Бившият изпълнителен директор на „Топлофикация-София”-АД, освободен наскоро от ареста, отговаря на най-актуалните "висящи" в обществото въпроси...

Много важно уточнение за всички медии:

Съществува споразумение между мен и наблюдаващия прокурор да не се обсъждат въпроси, свързани с делото, като на такива няма да се отговаря. Може да се пита всичко, свързано с „Топлофикация”, с общата ситуация в енергетиката или с личните ми преживявания, но не и да се търсят факти, които са част от делото.

Отговори на някои актуални въпроси:

1.На какво се дължи освобождаването Ви от ареста?

Причините най-общо могат да се търсят в 3 посоки. От една страна, по безспорен начин – и под контрола на самата прокуратура, ми бяха направени изследвания, които доказаха наличните от преди арестуването ми заболявания. От втора страна, не може да се отрече решаващата роля на подкрепата, която получих в средствата за масова информация, и обръщането на общественото мнение в моя полза. И от трета страна, заслуга за освобождаването ми има излизането на процесите от зоната на емоциите, и минаването им в зоната на прагматизма.

Това последното засяга преди всичко отношенията между мен и прокуратурата – от една страна, и между семейството ми и прокуратурата – от друга. Както всички видяха, в началото прокуратурата подходи изключително остро спрямо мен с този публичен арест, пускане на обвинения по пресконференции и превръщането ми едва ли не в супер бандит. От своя страна, семейството ми реагира изключително агресивно спрямо прокуратурата и така се стигна до сблъсъци пред медиите.

Моят баща имаше любима поговорка, която гласеше: „Два остри камъка брашно не мелят…” Началните етапи на задържането ми, и ответните действия на семейството, бяха точно сблъсък на два остри камъка. Всеки си показа „зъбите” и решимостта да се бори до край.

С минаване на времето ситуацията се поуспокои, агресията беше ограничена, и това отвори възможност за изгодни и на двете страни действия. Започнаха да се вземат прагматични, а не емоционални решения, и едно от тях е моето освобождаване. Трябва да се признае жестът на прокуратурата, която можеше надълго и нашироко да отлага и да протака процесите, преди освобождаването ми по медицински причини да мине през съда. Тази бавна процедура ми беше спестена, за което благодаря на всички – на медиите, на семейството си, и лично на наблюдаващия прокурор. Струва ми се, че не е далеч времето, в което ще можем добре да си сътрудничим с него. В крайна сметка, ако аз съм невинен, тогава моята цел и тази на прокуратурата е една и съща – установяването на истината.

2.Какво мислите за последния скандал, свързан с размени на обвинения между следователи?

От тези събития според мен става ясно, че казусът „Топлофикация” е страничен детайл от случващото се и не трябва да се разглежда като централен въпрос. „Топлофикация” е само повод, за да се разчистят някакви други „сметки”, напълно несвързани с нея. Тя е разменна монета в игрички на много по-високо ниво. Забъркването й в междуинституционални войни и битки за влияние на политически лобита, със сигурност вреди и на разследването, и на самата „Топлофикация”. Надявам се един ден някой прозорлив прокурор да разкрие тези игрички и да ни ги представи, заедно с виновниците за тях.

3.Какво знаете за Румен Овчаров, за връзките му с Красимир Георгиев, „Фронтиер” и пр.?

Най-краткият отговор на този въпрос е: „Абсолютно нищо”. Искрено съжалявам, че не мога да помогна на медиите в разследването на тези теми, но в случая аз просто знам колкото самите тях – каквото е прочетено по вестниците.

4.Какво става в момента с „Топлофикация”?

„Топлофикация” върви към фалит, независимо от всички публични битки за спасяването й. Реално именно тези битки я загробват, защото онова от което тя има нужда, е спокойствие, силно ръководство, и солидна общинска и държавна подкрепа.

Поради тази причина, и за Овчаров, и за Борисов, имам усещането, че се плъзгат в погрешна посока. Публично и двамата се борят за спасяването на „Топлофикация”, което всеки разбира по свой начин. Но тази борба фактически е вредна за дружеството, защото го води към фалит. Това, което трябва да се направи е точно обратното на случващото се. Трябва не непрекъснато да се карат, и всеки да гледа да се „отърве” от отговорността за „Топлофикация”, а трябва заедно да я поемат. Не всеки да казва на другия да си назначи свой директор и да поеме отговорност, та после да могат да го оплюят. Трябва и двамата да застанат твърдо зад нов и силен директор. И двамата да са отговорни за него.

Но това е най-малкото, което се изисква от тях. Те трябва да направят много повече. Нужно е да издействат сериозна държавна подкрепа за дружеството, за да може то да се съживи. Тази подкрепа е нужна най-вече в посока на събиране на сметките. „Топлофикация” не е фалирало дружество. Тя просто има много несъбрани сметки, които стават все повече, именно поради скандалите. Тези сметки обаче се лесно събираеми, защото в повечето случаи се дължат от хора, които са платежоспособни и имат имущество. Практиката със събирането на подобни вземания – местни данъци и глоби от КАТ, показва че 70% от тях се събират още при първото писмо с подкана и предупреждение, че следва принудително изпълнение. Ако „Топлофикация” си събере 70% от дължимото, ще излезе на плюс за много време напред.

Реално тази комбинация – силно ръководство, акционери които го подкрепят, и активна политика към дълговете, все някога ще се реализира. Ако фирмата се приватизира, новият собственик точно това ще направи. И ще излезе на печалба само от събирането на старите сметки. Въпросът е защо да не го направим преди приватизацията и от това да спечелят настоящите собственици – държавата и общината.

5.Защо през декември при топло време имаше високи сметки?

В момента на моя арест, аз предупредих, че рязкото изваждане от фирмата на цялото й ръководство ще доведе до проблеми. Разследващите обаче не са лицата, които трябва да мислят за това, и затова си продължиха със своята работа. Политиците обаче, които трябваше да мислят и веднага да назначат нов директор, се замотаха и дружеството изпадна в безтегловност.

Трябва да се знае, че при липса на управление, в подобни предприятия неминуемо настъпват проблеми. Когато не се поставят ясни задачи, и не се контролира изпълнението им, се получават неефективности.

Причината за високите сметки през декември е точно такъв вид неефективност. Начело на фирмата няма никой. Не се поставят текущите задачи, не се осигуряват необходимите ресурси за изпълнението им, и нещо започва да „куца”. Проблемът в случая е, че техниците не са минали по абонатните станции, за да намалят подаваната топлоенергия в отговор на топлото време. Така сградите са топлени като за студено време. И сметките са като за студено. А техниците не са минали, защото началниците им не са наредили. Те пък не са наредили, защото техните началници не са го направили. И така нагоре въпросът опира до висшето ръководство, което не е пуснало съответните нареждания в какъв режим да работят мощностите. А не го е пуснало, просто защото висше ръководство не е имало. Всичко това са съвсем обикновени ежедневни действия, които се правят всяка зима, всеки месец, всяка седмица, и дори всеки ден. Нещата са съвсем прости и досега проблеми не е имало. Но като махнеш изведнъж ръководството, сложиш формално някой „и.д.”, който нищо не разбира, и не знае кога, на кого и какво да нареди, и проблемите идват от само себе си. Най-точният отговор на високите сметки за парно през декември е, че за тях са виновни политиците, които не осигуриха незабавно след ареста ми, опитен професионалист начело на дружеството. Тази грешка ще се плати от техните избиратели.

6.Безтегловността в „Топлофикация” продължава. Новият директор също си замина, и отново няма титуляр…

Принципно, решението за смяна на директора като че ли е правилно. Имам много колеги в „Топлофикация”, които след излизането от ареста ми споделиха, че той наистина не се е справял добре и не е успял да се сработи с колектива. А това в такъв тип предприятие е много важно. Ако колективът не е с теб, си обречен на провал, колкото и политици да стоят зад гърба ти.

Проблемът обаче не е в уволнението на директора – това е напълно нормален акт. Проблемът е в назначението на новия. Не можеш да уволняваш, без да си готов веднага със заместника, и тепърва да започват преговори кой да е той. Просто не става така. Трябва да се действа с мисъл преди всичко за дружеството, а не с мисъл преди всичко за политически интереси. „Топлофикация” е фирма – икономически субект, а не е партия. Към нея трябва да се действа икономически, а не политически.

За да се направи сравнение, ще припомня примера със смяната на Валентин Димитров. Тогава още от деня на оставката му, бях назначен аз и работата в дружеството продължи без сътресения. От моя гледна точка, да приема този ветровит пост беше сериозна грешка. Виждате колко много ми струва тя. И тогава ми беше по-изгодно да откажа и да си остана заместник. Но в този случай щяхме да имаме свален стар директор, и серия от нови скандали за това кой да го замести. Щеше да се изгуби много време. Така за „Топлофикация” се оказа по-добре, че аз се съгласих да стана директор, макар за мен лично това като че ли да не беше най-доброто.

Това, което става сега е пълен хаос. Трябва да се знае, че последните 4-5 месеца са били едни от най-опасните за дружеството. Няма по-голяма опасност от управленското безвремие. Това е период, през който никой не носи отговорност за нищо. „Топлофикация” има около 350 милиона годишен оборот. За тази почти половин година през нея са минали около 150 милиона. За харченето на тези пари в момента никой не е отговорен. Ако в бъдеще се открие някаква нередност, няма да има кого да арестуват. При липса на титуляри и на ясни началници, това е най-удобното време за злоупотреби.

7.Може ли делото „Топлофикация” да стане начална стъпка за разкриване на енергийната мафия?

Ако има енергийна мафия, тя трябва да се търси там, където са парите. Винаги и всяко успешно разследване върви по пътя на парите, и на нищо друго. „Топлофикация” не е най-доброто място, от където да започнеш, защото тя няма много пари.

Защо твърдя така? Защото „Топлофикация” е едно от дружествата с най-малко финансов ресурс в енергетиката. Това е фирма, оставена от политиците почти на произвола на съдбата, която непрекъснато се бори да оцелява – основно защото политиците изобщо не я подкрепят. Това е така, защото реалните пари са насочени към други фирми, където би трябвало да е и реалният интерес.

Нека да бъда по-конкретен. „Топлофикация” например произвежда електроенергия, която продава на НЕК. И НЕК и „Топлофикация” са дружества, контролирани от държавата. Т.е. няма значение в кое от тях ще остане печалбата.

Държавата обаче е нагласила така цените, че „Топлофикация” да получава трохите от произведената от самата нея електроенергия, а голямата печалба отива в НЕК. Ако ние продадем една единица ток за 8,5 стотинки за квтч, от тях получаваме 1,5 ст. печалба. НЕК я препродава за около 13 стотинки примерно. Разликата остава там. И така до крайния потребител всеки следващ трупа своите печалби, които са много по-големи от тези, оставащи в „Топлофикация”. Друг пример са отношенията ни с „Електроразпределение-Столично”. Те купуват от нас на 8,5 ст., а продават на крайните потребители на 15 ст. при дневна тарифа. Печалбата им, съизмерена с тази на „Топлофикация” е космическа.

Разбира се, държавата е в пълното си право да определи кое от нейните предприятия колко да получи – тя е пълноправен собственик. Нейно пълно право е ако иска и да толерира субекти с преобладаваща частна собственост.

Ако обаче говорим за „енергийна мафия”, за източвания и злоупотреби, е по-логично те да се търсят там, където са парите, а не там където те не са. А парите са именно в тези субекти, за които държавата е избрала да прибират основната печалба. В този смисъл, случаят „Топлофикация” едва ли може да доведе до разкриване на мафията.

Не твърдя, че в НЕК има мафия. Имам много колеги и добри приятели там. Дори се страхувам за тях, защото ако там тръгне някое разследване, то вероятно ще засегне основно професионалния състав, нямащ политическа протекция. Като говоря за НЕК, го правя, просто защото ми се струва, че интересите са там, където е печалбата. Те трябва да се търсят в онези предприятия, които акумулират повече пари, а не при онези, чиито пари са в неплащащите си абонати.