На 20-ти май 2007 г. България проведе първите си избори за членове на Европейския парламент и избра 18 души, чийто мандат ще бъде до следващите избори за Европейски парламент за всички 27 държави-членки на ЕС през юни 2009 т. Новите членове от България ще бъдат посрещнати в Парламента по време на откриването на пленарната сесия през месец юни. Членовете на Европейския парламент имат петгодишен мандат. У нас се проведоха частични избори за Европейски парламент след присъединяването на страната ни към Европейския съюз.

Това е част от информацията, която чрез разяснителна кампания на правителството и министъра по европейските въпроси и на политическите партии трябваше да стигне до избирателите и да мотивира поведението им. (Само ще вметна, че в рамките на провеждан социален експеримент 30 разяснителни материала, съгласувани с г-н Тоон Стрепъл, директор на Информационното бюро на Европейския парламент в София, бяха изпратени на министър Грънчарова на 4.05.2007 г. за разпространение чрез сайта на МВнР и масмедиите. Всяка година българското правителство отделя по 5 милиона лева по Комуникационната стратегия за ЕС.) Това не беше направено, не бяха разяснени на избирателите нито структурата и функциите на Европейския парламент, нито политиките на различните парламентарни групи, в които ще работят българските членове на Европейския парламент. Просто политическият PR все още е неясно понятие в българския политически живот. Като пример ще задам въпрос: колко българи са наясно с политиката на Европейската народна партия, в най-голямата група на ЕП – 38% от членовете й, в която ще имаме представители? А с политиката на Групата на Съюза за Европа на нациите? А с политиката на Групата Независимост/ демокрация в Европейския парламент? Неяснотите в българското общество са много и е естествен отказът от участие на хората, продиктуван именно от липсата на разяснения чрез масмедиите, но инициирани от правителството и политическите партии.

Къде ще работят българските членове на Европейския парламент?

България ще има представителство в четири от осемте парламентарни групи. 18-те члена на Европейския парламент от България ще работят съответни в следните групи:

·        В Групата на Европейската народна партия и Европейските демократи – членовете от новосъздадената партия ГЕРБ – 5 души. Няма да има участие от страна на автентичното дясно, утвърдило се през 90-те г.;

·        В Групата на социалистите – членовете, избрани от “Платформа Европейски социалисти - БСП-ДСХ” – 5 души;

·        В Групата на Алианса на либералите и Демократите за Европа – членовете от ДПС и НДСВ, съответно 4 + 1 – т.е. 5 души;

·        В Групата идентичност, традиция, суверенитет в Европейския парламент ще работят членовете от партия АТАКА – 3 души.

В Групата на Зелените/ Европейски свободен алианс няма да имаме български представители, не защото политиката на Групата не е важна за България, точно обратното. В следващите десетилетия екологичната проблематика ще е в центъра на внимание и на българските политици, тъй като пак сме закъснели спрямо политиките на ЕС. Причината се корени в асиметричното финансиране на кампанията на различните политически партии, регистрирани за Европейските избори. В това отношение в Закона трябва да настъпят промени.

Мястото на ГЕРБ в българското политическо пространство

Преди пет месеца, когато на 3.12.2006 г. се създаде политическа партия ГЕРБ, изведох като заглавие на анализа си “ГЕРБ – новото дясно”. Тогава не съм си и помислила дори, че само след няколко месеца думите ми ще се окажат пророчески. Като анализатор нямам навик да чертая прогнози, които животът обикновено опровергава. Тогава си мислех, че след като лидерите на десните партии не могат да се разберат “кой да води бащината си дружина”, трябва да се появи нов политически субект с дясна ориентация, около който да се обединят десните избиратели в България, които вече на няколко избори не отиват до изборните урни. Т. е. мислех си в една по-далечна перспектива и само регистрирах нова тенденция в политическия живот на страната.

Показателен е фактът, че в българския политически живот след 1989 г. левицата, минавайки през редица катаклизми, успя да се реформира. Десните партии обаче не намериха общ език помежду си, което и предопредели краха им. Крах, за който десните избиратели отдавна знаеха, не го знаеха само лидерите вдясно. Все пак, за да е устойчиво обществото, е добре то да стои на два крака. Ако има и други политически образувания, още по-добре. Повече акценти в обществено-политическия живот на страната – повече възможности за комбинации, т.е. за формиране на коалиции, по-плътно доближаване на политическия живот до хората.

Буквално месец след съдебната си регистрация политическа партия ГЕРБ трябваше да проведе кампанията си за участие в първите за България частични избори за Европейски парламент. Окончателният резултат ще бъде оповестен на 25.05. и детайлно определен. Тук ми се иска да посоча само част от причините, довели до изборната победа на ГЕРБ. Феноменът не е нов, имахме го и през 2001 г. с победата на НДСВ, пак новосформирана партия, победила в парламентарни избори месец или два след създаването си. Според мене най-важните причини за победата на ГЕРБ в частичните избори за Европейски парламент са следните:

·        Назрялата обществена потребност, умората на българския десен избирател, поставен в некомфортното положение да не може да участва в избори и избира поради липса на подходящи кандидати;

·        Дългите години несъстояла се коалиция в дясното пространство и поради оставането на ръководни постове на лицата, познати от романтичния период на Промяната в България през 90-те г. Липсваше гъвкавост и мобилност като начин на правене на политика и изнасяне на преден план на други, нови, непознати на публиката лица. Психологическото насищане на познатите образи доведе и до спад на интереса към дясното, познато от 90-те г. с революционната си реторика, която по никакъв начин не се вписва в днешния трудов дневния ред на българското общество;

·        Самоопределянето на ГЕРБ като партия в политическото пространство на България – дясно/ център;

Така или иначе ГЕРБ засмука електорат от повечето от политическите субекти в България може би с изключение на ДПС. Ако въобще все още може да става дума за обединение на парчетата в дясното пространство, те, така или иначе, ще трябва да се съобразят с новия политически субект вдясно – политическа партия ГЕРБ.

Какво предстои оттук нататък за ГЕРБ? Огромна работа, която трябва да бъде извършена в следните посоки:

·        Избистряне на идеологията на партията;

·        Обучителни семинари за членовете на партията. Курсовете трябва да бъдат подготвени професионално като виртуални курсове със съдържателна част, въпроси и задачи към обучаемите и разположени в сайта на партията с достъп чрез парола, за да може да се използват и за дистанционно обучение;

·        Сериозен PR в обществото чрез масмедиите, включително и виртуалните вестници с участие на членовете на партията във форумите за разяснителна кампания на програмата на партията, за да може още наесен по време на местните избори да се очаква сериозен изборен резултат.

Този е пътят партията да бъде разпозната в обществено-политическия живот на страната не като случайно явление, а като сериозен политически субект. Разбира се ще продължи работата по изграждане на структури в по-малките населени места на страната.

Три пъти използвах думата сериозен не от стилистична безпомощност, а за да подчертая важността именно на сериозната политическа работа, която трябва да започне веднага след обявяване на окончателния изборен резултат. Ако тя липсва или бъде подценена, маргинализацията на партията след няколко години е сигурна. Казвам това, не за да плаша някого. В политическия живот в България след 1989 г. имаме много такива примери.

Какво показаха кампанията и резултатите?

Почти изравнените резултати на ГЕРБ, Платформа европейски социалисти и ДПС ги представят като основни играчи в следващите избори – местни и парламентарни. АТАКА е със запазено присъствие и специфичен електорат, който трябва да се има предвид коалиционния характер на упражняването на политическата власт. Възможно е да продължи процесът на подкрепа на ГЕРБ от страна на избирателите на НДСВ с 6-те % представителство в изборите за Европейски парламент. Оставките на Иван Костов и Петър Стоянов от ръководствата на двете десни партии ДСБ и СДС, макар и закъснели, ще доведат до опити за заздравяване на партиите, но няма да им върнат бившата слава. Можем само да се надяваме, че закъснялото обединение на десните ще се състои в бъдеще. Към този момент разликите в политиките им са неразпознаваеми в обществото.

Като цяло първите избори в България за членове на Европейския парламент показаха недостатъчната подготвеност на партиите и кандидатите за Европейския парламент за политиките, които ще следват като членове при работата си в парламентарните групи.

Проведеният социален експеримент показа, че българските партии не желаят да включат разяснителната и обучителната дейност за ЕП в кампаниите си, което говори общо взето за незрелост и непрофесионално равнище на водене на диалог с обществото. Разбира се не става въпрос за финансиране, а именно за недооценка на този тип дейност, заменена с енергийни напитки, стрийт-парад, различни форми на политическа реклама и какво ли не още.

Налице е огромна пропаст между управляващи и електорат, което е основната грешка на политическата “класа” в България към този момент. Тя може да бъде преодоляна само чрез сериозен диалог вътре в самите партии и непрекъснат диалог с обществото. Засега тази стратегия се следва неотклонно единствено от ДПС.

Българските партии трябва да избистрят идеологиите си, да изградят професионално идеологическите си центрове и да започнат постоянни обучителни семинари за членовете си. Не е тайна, че през 90-те г., а и след 2001 г. в българския политически живот навлязоха и продължават да навлизат случайни хора, най-вече от комерсиални подбуди, без никаква подготовка за политическа работа, която не започва (като форма на обучение) и след включването им в политическия живот. Тази е основната причина за постоянните сътресения и неуспешната работа на политическите партии в България през целия период на демократичния преход.

Постоянно се нарушава приемствеността в работата на българските правителства, които за в бъдеще ще имат само коалиционен характер. Несъвместимостта на ДПС и АТАКА като политическа платформа ще бъде постоянен тормозещ фактор на политическия живот и то в момент, когато трябва да се усвояват Европейските фондове. Коалиционният характер на правителствата налага гъвкавост от страна на политическите партии за безконфликтно действие като продължение на европейската политика на България.

Ако се върна отново към кампанията, ще трябва да кажа, че диспутът, доколкото го имаше в кампанията, беше посветен на проблеми, присъщи за България, а не за Европейския парламент – една много сериозна тематична подмяна и от страна на медиите, които подготвят въпросите към водачите на листите. Българските членове на Европейския парламент ще се занимават със законотворческа, бюджетна и контролна дейност, засягаща гражданите на целия Европейски съюз, не само на България.

Първите Европейски избори показаха и много изхарчени пари. Една бедна държава като нашата, която не може да изхрани населението си, а е европейска държава, има върху какво да се замисли.

Политическият PR трябваше досега да се развие в България. Все пак сме на 18-та година от демократичната промяна, което означава и поява на ново поколение избиратели, които трябва да бъдат приобщени на базата на информацията и комуникацията, на открития диалог. Едва тогава емоционалният избор на българите, на който сме свидетели вече 18 години, ще стане рационален.

Отсъствието на политическия PR и замяната му с политическа реклама, на което бяхме свидетели в тази кампания, има като резултат продължаващо непознаване на политиките на ЕС в различните области на живота, а това означава и – неприлагането им в България. Вече сме държава-членка на ЕС и от нас се изисква поведение на партньор.

Дори и като държава-членка България продължава да живее встрани от европейския контекст, неподготвена в структурно и информационно отношение за приобщаване към начина на живот в ЕС.