|
Обяснение на поведението. (Руледж и Пол Киган, 1964) Това беше моята докторска дисертация. Тя представляваше ожесточена атака на психологическия бихейвиоризъм, която се опитваше да покаже, че само обърканото психологическо мислене може да скрие от практикуващите този метод, че тяхната изследователска програма е достигнала до “задънена улица”. Хегел. (Издателство към Cambridge University, 1975; различни езици) Това беше опит да напиша въведение към философията на Хегел, което да представи творбите му по-достъпни за хората. Официално въведението беше поръчано да се напише за поредица от книги на “Пингуин”, посветени на знаменити философи, но в последствие бързо доби популярност и беше публикуванo и в други издания. Защо Хегел? Тъй като тогава усетих, че искам да се заема с онази, пропита с философия мисъл за историята и в частност възникването на модернизма, на който Хегел е родоначалник. Дали си съгласен или не с философията на Хегел (аз също изпитвам известни несъгласия), трябва да се докоснеш до неговите произведения, преди да формулираш някаква гледна точка. Хегел и модерното общество. (Издателство към Cambridge University, 1979; различни езици) Всъщност това представлява съкратена версия на Хегел, от която са изключени някои по-сложни за разбиране части, (например, Логика) и с по-силно подчертано практическо значение на Хегеловата философия днес. Философски документи (записки) Част 1: Човешкото действие и език Философски документи (записки) Част 2: Философски и хуманитарни науки (Издателство към Cambridge University, 1985) В тези две колекции съм събрал няколко документа, писани през последните две десетилетия. Те представляват предимно критики бърху механистичните, редуктивни и атомистични подходи на хуманитарните учени. Следвайки същите контури на “Обяснение на поведението”, се опитах да докажа, че популярността на тези подходи, които според учените по естествени науки са моделирали човека, се оповават на погрешни философски разсъждения и очевидно пре-опростяване на възгледите за човешкия живот. Един от документите, който по-специално обединява някои от тези теми е “ “Интерпретация и науките за човека”. Изворите на Аз-а: Създаване на модерната идентичност. (Издателство Harvard University, 1989; различни езици) Това беше моят първи високомащабен опит да се направи философско-информационна критика на историята. Темата беше развитието на модерното разбиране за човешкото поведение, със своите специфични и често конфликтни характеристики: индивидуалност, потенциално неангажираност от историята, обществото и масата, и все така притежаващо вътрешно-духовна наситеност, търсейки по-задълбочено определение чрез изразителни дейности, с идентичност, за чието формулиране човек би могал да спомогне. Тезата, която защитавам е, че ние се намираме в напрежение между това, което сме придобили от картезиански-локеанската традиция и Просвещението, от една страна и това, което сме научили от романтико-експресивното развитие, от друга. Безпокойството на модерността. (Anansi, 1991; различни езици). Този текст беше основа за моите лекции “Масей”, поредица беседи предоставяни всяка година на Канадската Телевизионна Корпорация. Книгата се опитва да разкрие нашата противоречива връзка с модерността и по-специално с модерния индивидуализъм, стресът на творящия разум; тя гледа към проблемите на тези лъжи за демокрация, до голяма степен в токевилианския дух. Захванах се с описанието на етиката на истиността, която произлиза от романтико-експресивната традиция, за която говорих в “Изворите на Аз-а”, описвайки начините, по-които това може да бъде изтълкувано погрешно и омаловажено в съвременното общество. Мултикултурализъм: Изследване върху политиката на признаване. (със съдействието на Еими Гутман и други) (Издателство към Princeton University, 1992; различни езици) Модерността дава начало на нова представа за идентичността, дефениция на Аз-а, която отчасти сме наследили от света около нас и нашата история, и отчасти преосмисляйки самите себе си. Всичко това е оказало силно влияние върху нашия политически живот. Спорните теми, които са в миналото, са били ожесточено защитавани за сметка на равноправието срещу привилегиите, или борбата срещу експлоатацията, днес много често са пресъздавани от гледна точка на персоналните и колективни идентичности и тяхното съмнително липсващо или погрешно разбиране. В това есе се опитах да анализирам този нов феномен, оповавайки се основно на конфликтите в нашето общество, с които съм добре запознат, като заобикалящия ни квебекски национализъм, езиковите права и темата за нзависимостта. Философски аргументи. (Издателство към Harvard University, 1995; различни езици) Това е авторова колекция, подобна на двете, публикувани през 1985 година и засяга по-нататъшното развитие на същите теми, с по-силно наблягане върху темите за епистемологията. Католическа модерност? (Издателство към Oxford University, 1999) Това е печатната версия на моята марианистка лекция, която изнесох в Дайтън. В нея се опитах да засегна темата, за връзката между Католическата църква и съвременния свят, в контекста на разбирането на католическото християнство, като възможност за намиране на място в него, без дори изобщо да е необходима идентификация с човешката цивилизация и различните култури. Опитах се да погледна на източната цивилизация като на друг подобен тип култура, аналогична на непознатите култури, с които мислионерите биха се свързали. Смятам, че този вид култура разкрива твърде тясното уподобяване, което Източните Християни имат със Съвременния Запад, приеман за “създател” на Християнския свят по време на процеса на вероотстъпничеството, и с цялото разнообразие от възмущение и опити да се придържат към едно идеалистично минало, което историята им е завещала. Разновидности на религията днес. (Издателство към Harvard University, 2002; различни езици) Това е една от (трите) лекции “Гифорд”, които изнесох в Единбург през 1999 г. Темата на тези лекции, предоставени впоследствие на Виенския институт по хуманитарни науки, е издигането на съвременната духовна ера на Запада (виж по-долу “Духовна ера”). Тази лекция всъщност представляваше едно разклонение на лекциите “Гифорд” на Уилям Джеймс, които също са предоставени в Единбург, един век по-рано (1902). В нея често говоря за тайнственото сходство между неговите думи тогава и това, което виждаме днес. Съвременни социални имагинарности. (Издателство към Duke University, 2004) Това е втората от серията лекции “Гифорд” и представлява по-разширена версия на една от главите в книгата “Духовна Ера”, където се опитвам да дефинирам насоките на начина, по който виждаме себе си в обществото като колектив, начин, създаден по време на развитието на Източната съвременност и спомогнал за нейното създаване. В лекцията изследвам предимно начина, по който ние започваме да разбираме себе си като съществуващи в една икономика, взимайки участие в публичната сфера и бидейки част от едно гражданско общество. Духовна ера. (Издателство към Harvard University, ще бъде публикувана през есента на 2007) Това ще бъде третата и една от основните лекции “Гифорд”. В нея се проследява развитието на модерната Източна духовна ера, която в същото време е опит за разкриване на това, което ние представляваме в този период. Основната теза на книгата е, че двата въпроса “Какво е духовно?” и “Как е възникнало то?” подобава да бъдат отправяни едновременно. В този смисъл, оспорвам това, което дълго време е било доминантно “главно описание” на религиозното отлъчване, като неизбежен упадък на религията в прогресиращата съвременност; а това, разбира се, включва и доста различно схващане за мястото на религията и духовността днес. |
