Избирателите няма да последват лидерите в „последния им път” към ада, ако изберат сделка да продадат душите си...

След оставката на Петър Стоянов стана повече от очевидно, че в СДС има противоречия по въпроса на къде да тръгне партията. Трябва да се признае, че до момента, старият лидер все пак държеше линия на сравнителна независимост и опазване на собственото и лице. Тази линия беше правилна и тя не става по-малко правилна заради факта, че Петър Стоянов е 15 години в политиката и се е поизхабил като политик. Той се е похабил заради изминалото време, както ще се похабят и много други. Не се е похабил заради грешна позиция.

С оттеглянето на Стоянов, шанс получиха силите, които поставят собствените си лични интереси над тези на партията. Това са хората, за които личното издигане, или поне запазване на статут в политиката, е по-важно от възраждането на синята идея. Най-силен изразител на тази тенденция е крилото лобиращо за сближаване с ГЕРБ. Т.е. за фактическо заличаване на СДС чрез запазване на политически позиции за част от лидерите му. Това е естествено продължение на избора, който вече направиха доста бивши активисти на СДС и НДСВ, които в лицето на Бойко Борисов припознаха новия си вожд, който ще гарантира кариерата им.

Подобен тип политика обаче е отрицание на самото понятие „политика”. Тръгва се от идеята, че първичен е интересът на лидерите и важна е основно тяхната позиция, а не се тръгва от идеята, че лидерите са продължение на интересите на избирателите.

Обективният резултат от евроизборите е, че десните избиратели НЕ припознаха Бойко Борисов като свой лидер, нито ГЕРБ като дясна партия. Фактът, че 5 евродепутати от тази формация са избрани се дължи на ниската избирателна активност. Но гласовете на ГЕРБ, съизмерени към общия брой избиратели, са около 6%. Очевидно не може да се твърди, че дясно мислещите са подкрепили Бойко. Те не са 6%, а са в пъти повече. Отделно и в тези 6%, дори да има някакви дясно мислещи, те не са всички вътре. Там има откровени бивши „атакисти”, ляво мислещи пенсионери и почти цялото ченгеджийско съсловие. Много хора подценяват този факт, но при ниска активност много нараства влиянието на подобни отраслови вотове. Бойко си е ченге, и него повече ченгета си го тачат. В България има 60 хиляди полицаи и тази цифра е значима на фона на гласувалите общо…

С тях или без тях, дори хипотетично да приемем, че 6-те процента на Бойко са все десни избиратели, то това е тотално малцинство от всички десни. Нека да не забравяме, че през 1992 г. Филип Димитров взе 46% от около 80% гласували. Т.е. всички десни избиратели са били около 35% от всички избиратели. През 1997 г. СДС взе 53% при около 70% гласували. Т.е. отново имаме 35% от всички избиратели.

Днес резултатите на Бойко са около една шеста от дясното пространство. Фактът, че като брой евродепутати той е начело, е аритметично следствие от законодателството, т.е. това е математически акт. А не политически.

Идеите за сближаване на СДС с ГЕРБ са идеи за условна лоялност на СДС към тази една шеста от десницата. Останалите пет шести, или над 80% ще бъдат напълно изоставени. Те няма да гласуват за ГЕРБ, защото не са го направили и до сега, а са имали нееднократни шансове. Те ще останат „сирачета”.

До известна степен успех на про-гербовите сили в СДС ще е подкрепа за Иван Костов. За повечето седесари ще е далеч по-лесно да припознаят като десен него, отколкото да си плюят на достойнството и да подкрепят една бивша мутра. Изобщо не трябва да се забравя, че именно по времето на СДС бяха разгонени поне донякъде мутрите. При Виденов те си процъфтяваха и бяха на върха на доходите си. Точно след това им премахнаха лепенките от малките магазинчета, отнеха им застрахователните лицензи и им вкараха данъчни в счетоводството. Вярно е, че не се стигна чак до вкарване в затвора, но със сигурност им се подрязаха крилцата. И сега какво – предлага ни се да гласуваме точно за един от тях. И кой ни го предлага – част от лидерите на СДС. Благодаря!

Ако в СДС се наложи линията на сближение със силния на деня, това ще е краят на самото СДС. То ще бъде изоставено и от малкото си верни избиратели. А останал без конкуренция, Костов ще може спокойно да оттегли оставката си, и да започне да усвоява празното дясно пространство. Всъщност, един съюз на СДС с ГЕРБ ще е идеалното извинение защо Командира не трябва да се оттегля. Нещо повече – макар и да не е приятно да се признае, но в такъв случай, неоттеглянето на Костов дори ще бъде полезно за България. Защо ли? Защото представете си политическата картинка без СДС и ДСБ – само с останалите партии… Наличието на Костов като все още жив очевидно е за предпочитане.

Най-важният избор, който СДС обаче прави сега, е изборът между дребните краткосрочни интереси на няколко лидера, и големите дългосрочни интереси на дясното, и на България. Изборът е между 6-те процента на Бойко и 35-те процента на истинското дясно – когато го имахме. Изборът е между фалшивите комикс-герои, и истинските „бачкатори”, които взеха държава с 3 долара средна заплата, а я оставиха засилена с непреодолима скорост към Европа. И до днес държавата ни се движи точно по пътя, започнал през 1997 г., и всяко следващо правителство – дори настоящото ляво, козирува на тази линия. От свършилите работата през 1997-2001 г. нито един не е народен герой. Но народът се озова на правилното място.

И сега какво – дайте да целунем ръка на Бойко…

Целувайте я. Само не забравяйте, че избирателите няма да я целунат. Лидерите могат да правят каквото си искат. Но финалният подпис – бюлетината, е в ръцете на избирателя. И този подпис няма да иде за ГЕРБ, каквито и да ги натворят елитите на партията.

Простата истина е, че България в момента няма десница. И има два пътя за създаването и. Единият е СДС с младо, силно и напълно обновено ръководство, да стане тази десница. Избирателите ще го подкрепят и влиянието на супермените много бързо ще се стопи. Вторият е СДС да изчезне и в празното пространство да се появи нова партия. Това обаче предполага известен период на хаос, в който новите десни партии и лидери ще се борят в свободна конкуренция кой да се наложи. Има една по-малка схема – подвид на втората, в която Костов остава сам, и усвоява малко повече от онова, което има сега. Той просто няма повече потенциал, защото подобно на Петър Стоянов, е доста похабен от участие в политиката. И в останалата празнота отново се повтаря спонтанното създаване на нещо ново.

Със сигурност обаче няма трети вариант. Няма схема с дясно, което да се казва ГЕРБ. И един съюз на някакви десни лидери с Бойко по-скоро ще докаже, че те не са десни, отколкото ще направи самия Бойко десен.

Така, казано по-накратко, изборът пред СДС е между дясното и небитието. Ако избере небитието, това е най-лесното. То е еквивалент на продажбата на душата на дявола. Нищо не правиш и получаваш за известно време облаги. За време обаче, напълно несъизмеримо и микроскопично, като част от общото време, в което разполага една душа. Ако избере дясното, пътят няма да е лесен, но ще е в правилната посока. Не беше лесно и 1997 г. да се говори за НАТО и ЕС. Но беше правилното. И макар и да беше трудно, то все пак стана.

Изборът между лесното и трудното всъщност е тестът за това десен ли си. Който заложи на лесното и на чуждите ресурси, които да получи на готово, той очевидно е ляв. Който заложи на собствения труд, предприемчивост и лична борба, той е десен…