за развитие на високи технологии или технологии, приоритет в Националния план за развитие.

5

Иновационните и технологичните центрове за трансфер предлагат консултации и информация по осъществяването – трансфера и внедряването на иновативни технологични решения в различни области от дейността на фирмите (създаване на технологичен трансфер, технологичен трансфер, меинджмент и др.).

В България съществуват значителен брой организации, които включват в предмета си на дейност инкубиране на Стартиращи фирми и услуги за внедряване на иновации, но за съжаление такива, които функционират стандартите утвърдени в ЕС, все още почти няма у нас. При все това трябва да бъдат споменати:

·         Европейския иновационен център - София, който е част от европейска мрежа, която включва 63 такива центъра в страните от ЕС, Централна и Източна Европа. Центърът осигурява безплатна информация и консултация и през близо 10 годишното си съществуване се утвърди като един от водещите “играчи” във формирането и провеждането на иновационна политика в България.

·         Фондация “ГИС-ТрансферЦентър” е българско юридическо лице с нестопанска цел за обществено полезна дейност: трансфер на научно-изследователски резултати и нови технологии. Учредители са: БАН, ТУ София, изследователски институти на БАН, иновативни фирми и физически лица. Работи с активното съдействие на фондация “Steinbeis” Германия чрез франчайзинг договор и има сключени договори за сътрудничество с над 14 организации, като браншови организации, изследователски институти, банки и НПО. Има 5 реализирани и 3 текущи проекта.

·         Високо технологичен бизнес инкубатор, Варна

3.3.2. Развитието на бизнес инкубаторите, технологичните и иновационните центрове в България, като членка на ЕС е пряко свързана с използването на Кохезионния и структурните фондове на общността за стимулиране на иновациите, вкл. и за създаване на необходимата за целта инфраструктура.

Националната стратегическа референтна рамка (работен вариант, септември 2006 г.) и почти всички оперативни програми към нея, предвиждат финансиране на иновациите. Най-голям финансов ресурс е съсредоточен в приоритет 1 “Развитие на икономика, базирана на знанието” на ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”. За да се постигне ефективност в използването на този ресурс, наложително е обаче да се изградят функциониращи връзки на ОП “Конкурентоспособност както с мерките на ОП “Развитие на човешките ресурси” и ОП “Регионално развитие”, така и с някои други стратегически документи, като напр. план за развитие на селските райони на съответните равнища: национално регионално и местно.

Освен връзките споменати по-горе, необходимо е също да се осигури добра координация между дейността на ОП,  Националния иновационен фонд, участието в 7РП на ЕС, предложеното  включване в Европейската мрежа  Gate 2 Growth  и др, както и с мерките за осъществяване на разработваните регионални иновативни стратегии.

3.3.3. Практическите стъпки за разработката на програма и изграждане на инфраструктурата за инкубиране на СТОФ да изглеждат така:

·   Обявяване на тематичен конкурс чрез ОП “Развитие на конкурентоспособността” и ОП “Регионално развитие” за технико-икономическо проучване (ТИП) на мрежа за Бизнес инкубатори и технологични паркове и центрове, съответстващи на европейските стандарти;

·   Приемане (от МИЕ, МРРБ, МТСП и др.) въз основа на резултатите от проучването на програма за изграждане на въпросната инфраструктура и включването й в тематиката на конкурсите по оперативните програми на тези министерства;

·   Възлагане на координацията и мониторинга на програмата (вероятно с решение на Министерския съвет) на компетентно структурно звено към държавен орган.

·   Осигуряване на допълнително съфинансиране със средства от държавния бюджет и рисков капитал (чрез избрани банки – напр. Насърчителна банка, която е вече в процес на изграждане като Банка за Развитие).

Молим Ви за мнението по предложената концепция до 21.07.2007 г. на тел. 02-870-6264 или по E-mail  на адреса на фондацията office@gis-tc.org, за което предварително Ви благодарим!

6

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация “ГИС-ТрансферЦентър” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз.