Отдавна отвратил се Българин

“Приемането ни в Европейския съюз е някакъв лош виц, някакво тотално недоразумение Hаивно мислене е, че Европейския съюз ще се справи с българина. С това народонаселение няма оправия, та той дори Господ не е успял да се справи с тях и е оставил територията на Дявола. Тази страна е душевно болна, а народонаселението и като всеки психопат е убедено в своята нормалност... В БЪЛГАРИЯ цари тотален хаос и анархия! Всичко е сбъркано в тази държава! Престъпниците станаха полицай, а полицайте престъпници, любовницитe - прокурорки и нотариуси, по-големите престъпници - кметове и съдий, а още по-големите - депутати, политици, бизнесмени и банкери. Pезултата e обсебване на властта от сплотени групи измамници с единствена цел измами и крадене на пари по всякакъв начин. Бизнеса по български означава главно безкрайни схеми и далавери! В днешна България растат и процъфтяват единствено гробищата. Изгубили контрола над своят Живот се подготвяме за последния си поход. Българинът, примирил се с участта си на безправно животно престава да бъде човек и умира, погубен от собственото си волско търпение и пасивна олигофрения.”

Това е цитат от мнението на един форумист, който е излял душата си в малките часове на нощта. Не посмях дори да оправя правописните грешки, за да не наруша внушението. Каква част от негласувалите в изборите за Европейски парламент 72 % българи биха се подписали под този текст? Струва ми се – всички. А от гласувалите 28%? Вероятно по-голямата част. Прочетох текста след връщането си от кварталния магазин, в който забелязах, че промоционална стока с цена 0,29 лв. е изчерпана, докато непромоционалната от същия вид с цена 0,45 лв. не е. Ако нещата в България са стигнали дотам, че 16 стотинки са ценност за българина, защото наистина не става дума за спестовност, а за свирепа бедност, хората с мерцедесите пред Народното събрание би трябвало сериозно да се замислят, че вариантът на Мирния протест от Януари 1997 г. предстои отново. Въпрос на време е само кога българите ще излязат на улицата и доколко този път протестът ще бъде мирен.

Все пак ми се иска хората у нас да знаят малко повече за Европейския съюз и да разберат, защо всъщност политиците у нас не искат гражданите да имат информация. Защото тогава те със сигурност ще отстояват правата си на граждани на ЕС, каквито сме от 1.01.2007 г.

Европейският съюз в Берлинската декларация от 2007 г.

и ситуацията у нас

На 26 март Председателството на Европейския съюз разпространи “Декларация по повод петдесетата годишнина от подписването на Римските договори”, известна като Берлинската декларация. Ще цитирам откъси от текста:

“Стремежът на народите от Централна и Източна Европа към свобода превърна в минало противоестественото разделение на Европа. Европейската интеграция е доказателство, че сме усвоили болезнените уроци на една история, белязана от кървави конфликти. Днес живеем заедно, нещо невъзможно в миналото. Ние, гражданите на Европейския съюз, имаме добрата участ да сме обединени.” Това е вярно. Кървави конфликти няма, но има жестоко наследство от половинвековната изолация на страната ни от европейските ценности. Животът показа, че едно поколение не стига, за да се върне хармонията. България е на 18-та годишнина от своя преход, а още е при увертюрата на същностната промяна.

По-нататък: “За нас човешката личност стои над всичко. Нейното достойнство е неприкосновено. Нейните права са неотменими. Жените и мъжете имат равни права. Ние се стремим към мир и свобода, към демокрация и върховенство на закона, към взаимно уважение и споделена отговорност, към благоденствие и сигурност, към търпимост и съпричастност, към справедливост и солидарност.”

Каква и ситуацията в България? Достойнството на личността може да бъде и силно разколебано от прозаични причини като материалната сигурност например, както е в България. Когато стачкуват не само възрастните граждани, но и лекарите и учителите, дори учените на 24 май поставиха въпроси за размера на заплатите си в сравнение с другите държави-членки на ЕС, нещата наистина не стоят добре. Това са социални групи, които последни, за разлика от групата на транспортните работници, се разделят с търпението. Социалната политика в България трябва да бъде променена, защото заплашва гражданския мир. Върховенство на закона – да, но при усвоено европейско право, по което да работят съдиите в България. Остарялото социалистическо законодателство не може повече да бъде критерий. Ние сме граждани на ЕС.

И този текст: “Богатството на Европа е в знанията и способностите на нейните хора; това е ключът към растежа, заетостта и социалното единство”. Тук решително трябва да се замислим върху неизвършената вече 18 т. образователна реформа у нас, което неминуемо ще направи от нас, българите, граждани на ЕС втора качество. Знанията трябва да бъдат съвременни, способностите – да бъдат развити на базата на съвременните критерии. Растежът, заетостта и дори социалното единство зависят от качественото образование, все едно в коя степен – средно, висше, надвисше.

По-нататък в Декларацията се казва: “Трябва непрестанно да обновяваме политическия облик на Европа в крак с времето. Ето защо днес, 50 години след подписването на Римските договори, ние сме обединени от целта да поставим Европейския съюз на нова обща основа преди изборите за Европейски парламент през 2009 г.” Обновяване на политическия облик. Това българските политици, и по-точно – политическите партии, трябва да запомнят много добре, ако искат да ги има. И да не забравят, че и те са български и европейски граждани, че и за тях важи принципът на равноправието.

Защото Европейският съюз “действително се гради върху равноправието и основаното на взаимна подкрепа сътрудничество”. У нас е нарушен балансът между управляващи и управлявани. Този дисбаланс трябва и може да бъде коригиран чрез действията на гражданското общество, което все още е много слабо като действие. Нарушено е не само сътрудничеството, нарушен е диалогът. И то – от страна на политиците. Те са се капсулирали и са забравили, че няма да бъдат вечно във властта.

Многобройни са примерите, които сочат, че казаното в Берлинската декларация са не само хубави думи, а констатация на реалности в старите държави-членки, към които трябва да се стремим да се доближим. Колкото е възможно, по-скоро.