Брюксел, 2 юли 2007— Правителствата, които се базират на добро управление, извличат много по-добри резултати от своите бюджетни ресурси, става ясно от разпространения днес доклад на Световна Банка, озаглавен ”Фискална политика и икономически растеж – Уроците за Източна Европа и Централна Азия”. Изследването се базира на  количествени анализи и примери, които потвърждават тезата, че по-продуктивните публични разходи, по-ниските фискални дефицити и  по-широкото въвеждане на не-изкривени данъчни скали може да ускори икономическия растеж.  

Докладът разглежда тенденции в публичните разходи и данъчни политики в Източна Европа, Турция и Централна Азия от началото на 90-те и как те се съотнасят с тенденциите във високоразвитите страни по света. Страните със средни доходи от Източна Европа типично имат по-големи правителства в сравнение със страните от Азия или Латинска Америка заради по-големите социални разходи. Първичните публични разходи в Хърватска са повече от два пъти по-големи от тези в Тайланд, а 8-те Източно европейски страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., изразходват средно три пъти повече от социалните разходи на Корея. Страните с ниски доходи в регион Европа и Централна Азия имат по-малки правителства и са по-близки за сравнение с високо-развитите страни.
 
Ако публичните разходи надхвърлят една трета от БВП, по-високите плащания веднага се асоциират с намаляване на икономическия ръст особено в страните с лошо управление. Подобна връзка обаче не се съществува в страните с добро управление. “Високите нива на публични разходи са рискови особено ако обществените институции са слаби” казва Аристомене Варудакис, представител на Световна банка и съавтор на доклада. “Може да се очаква, че парите все по-малко ще бъдат добре оползотворени, фискалните дефицити все повече ще нарастват, а по-високите данъци, от които ще се финансират подобни разходи, все повече ще влияят върху решенията за бизнес и работа.” 

“Най-голямото предизвикателство на повечето от страните в Европа и Централна Азия е да увеличат ефективността на публичните си разходи”, изтъква Шерил Грей, секторен директор в Световна банка и съавтора на доклада. “Това е от особено значение за насърчаване на растежа и гарантиране на ползите за населението от публичните разходи за здраве, образование, пенсии и инфраструктура”.

Изследването препоръчва политики, които целят насърчаване на ефективността и ефикасността на публичните разходи в тези четири сфери, като се набляга на опита в страните с висок растеж като Чили, Корея  и Ирландия. В секторите образование и здравеопазване например Източна Европа постига добри резултати, но на висока цена. Преориентирането на разходите от скъпите програми за професионално обучение и болнична помощ, преминаването към финансиране на глава от населението, възприемането на споделено финансиране между държава и студенти или пациенти може да направи публичните разходи по-ефективни и да донесе по-добри резултати. 

Инвестициите в инфраструктура също може да насърчат икономическото развитие ако се подбират подходящи проекти и разходите за труд и поддръжка са адекватно финансирани. Премахването на косвените субсидии особено в областта на енергетиката и водния сектор, може да направи източниците по-лесни за поддръжка, като в същото време инфраструктурата стане по-атрактивна за частни инвестиции. Армения, например, направи важни стъпки за намаляване на субсидиите в цените и подобряване на събираемостта в енергийния сектор като по този начин се осигури финансовата жизнеспособност на сектора и се гарантира защита на бедните домакинства.

Заради застаряващото население, намаляването на заетостта и наследената щедра система за социална защита, пенсионните разходи в Източна Европа са много по-големи от тези в бързо развиващите се страни навсякъде по света. Реформите в пенсионните системи трябва да създадат фискално пространство за публични разходи, насърчаващи растежа, като се продължи защитата на най-уязвимите. В страните със средни доходи държавните пенсии трябва да бъдат модернизирани и допълнени с помощи от частно финансирани фондове и  социално подпомагане съобразно дохода. В страните с ниски доходи най-подходящата опция би била въвеждане на универсална или базирана на дохода най-ниска пенсионна ставка, финансирана от общите приходи, каквато наскоро беше приета в Грузия.

От гледна точка на приходите за бюджета изследването се фокусира над два въпроса, които са централни в настоящия дебат: кои са икономическите резултати от реформите за плоско данъчно облагане в Източна Европа и как може да се намали облагането на труда, за да се стимулира създаване на заетост. 

“Като цяло реформите за въвеждане на плоски данъци върху доходите имаха положителен ефект в Източна Европа, но подобни реформи трябва да бъдат съпътствани с допълнителни стъпки за модернизиране на данъчната администрация и намаляване на облагането на труда” твърди Трейси Лейн, старши икономист в Световна банка и съавтор на доклада. Въвеждането на плоския данък върху доходите в Словакия затвори вратичките в данъчните закони и подобри събираемостта, а добре обмислените изключения и промени в социалните помощи поддържаха развитието на фискалната система като цяло. 

Независимо от реформите в данъчното облагане на доходите, облагането на труда остана високо в Източна Европа в сравнение с развитите страни и се свързва с по-ниски нива на официалната заетост и растеж. Ключът за намаляване на облагането на труда и насърчаването на заетостта е реформата на социалните помощи и пренасочване на някои от финансовите разходи към покриване от общите данъци вместо от данъците върху дохода.