Политическата реклама и образователната реформа

В предизборната надпревара българските политически партии се надпреварват да ни обещават всякакви небивалици, сред които и “европейско образование и общество на знанието”. Няма да цитирам партията, за да не я рекламирам, но едно ще кажа. Комерсиалната реклама лъже 100%, политическата – 200%.Лъже, за да продава лошо качество политици.

Какво пречеше на българското образование и българската наука да станат с “европейско лице” през тези – не 18 години демократичен преход, а да кажем през последните 7-8? Болонската декларация е подписана от българското правителство през1999 г., Лисабонската стратегия е от 2000 г., когато България беше започнала преговорите за присъединяване. Последните трима образователни министри са от една и също партия, която вероятно няма програма за реформа на българското образование и наука. И то във времето, когато България е държава-членка в ЕС и следователно – вече партньор, а в европейските университети тече радикална реформа за акредитация по Болонския процес.

Всеки мой жест на протегната ръка към МОН през последните години среща яростната съпротива или мълчанието на съответния министър. Като евролингвист и учен аз така или иначе съм в тази проблематика. И сега съм готова да предоставя на министър доц. д-р Даниел Вълчев превода на български език на 25-те правни документи на ЕС, отнасящи се до ресора “Общо образование и учене през целия живот”, т.е. програмата на ЕС за периода 2007-2013 г. заедно с особено важния документ “Признаване на квалификациите” От неговото съдържание колегите ще се изненадат жестоко, когато започне интензивната съвместна работа на българските с европейските учени в общи проекти ( Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите ).

Пожелаха да се запознаят с превода на европейските документи, отнасящи се до реформата в образованието, студентите от протеста на 11.05.2007 г., но не и експертите от МОН с тяхната бюрократична леност, която и членството ни в ЕС не можа да разклати.

Новата вълна на студентските протести след 1989 г.

Това е третият протест на студентите след 1989 г. Първият беше свързан с окупирането на университетите през лятото на 1990 г., вторият беше организиран от студентите по време на Януарския протест през 1997 г. Колкото до третия студентския протест, пръв за последното десетилетие, той изисква БЪДЕЩЕ СЕГА! Студентите изискват от българските политици бъдеще чрез образование. В тематичния му обхват са: 1. Борба с корупцията в образованието. 2. Ясна и добре аргументирана стратегия за развитие на образованието. 3. Достойно заплащане на преподавателската и научната дейност. 4. Срещу приватизацията на общежитията. 5. Стипендии за ученици, студенти и докторанти, отговарящи на техните социални потребности. Повече може да се намери в сайта на протестиращите студенти, ученици и докторанти www.priziv.org.

Докато гледах барикадата на знанието, изградена от книги и звучеше The Wall, си мислех за стената, която попизпълнителите бяха издигнали символично и разрушили на мегаконцерта си в Берлин през 1989 г., когато гражданите на бившата Германска демократична република събориха Стената, която разделяше Берлин на две части. Песента на Камен Воденичаров с припева “Няма няма да вървя с наведена глава, / ще намеря смисъл да остана/... нали съм тук, не съм избягал” пък върна българското време към студентския мирен протест през януари 1997 г. Животът като че ли е застинал в България, като че ли нищо не се е променило от 1989 г. насам. Да, не се е променило в науката със законодателство отпреди 35 г. Палиативните мерки в Закона за висшето образование само предизвикаха студентския протест, който студентите организираха в деня на приемането на закона на второ четене и обещаха да се провежда редовно всеки петък.

Изисквания към образователния министър

Опитът ме е научил, че е безнадеждно човек да подаде молба в МОН и да чака отговор, при това отговор, който да не е встрани от поставените въпроси. Обикновени юридически трикове в стар стил. Изискванията на ЕС за прозрачност в работата на институциите вероятно не се отнасят за българските институции. Или поне не още. Това – от една страна.

От друга страна не ми е приятно държавата ми да се включи в третата скорост на Европа, това е израз, който все повече се утвърждава наред с израза “Европа на две скорости” и се отнася специално за статута на България и Румъния. Т.е. като учен аз съм длъжна да изпратя анализа си на непроменената вече 18 г. ситуация в науката и висшето образование на ресорните комисари в Брюксел, за да бъде поправена една несправедливост към учениците, студентите и преподавателите, включително и учените.

За тази цел имам следните въпроси към министър Даниел Вълчев, които му задавам чрез масмедиите.

·        Какво е отношението Ви към децентрализацията и деполитизацията на българското образование и наука?

·        Какво е отношението Ви към изкуственото задържане на централизираните структури в науката и висшето образование – Висшата атестационна комисия и Централното управление на БАН като бюрократизирани структури, наследени от съветската епоха на влияние в България?

·        Какво е отношението Ви към закриване на неефективни структури като “Почивно дело” и създаване на нови научноизследователски институти като Институт по политология, Институт по европеистика и др., особено в обществените науки, които буквално се преобърнаха като идеология през последните 18 г.? Липсващият политически PR, за който участващите в първите избори за Европейски парламент в България политически партии не са и чували, е симптом за не добре свършена работа в образователната сфера.

·        Какво е отношението Ви към изработването на пакет от законопроекти за образованието и науката, които ЗАЕДНО да бъдат обсъдени от парламентарната Комисия по образованието и науката и в Пленарната зала на Народното събрание? Такава е практиката на Баварското образователно министерство от 2006 г. Проблемите на БАН не може да се обсъждат отделно от проблемите на висшите училища. Науката не може да бъде отделена от висшето образование. Проблемът за качеството на висшето образование и за таксите и цялостното финансиране на висшето образование и научните изследвания трябва да бъдат в два отделни законопроекта.

·        Какво е виждането Ви за формите на началния процес на съединяване на висшето образование и науката в общ процес по подобие на европейските университети? Проблемът е важен и с оглед подмладяването на научноизследователския персонал. Науката започва там, където се нарушават стереотипите, а това означава само едно – млади хора.

·        Какво е отношението Ви към задържането на учени на възраст над пенсионната за ЕС – 65 г. на държавна работа? Не е ли по-добре тези места да се заемат от млади хора, които ще подпомогнат технологичното обновление на науката и висшето образование? Говоря за видеосеминарите и виртуалното обучение, които все повече се използват в европейските университети и в редовното, не само в дистанционното обучение и са част от радикалната реформа, която се извършва там?

·        Какво е отношението Ви към общоприетите в европейското образователно пространство термини eTwinning, eLearning, lifelong learning и защо не ги използвате, когато говорите за образователната реформа в България?

Колкото и да ми е неприятно, уважаеми министър Вълчев, уважаеми колега Вълчев, ще трябва да спомена прозвището, с което се ползвате в научните среди, защото е симптоматично. Наричат Ви “Палячото” заради неумелите рекламни трикове, които изкарват от равновесие учените на България. Участието Ви в модни дефилета със синя връзка, за да играете чавдарче от миналото, флиртът с учениците, които трябва да Ви направят модна прическа, за да приличате на манекен или артист, подрънкването с китара и месенето на козунаци, както и др. ексцентрични Ваши прояви са причината за появата на това прозвище. Науката е за сериозни хора, а не за бизнесмени или клоуни.

Защото радикалната реформа в българското образование и наука няма нужда от клоунада, а от хармонизация с европейското законодателство, която не е осъществена преди присъединяването на страната ни към ЕС. Пак закъсняхме.

Моля да отговорите на въпросите ми още другата седмица, веднага след изборите. Отговорите ще изпратя в Европейската комисия в Брюксел, за да насоча действията й преди Мониторинговия доклад от юни 2007 г. в помощ на образователната реформа в България. Ясно е, че сами пак няма да се справим.

Ако не се решавате да проведете реформата, моля оттеглете се. С Вас или без Вас реформата в образованието и науката трябва да бъде извършена час по-скоро, за да не възпрепятства получаването на европейско финансиране в тази сфера. С нереформираните научни институти в БАН, със задържането на кадри на възраст над пенсионната за ЕС - 65 г. българската наука няма никакъв шанс за финансова подкрепа чрез Структурните фондове на ЕС. Същото се отнася и за висшите училища.

Днес изпращам в Брюксел само анализа си на състоянието на българското образование и наука. Т.е. няма да мине номерът – пак ще излъжем Брюксел. Това е поредната балканска илюзия. Брюксел не се лъже лесно, така както не се лъже лесно западноевропейската цивилизация. Тя е по-развитата, за наше съжаление. Ние сме в позиция на догонващи.