Един разговор в “Дарик-радио” ме убеди, че има какво да се анализира още покрай осведомеността на българите за европейските институции и техните политики и в частност – за Европейския парламент, органа, около който в близко бъдеще ще се фокусира интересът на българите.

За неподготвеността на партиите

Като изключим партия ГЕРБ, която е нов политически субект и й предстои сериозна работа по оформяне на структурите, избистряне на политиката, заявена вече в пространството дясно - център, обучение на кадрите и постоянен диалог в обществото, изненадваща е общата неподготвеност на другите участници в Европейските избори. Малките изключения само потвърждават правилото. Когато една партия е с претенции да оказва съществено влияние върху обществения живот и да го ръководи дори, тя би трябвало да умее да поднесе на обществото виждането си като политическа платформа, която ще следва и с участието си със свои представители в Европейския парламент.

По време на обществения дебат българските граждани така и не разбраха различните политики, които ще застъпват българските представители в четирите групи на Европейския парламент, както се очерта от резултата накрая.

Това означава само едно – че предстои сериозна работа вътре в самите партии за обучение на членската маса, преди отделни нейни представители да се появят пред обществото и го убеждават в правотата на целите си. Крайно време е да излезем от провинциалното говорене за политика в България. Невежеството повече не може да бъде аргумент за трайно присъствие в политическия живот.

18-годишният непримирим конфликт ляво – дясно дава път за придвижване напред на Движението за права и свободи. Този факт автоматично води след себе си нарастващ национализъм и то в момент, когато трябва да се усвояват Фондовете на Европейския съюз. Нищо чудно, ако българското ляво не се консолидира в кратки срокове и не бъде осъществено обединението на десните партии, центърът на политическия живот в България да се премести в оста Движение за права и свободи – АТАКА. Струва ми се, че подобно развитие би затормозило още повече политическия живот в България и би създало сериозни проблеми на европейските партньори.

За неподготвеността на държавата

Ще илюстрирам мисълта си с един европейски проект на Генерална дирекция “Комуникации” на Европейската комисия, който е по “План Д” за демокрация, диалог и дебат от 2007 г. Проектът е отворен и към България, но тук той се сблъсква с непознаването на принципите на европейско субсидиране на държавно равнище, а има министър по европейските въпроси, дори вече двама през последните години. Една от темите на проекта по “План Д” в частта “Солидарност” е “Подготовка за Европейската година на междукултурния диалог през 2008 г.” Ние пак не сме в час, България отново е закъсняла. Самият проект е отворен към всички държави-членки, но, забележете, “поне 30% от общите очаквани допустими и окончателни разходи по проекта трябва да дойдат от източници извън бюджета на Европейския съюз. Кандидатите могат да включат доказателства, че има (е осигурено) съфинансиране за остатъка от общите разходи по проекта”. И този проект ще бъде изпуснат от България. Поради незнание. Поради непознаване на европейските принципи на субсидиране. Поради несъздадени структури.

Държавата още не е оформила структурните звена, които да създадат благоприятни условия за развитие на междукултурната комуникация между Европейския съюз и България. Те биха могли да се обединят в Център за европейска комуникация, в който да работят, именно да работят, а не да пребивават, не чиновници, а специалисти в различните области на европейското знание.

Научните институти на БАН също не работят, защото през тези 18 г. не беше извършена структурна реформа, която да осигури структурните звена, специализирани в областта на европеистиката с различните й клонове и съответно не бяха създадени и обучени кадри. Научната дейност в българските университети е редуцирана до крайност поради наследеното от миналото изкуствено разделяне на науката (в БАН) от висшето образование (във висшите училища).

Задържане на кадри в надпенсионна възраст с много социалистически титли пред името си като академици, член-кореспонденти и доктори на науките в ръководството на БАН само увеличава агонията и прави провежданата политика неадекватна към българските реалности. Подобна йерархия в европейската наука просто няма.

Причината е в непровежданата реформа в сферата на науката от страна на Министерството на образованието и науката и личното незнание, нехайство и безотговорност на всички министри в периода, както и на сегашния министър Даниел Вълчев, който дори не споменава думата наука. Подобна безпомощност обикновено се решава с подаване на оставка, което няма да се случи с образователния министър. Той ще продължава да симулира дейност. Главно с учениците.

Българската наука, и най-вече българската обществена наука, продължава да се развива по остарели стандарти и законодателство от 70-те години на миналия век, които не съответстват на европейските изисквания и структуриране на науката в държавите-членки на Европейския съюз – към университетите, а не изолирано от младите хора, които са естественото попълнение в науката и носители на съвременното, нестандартно знание. Подобно поведение аз лично окачествявам като престъпление към държавата. От пет месеца ние сме държава-членка на Европейския съюз с правата и най-вече – със задълженията си, които произтичат от този факт.

Във висшето образование и особено в дисциплините политология, социология, журналистика, риторика и филологическите специалности задължително трябва да се изучава политическа лингвистика и то в двата й аспекта – политически PR и политическа реклама. Не смея дори да мечтая, че ще започне да работи и научното направление евролингвистика.

За лошия имидж на държавата, който незнанието създава

Ще си позволя да илюстрирам с факта, че при наличие на Група “Съюз за Европа на нациите” с много симпатична програма за субсидиарност, т.е. принцип решенията да се вземат по-близо до гражданите, разбира се в рамките на обединения Европейски съюз, българските националисти избраха и съдействаха за създаването на Група “Идентичност, традиция, суверенитет” в Европейския парламент, която е в крайното дясно. За никого не е тайна, че с проектозакона си за национализация българската националистическа партия АТАКА е повече в крайното ляво, отколкото в крайното дясно. Ще добавя само, че в Европейския парламент тази парламентарна група се ползва с доста лош имидж, който се прехвърля и върху имиджа на Румъния и България, съдействали за оформянето на парламентарната група.

Ще си позволя да добавя и недалновидната политика на българските партии, изпратили в Европейския парламент свои представители, които покриват само четири от осемте парламентарни групи. В парламентарните групи на “Съюз за Европа на нациите”; групата на “Зелените/ Европейски свободен алианс”; Конфедеративната група на Европейската обединена левица/ Северна зелена левица; групата  “Независимост/ демокрация” в Европейския парламент няма да имаме представители, с което се различаваме от другите 10 държави-членки на ЕС от 2004 г., част от които имат макар и по един член, но имат лоби в различните парламентарни групи на Европейския парламент, а това означава участие в по-широка палитра на политическото действие.

Членството в Европейския съюз означава отговорност

Държавата трябва да пристъпи колкото може по-бързо към изграждане на съответните комуникационни структури, които не да разпространяват информация (това е работа на медиите!), а да създават информация, която чрез медиите да достига до гражданите в постоянен диалог с тях. Нужно ли е да цитирам многобройните изказвания на вицепрезидента на Европейската комисия г-жа Маргот Валстрьом за необходимостта от постоянен диалог с гражданите, на които не трябва да се говори, а с които трябва да се говори и то постоянно. Постоянно да се разясняват политиките на Европейския съюз. Така ще се намали страхът от неизвестното у българските граждани и непознатото ще стане постепенно познато, а по-късно – и желано.

Ние продължаваме да живеем под знака на бедността главно поради непознаване на правилата, по които трябва да живеем като европейски граждани и вината за това нерадостно положение е само наша – на държавата като цяло с различните й власти – най-вече законодателната и изпълнителната, на науката и цялата българска интелигенция, ако все още я има и най-вече на хуманитарната интелигенция, на хората от обществените и хуманитарните науки, които все още са доста встрани от проблемите на обществото и обществения дебат за съдбата на страната.

Отделните включвания, елементи на участие не означават системна упорита работа за информиране и успокояване на обществото за тежкия преход, който предстои. Той ще бъде извършен крачка по крачка, но трябва да се работи системно и упорито, това, което липсва като мисъл дори, не само като действие. Дори и след присъединяването на страната ни към Европейския съюз.

Разполагането и извършването на работата в система означава наличие и функциониране на мрежи за сътрудничество и подкрепа, означава включване на цялото общество в работата по интегрирането на страната. Вече 18 г. в българския обществен живот доминира политическата незрелост, плод на която са постоянните дребни конфликти и противопоставяния между отделни социални групи, отделни партии, дори в рамките на една и съща провеждана политика.

За отговорността на медиите

Те трябва да направят своя избор и разясняват разнообразните политики на Европейския съюз в целия им спектър на базата на подготвен снимков и информационен материал от структури, обучени за работа с европейските структури. Запознаването на публиката с държавите-членки чрез представянето им като туристически дестинации, както беше правено досега, не е комуникация с нея за Европейския съюз. Това трябва да се разбере веднъж завинаги. Също така впускането в далечното минало и разговора с децата на бащите не допринася за информирането на българските граждани за реалностите и динамиката на процесите, извършвани понастоящем в Европейския съюз.

Мисля си, че независимо от факта, че първите частични избори за Европейския парламент минаха кампанийно и то встрани от проблематиката, като в обществения дебат се включваха тяснонационални проблеми, а не проблеми от общоевропейски характер, с които ще се занимават българските членове на ЕП, трябва да продължи запознаването на българските граждани със самия Европейски парламент – особено в частта, в която те биха могли да търсят повече информация или директно помощ чрез омбудсмана например.

Затова оставям мейла и телефона си – Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите , 8 77 65 91. Чрез мейла граждани и медии могат да получат материалите от Комуникационната ми кампания за Европейския парламент, проведена през април и май 2007 г., и да ги публикуват в удобна за тях форма. Това е информация за хората, за гражданите.

Медиите в България трябва да разработят нови жанрове в подкрепа на обществения диалог като отговор на участниците в онлайн-форумите. На този диалог чрез форумите Европейската комисия държи особено много за привличане на обществеността и въвличането й в общия процес на европейската интеграция.

По-добре е да се подадат конкретни знания отколкото постоянно да се гони новината, пък била тя и сензанционна и следователно не от особено значение за нашия конкретен, днешен живот в България и Европейския съюз, живот тук и сега.