На 6.06.2007 г. българските членове на Европейския парламент бяха тържествено посрещнати в Страсбург по време на пленарната сесия. Дотук – всичко добро. Оттук нататък обаче предстои огромна работа за българите по отношение на овладяване на правилата на Европейския парламентаризъм.

Първите стъпки не са обнадеждаващи, тъй като всички изказвания, които чрез масмедиите достигнаха до българските граждани, показваха непознаване на същностни въпроси, свързани с работата на Европейския парламент. Като приоритет беше изтъкван проблемът с медицинските сестри в Либия, сериозен проблем наистина, но засягащ работата на три български правителства, а не същностната дейност на ЕП. По-добре би било българският евродепутат да посочи евентуално комисията или комисиите на ЕП, в която той би насочил дейността си. Член на ЕП от България изтъкваше, че за него приоритет са проблемите на индустрията. По-добре би било той да посочи, ако знае, че би работил в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, нещо, което той очевидно не знае. Тези изказвания са регистрирани от българските медии, изпратени в Страсбург, за да регистрират акта, важен за историята на страната ни. Засега ще спестя имената на евродепутатите ни, защото всеки човек има право да се развива.

Не ми се искаше да започвам с негативизъм, но превенцията, като оздравителен социален процес, изисква тези неща да се изговорят в самото начало на работата на българските евродепутати, за да се поправят грешките и до българските граждани да не достига дезинформация за работата на българските членове в ЕП.

Кои са правомощията на Европейския парламент?

Като всички парламенти Европейският парламент упражнява три основни власти: законодателна, бюджетна и контролна. В проекта за Европейска конституция тази тройна роля е засилена. Освен трите вида власт Европейският парламент има и все по-нарастващо политическо влияние в световен мащаб.

Парламентът гласува европейските закони заедно със Съвета. При обикновената законодателна процедура Европейският парламент и Съветът на министрите заедно приемат законодателството, предложено от Комисията. Следователно е необходимо окончателното одобрение на Европейския парламент. Тази законодателна власт е основна власт на Парламента. Проектът на Европейската конституция предвижда тя да обхване повечето области, в които Парламентът все още не участва наравно със Съвета, като селскостопанската политика, политиката на научните изследвания и политиката на регионалното и социалното развития на Съюза. И така, Парламентът и Съветът приемат заедно европейските “закони”. Обикновената процедура съдържа едно, две или три четения.

Чрез упражняването на бюджетните си правомощия Европейският парламент изразява политическите си приоритети. Понастоящем Парламентът и Съветът посвещават две четения на разглеждането на предложенията на Комисията относно бюджета с цел постигането на съгласие относно размера и предназначението на разходите. Парламентът има последната дума за някои категории разходи, а Съветът – за други /като разходите за селското стопанство/.

Европейският парламент упражнява демократичен контрол върху всички дейности на Общността. За да улесни този контрол Парламентът може да състави комисии за разследване /временни/. Европейският парламент играе основна роля при съставянето на Комисията. Той одобрява или отхвърля номинирания председател на Комисията, изслушва кандидат-комисарите и решава дали да даде доверието си на Комисията. Това право се прибавя към правото на Парламента да не даде доверието си на Комисията. Гласуването на “вот на недоверие” с абсолютно мнозинство на депутатите и 2/3 от гласувалите ще принуди Комисията да подаде оставка. Досега не е приеман нито един вот на недоверие. Обаче правото да се прибегне до този вот представлява мощно възпиращо оръжиее. Текущият контрол на Парламента върху управлението на Комисията се извършва чрез разглеждането на многобройните доклади, които Комисията му представя относно прилагането на политиките, на законодателството и изпълнението на бюджета.

Всичко това трябваше да стигне до българските граждани още преди изборите за Европейски парламент. Правителството и партиите като цяло обаче не проведоха национална комуникационна кампания за Европейския парламент. С хората не беше говорено за правомощията на Европейския парламент и ползите за държавата ни от участието на български представители в него. За политическия PR нито длъжностните лица в правителството, нито партиите са чували дори. За 18 г. демократичен преход той не се разви в България.

Кои са комисиите на Европейския парламент?

По-голяма част от работата на Европейския парламент се подготвя и гласува в постоянните, във временните или в анкетните комисии на Парламента, преди съответните въпроси да бъдат обсъждани от политическите групи и да отидат за дебати и окончателно гласуване в пленарната зала. По принцип депутатите в ЕП са членове на поне една комисия и може би "резервни" членове на поне още една.

Комисиите в Европейския парламент са: Външни работи; Развитие; Международна търговия; Бюджети; Бюджетен контрол; Икономически и парични въпроси; Заетост и социални въпроси; Околна среда, здравеопазване и безопасност на храните; Промишленост, изследвания и енергетика; Вътрешен пазар и защита на потребителите; Транспорт и туризъм; Регионално развитие; Земеделие и развитие на селските райони; Рибно стопанство; Култура и образование; Правни въпроси; Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи; Конституционни въпроси; Права на жените и равенство на половете; Петиции; Права на човека; Сигурност и отбрана; Криза в осигурителната компания „Equitable Life”; Предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ за транспорт и незаконно задържане на затворници.

С този материал още веднъж искам да напомня, че личен морален дълг е, дори и когато човек е в началото на кариерата си на политик, да се запознае с материята, с която му предстои да работи. Това новоизбраните  български членове на Европейския парламент не направиха.

Искам да напомня и на министъра по европейските въпроси г-жа Гергана Грънчарова, на министъра на външните работи г-н Ивайло Калфин и на българското правителство, че не са си свършили работата по създаване на Център за европейска комуникация в София, който професионално да се занимава с цялостната комуникация за Европейския съюз.

Уважаеми министри, позволявам си да се обърна към вас чрез медиите. Започва се с изграждане на структурите, следва обучението на хората, работещи в тях и едва тогава информацията трябва да стигне до гражданите, които да бъдат привлечени с активното си участие в комуникационния процес. Българите трябва да питат, много пъти и настойчиво да питат за европейските правила и трябва да им се отговаря професионално в България. Друг път нашият преход към ЕС просто няма.

Всичко това обаче последните български правителства не направиха и оставиха българските граждани да се гърчат в комплексите си на най-бедните европейци. Бедни, защото са незнаещи, непознаващи правилата и механизмите на живота в развитата част на Европа. Агонията трае вече 18 години. И продължава.

Стана така, че на 6.06.2007 г. българските журналисти бяха подведени от отговорите на българските членове на Европейския парламент, а българските граждани получиха невярна информация за задълженията на членовете на Европейския парламент, включително и на българските членове. Това е непочтено и позорно поведение от страна на българските представители в Европейския парламент. Защото лъжата, която тук, на Балканите, може и да вирее, няма да бъда посрещната с одобрение в Страсбург. Там се иска знаене и можене. Няма друг принцип на поведение.

Въпросът е кой печели от некомпетентността, от липсващите знания сред българското население за Европейските институции? Нали вече сме граждани на Европейския съюз и трябва да имаме и поведение на европейци? Крайно време е България да се раздели с провинциализма, най-малкото да не го демонстрира така грубо, защото губи имиджът на страната ни, губят като цяло българските граждани.

Инфо: http://www.europarl.europa.eu/sofia/2517/sof7090eu8949.htm

 http://www.europarl.europa.eu/sofia/2517/sof7090eu8911.htm