“Планът Д” на Европейската комисия

за демокрация, диалог и дебат

Още на 20 ноември 2006 г. вицепрезидентът на Европейската комисия Маргот Валстрьом представи информационна бележка пред Колегията на комисарите за “План Д” – “Разширяване и задълбочаване на дебата”. Самият “План Д”включва компонентите демокрация, диалог и дебат.

Форми на комуникация с европейските граждани на ГД “Комуникации”

и българската практика

Комуникационната политика на ЕС включва различни форми: публични дебати, онлайн-форуми, курсове, които могат да бъдат комбинирани с прояви, имащи за цел да привлекат обществеността – изложби, панаири, кампании и под.

Различните форми на комуникация във виждането на Европейската комуникационна политика трябва да бъдат дефинирани около една водеща тема, например Европейския парламент и да разработват конкретни въпроси, на които ще бъде обърнато внимание. Такава трябваше да бъде кампанията за Европейския парламент в България покрай първите частични избори за Европейски парламент.

Кой трябваше да организира комуникационната кампания за Европейския парламент? Първо - министърът по европейските въпроси на национално равнище чрез масмедиите – национални и регионални. Второ - политическите партии сред членовете и симпатизантите на отделните идеологии в обществото, ако такива въобще има. Засега те не са ясно експлицирани. Поне в дясното пространство. А в лявото? Дали там политическите акценти са ясно определени и понятни за гражданите? А в политическия център? Каква политика обединява ДПС и НВСВ? И колко от българските граждани са наясно с тези акценти?

Впрочем кампанията въобще не се състоя. Доколкото го имаше, дебатът беше встрани от темата Европейски парламент, което говори за неподготвеността на българското общество към днешна дата за комуникация с ЕС.

Ресорният министър по европейските въпроси беше назначен в края на месец март и още не беше поел сериозно службата си. Освен това струва ми се, че е несериозно да има министър по европейските въпроси без министерство. Вероятно министърът има няколко сътрудници, но аз съм далече от мисълта, че те могат да поемат такава сложна и обемна проблематика като европейската, която изисква сериозни знания в областта на интеркултурната комуникация и правилата й. Затова на 5 май 2007 г. изпратих на министъра по европейските въпроси информационните си материали от собствената си Комуникационна кампания за Европейския парламент, съставени по европейските правила – с цитиране на уебсайта като източник на информация и датата на последното обновяване на сайта. Реакция не последва.

Трябва да добавя и друг негативен факт, че още не е създаден Център за европейска комуникация в София, при положение, че преговорите за пълноправно членство в ЕС стартираха през 2000 г. Става въпрос за работа на професионално ангажирани лица, а не на чиновници, дори и те да се наричат държавни служители.

Формите за комуникация в обществото трябва да бъдат, според Европейската комисия, достъпни за хората и да бъдат свързани във възможно най-голяма степен с въпроси от местен, регионален или национален интерес, както и с текущи проблеми на ЕС. Една постоянно действаща комуникационна кампания за Европейския съюз в България би била част от тази задача. Подчертавам – комуникационна, а не информационна. Информационната кампания изключва диалога с гражданите, което е сърцевината на Европейската комуникационна политика.

Формите за комуникация с гражданите във виждането на Европейската комисия трябва да позволяват изразяването на най-различни мнения, без да изключват каквито и да било мнения. Затова онлайн-форумите например са желан жанр за комуникация в обществото. В досегашната практика в България се забелязва дискутиране в определена посока на публикацията или само кратка оценка. Това показва, че у нас още няма достатъчно натрупан социален опит за задълбочено обсъждане на същностни проблеми, коментирани или анализирани в онлайн-публикацията.

Формите на комуникация трябва да включват диалог с политическите органи на местно, национално и европейско равнище. В тази връзка е желателно участието на политически действащи лица на ниво ЕС, например депутати от Европейския парламент и национални депутати. При общо взето слабата информационна култура, която беше засвидетелствана по време на дебатите за Европейски парламент у нас, тази насока на действие си остава сериозен проблем за българската политическа реалност.

Доколкото е възможно, желателно е формите за комуникация в общество да използват Интернет като средство за популяризиране и улесняване на дебата. Онлайн-вестниците през последните години се очертаха като любимо четиво за голяма част от българските граждани.

Освен това трябва да водят до създаване на постоянно действащи мрежи между институциите и обществото, т.е. да имат дълготраен ефект. По отношение на България тази задача е с продължение, защото именно политиците отказват диалога с гражданите, а не обратно. Същото се отнася и за експертите, които българските политици биха могли да използват, но те просто не желаят. Причините са само от психологическо естество. Нашата млада демокрация не е научила още българските политици да ползват знанията на експерти. Тази е и основната причина за постоянните неуспехи на българската политика през последните 18 години. Имитацията на демокрация не е демокрация. Емоционалните призиви не означават реално извършена работа по демократизацията на обществото ни.

Онлайн-форумите, радиофорумите и телевизионните форуми

да станат център в диалога с гражданите

Решението на проблема в България виждам в развитието на политическия PR, т.е. информация, която чрез онлайн-форуми, радиофоруми и телевизионни форуми да достига до широк кръг български граждани, като ангажира мнението им в режим на свободна изява. “Гражданите да бъдат чути”, се казва в Бялата книга на Европейската комуникационна политика. Онлайн-форумите са вече обичайно средство за комуникация в нашата общност, може би и поради тяхната анонимност. Увеличава се обаче броят на българските журналисти, които допускат в пряко предаване участието на радиослушатели или зрители и коментар на мненията им. Тази форма на диалог с гражданите набира скорост в нашето общество и трябва да се стимулира. Бих добавила само, че според мене “диалоговата журналистика” е най-добрата журналистика, защото тя долавя пулса на времето и може да коригира навреме както общественото мнение по актуални въпроси, така и действията на политиците.

Във времето, в което живеем, не е достатъчно гражданите да получават информация. Те трябва и да я създават. Т.е. става въпрос за активно гражданство, за общество, в което думата на гражданина се чува от вземащите решения за управлението на държавата.

Връзките с обществеността са мощно средство за информиране на гражданите и непрекъснат диалог с тях. Именно тази дейност трябва да се развива все повече и повече и да доминира в отношението между институциите и гражданите в България. Засега за съжаление сме свидетели повече на политическа реклама отколкото на политически PR.

Инфо за Европейската комуникационна политика: www.evropa.bg