Реалностите на българския политически живот

Разигралата се вчера “драма” на извънредния конгрес на НДСВ само показа негативите на неусвоените правила на коалиционния политически живот. Трудностите при промяната на името, при запазена абревиатура, която ще позволи и занапред партията да бъде разпознавана в националния и международния политически живот, както и поведението на някои от делегатите, само потвърждават твърдението ми.

Коалиционните партньори са партньори в рамките на мандата при подписания договор, който задължително се изпълнява. Въобще българските политици, а и гражданите, трябва да свикнат с работа в условията на договорни отношения и да знаят, че основно изискване е изискването на спазването на договорните отношения.

Политическата коалиция БСП, НДСВ и ДПС, реализираща мандата на ДПС, така или иначе трябва да продължи да съществува и работи в рамките на договореностите. Партиите от коалицията трябва да свикнат с мисълта, че те са в коалиция не само, за да употребяват властта и се възползват от облагите й, но и заради трудностите, които съпътстват понякога разнопосочните политики.

Емоционалните изблици на Соломон Паси, емоционалната подкрепа от страна на публиката говорят само за незряло отношение към политическите реалности в страната. Емоцията е неприемлива и по други, много по-важни причини, тъй като тя би могла да направи държавата ни непредсказуема за европейските партньори и да урони престижа й на държава-членка на ЕС. Заедно с това емоцията е направо вредна в едно отношение, че би могла да доведе до политическа дестабилизация на страната, нежелано състояние за чуждестранните ни партньори.

Поведението на Симеон Сакскобургготски не означава само толерантност и морален дълг. То показва и познаване на правилата, валидни за живота в развитите европейски страни, колкото и да ни е трудно все още да се позоваваме на разликите между двете части на Европа.

За правилата на Европейския парламентаризъм

През юни българските членове на Европейския парламент постепенно ще започнат да изучават правилата на Европейския парламентаризъм и да навлизат в непознатата за тях материя и политическо поведение.

Самият дебат, доколкото въобще го имаше по време на политическата кампания в България, проведена в периода 20 април – 20 май 2007 г., беше изцяло встрани от работата на Европейския парламент.

Поради непроведена комуникационна кампания от правителството и партиите, основни играчи в битката за излъчване на евродепутати, мисля, че е редно българските граждани да знаят повече за Европейския парламент като орган на Европейския съюз, за да могат да преценяват по-реално поведението на българските евродепутати при тяхната поява в българските медии в диалог с българските граждани.

Затова смятам да публикувам информационните си материали от Комуникационната си кампания за Европейския парламент. Надявам се на отклик от страна на българските медии.

Става дума за по-голямата информираност на българските граждани, на първо място и на второ място – за развитие на българския политически PR, който също почти отсъства в публичното пространство.

Планът Д за демокрация, диалог и дебат

на Европейската комисия

Този начин на мое действие е продиктуван от действията на Европейската комисия, която на 13 октомври 2005 г. одобри своето Съобщение до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: План Д за демокрация, диалог и дебат.

На 29 ноември 2006 г. вицепрезидентът на Европейската комисия Маргот Валстрьом представи информационна бележка пред Колегията на комисарите за План Д – “Разширяване и задълбочаване на дебата”. Нейната цел бе да направи преглед и допълнително да разшири и да задълбочи дебата в разглеждания период. Информационната бележка е публична и е изпратена на държавите-членки и на другите институции на ЕС.

За съжаление в България не се знае много за нея, както и въобще за действията на Европейската комисия по Комуникационната стратегия по разширяването, създадена още през май 2000 г. от Европейската комисия. Основната линия на Европейската комуникационна политика е диалогът с гражданите в различните му форми – онлайн-форумите, телевизионните и радиофорумите.