„АЛТЕРА кани”: Райна Маркова (писател)

“CREDO”

Мястото: арт център „Алтера” (Голям салон), бул. „Драган Цанков” 36, ИНТЕРПРЕД

Датата: 08 юни (петък) 2007, от 18:30 часа

В арт център „Алтера” стартира новият салонен формат „Алтера кани”.

Веднъж месечно каним интелектуалци и хора на изкуството да режисират и проведат свой салон, с избрана от тях форма, музика, текстове, сценарий.

Проектът ще открие писателката Райна Маркова с представяне на книгата си „*.log” (на издателство „алтера”). През текстове и музика на Джон Кейдж, както и през композициите на Афекс авторката ще преплете четенето, писането и слушането на музика в мрежата на артистичното си елегантно-маргинално съществуване.

Райна Маркова:

„CREDO”

Не знам дали слушането на музика ми доставя удоволствие по начина по който го доставя и на други. Не знам дори дали изобщо става дума за удоволствие. Вероятно да, макар музиката, която слушам, от Кейдж до Афекс, трудно може да се нарече забавна. Тя си има някои атрибути и те са се превърнали съответно в атрибути на моето писане. Ето ги:

шум – където и да се намираме, в каквато и среда да сме потопени – градска, извънградска, виртуална, това, което сетивата ни долавят е предимно шум. Ако решим, можем да наречем „шум" всеки деградирал сигнал. Или пък да считаме самия шум за ценен сигнал. Шумът блокира, изкривява, променя посланията ни, но може и сам да носи послания. Когато го игнорираме, той ни безпокои. Когато го слушаме, ние го намираме за очарователен. Бихме могли да го превърнем в инструмент. Вече всички композиции са възможни! 

машини - напоследък всички ползваме компютри за да пишем и сме уверени, че самото им ползване е достатъчно, за да ни направи модерни. За съжаление, ползваме целия този напредък само за да възпроизвеждаме познатите стари модели. Какъв е смисълът да даваме на публиката тези текстове, които си мислим, че тя иска? Защо да я предпазваме от нови изживявания? Та езикът, човешки или не, е цяла вселена!

перкусии - клавиши, контрол. Перкусионната музика е преход от пианото към всезвучната all-sound музика на нашите дни. Перкусионната литература пък е вероятно преход от печатаната на пишеща машина литература, към тази, в която вместо с клавиши контролът се осъществява посредством  потребителски интерфейс, а полето на действие напуска границите на работния кабинет, за да проникне навсякъде. Смисълът вече се генерира буквално в полеви условия. Иска се дисциплина за това.

респект към групата – правилата на хармонията в музиката налагат респект към един, доминиращ тон, на който са подчинени останалите. Йерархиите обаче могат да рухнат и на всеки тон в групата от равностойни тонове да бъде наложен респект към цялото. Такава музика не винаги е благозвучна, но се случва. В литературата пък авторът е принуден да абдикира от доминацията си в полето от смисли. Но дори авторът да абдикира, дали друг би могъл да призове смисъла? Автор е единствено този, който е способен да превърне нововавилонската гласолалия във вдъхновяваща меса

времевост - сблъскали се с цялото поле на материала, с всички гласове, езици и почерци в него, ние трябва тепърва да се сблъскаме и с цялото поле на времето. Заливани всекидневно от потоци информация, все по-трудно ни е да обхванем случващото се от перспективата на времето, все по-трудно ни е по фаустовски да спрем мига. Вместо това все повече заживяваме в псевдобезвремието на някакъв масмедиен мит в който всички са свръххора, всички са Фауст. Гранулирана и разпиляна на микросюжети, историята трябва да бъде прекомпозирана наново.