ЧАРЛЗ ТЕЙЛЪР ПЕЧЕЛИ НАГРАДАТА "ТЕМПЪЛТЪН" ЗА 2007Г.
Автор Деница Илиева
четвъртък, 15 март 2007
НЮ ЙОРК, 14 МАРТ – Професор Чарлз Тейлър - канадският философ, който вече близо половин век настоятелно прокарва тезата, че проблеми като насилието и фанатизма могат да се решат само ако се вземат предвид едновременно техните светски и духовни измерения, спечели наградата "Темпълтън" за 2007 година. Наградата Темпълтън на стойност 800 000 лири стерлинги (приблизително 1,5 милиона щатски долара) бе обявена днес на пресконференция в Църковния център за Обединените нации в Ню Йорк от фондация "Джон Темпълтън", която присъжда отличието от 1973 г. насам. Наградата "Темпълтън" е най-голямата в света годишна парична награда, която се присъжда на отделен индивид. Чарлз Тейлър се занимава с важни съвременни междукултурни въпроси - като например “Каква роля има духовното мислене през 21ви век?”. Вече над 45 години проф. Тейлър, днес 75-годишен, защитава тезата, че пълната зависимост от секуларните, не-религиозни възгледи води само до фрагментирани и погрешни резултати. Тейлър описва този подход като осакатяващ и пречещ за постигане на ключови прозрения, които биха помогнали на една глобална общност все по-уязвима към сблъсъците на различни култури, морал, националности и религии. Ключова в изследванията на Тейлър на секуларното и духовното е неговата решимост да покаже, че едното без другото води само до заплахи - един аспект, който той очерта и в изказването си по време на пресконференцията. “Пълното разделяне на природните науки и религията се отрази пагубно и на двете", заяви той, “но не по-малко вярно е също, че културата на хуманитарните и социални науки често се оказва изненадващо сляпа и глуха към духовното.” “Спешно се нуждаем от нови прозрения по отношение на човешката склонност към насилие,” включително, добавя той, “пълно обяснение на човешкия стремеж към смисъл и духовна посока, чието извращение представляват призивите към насилие. Докато обаче приемаме самодоволната заблуда, че хора като нас – просветени секуларни или религиозни дейци – не са част от проблема, това означава, че нямаме и най-малка представа откъде да започнем търсенето. Ще платим скъпа цена, ако позволим подобно незряло мислене да вземе надмощие.” Тейлър отдавна се противопоставя на нещо, което мнозина учени в социалните науки приемат за аксиома, а именно, че рационалното движение, което започва от Просвещението, се отнася към концепциите за морал и духовност просто като към анахронизми в епохата на разума. Този тесногръд, принизяващ социологически подход, твърди той, несправедливо ни пречи напълно да разберем как и защо човешките същества се стремят към намирането на смисъл, което на свой ред прави невъзможно да се решат най-трудните проблеми на нашия свят - от въоръжените банди и расизма,до войната. “Забележителна е понякога глухотата на мнозина философи, социолози и историци към духовните измерения,”, казва Тейлър в речта си, подготвена за пресконференцията. “Това има още по-зловредни последствия, тъй като влияе върху културата на медиите и на образованото обществено мнение като цяло.” Същевременно Тейлър упреква остро и онези, които използват непоклатимия морал или религиозните убеждения в името на борбата с несправедливостта, защото вярват, че “щом каузата ни е справедлива, значи имаме право да упражняваме морализаторско насилие,” според формулировката в една от студиите му. "Тъй като считаме себе си за несъвършени, далеч под онова, което Бог иска от нас, ние принасяме в жертва лошото у себе си, или принасяме в жертва нещата, които са ни най-скъпи. Или разглеждаме унищожението като дело свише...идентифицираме се с него, и по този начин отхвърляме онова, което се унищожава, пречистваме се, придавайки смисъл на унищожението." Тейлър, автор на над десет книги и множество научни студии и лекции, в момента е преподавател по право и философия в Северозападния университет в Евънстън, щат Илинойс, и професор емеритус на Факултета по политически науки на университет "МакГил" в Монреал, неговия роден град. Тейлър е носител на стипендията “Роудс” и има титла бакалавър по хуманитарни науки от "МакГил" и "Балиол Колидж" на Оксфордския университет, както и магистърска и докторска степен по философия от Оксфорд. Той е първият канадец, който печели наградата "Темпълтън". “През цялата си кариера Чарлз Тейлър заемаше често самотната позиция да отстоява включването на духовните измерения в дискусиите за обществената политика, историята, езикознанието, литературата и всеки друг аспект на хуманитарните и социални науки," казва д-р Джон М. Темпълтън-младши, президент на фондацията. “Благодарение на внимателен анализ, безупречен научен подход и завладяващо, убедително говорене, той ни даде смели нови прозрения, чрез които по нов начин да разберем много от проблемите на света, а също и какви са възможностите заедно да търсим решението им.” Присъжданата от фондацията награда е основен аспект от международните й усилия да служи като филантропски катализатор за нови открития в области, занимаващи се с най-големите въпроси на живота - от изследване на законите на природата и Вселената до теми, свързани с любовта, благодарността, прошката и творчеството. Учредена от глобалния инвеститор и филантроп Сър Джон Темпълтън, паричната стойност на Наградата е такава, че винаги да превишава Нобеловите награди, подчертавайки по този начин убеждението на Темпълтън, че ползите от напредъка в духовните открития могат количествено да са по-големи от тези в други достойни открития, извършени от човека. Наградата "Темпълтън" за 2007 година за "Постижения в изследването или открития в сферата на духовните реалности" ще бъде официално връчена на Тейлър от Негово кралско величество принц Филип, херцог на Единбург, по време на частна церемония в Бъкингамския дворец в сряда, 2-ри май. При номинирането на Тейлър за Наградата преподобният Дейвид А. Мартин, професор емеритус по социология в "Ландън скуул ъв економикс" и автор на “Обща теория за секуларизацията”, основополагащ труд в тази област, заявява: "Неговият труд е колосален и обхваща проблеми, които са в центъра на съвременното мислене, преди всичко естеството на определянето на личността и религиозните и секуларни избори, които са открити пред нас в едно общество, често описвано като “секуларно” или дори “секуларистично”. Той проследи историческата еволюция на религиозните и секуларни измерения на света и взаимовръзката между тях с авторитет, който няма равен на себе си.” Тейлър е роден през 1931г. в Монреал, във френскоговорящ Квебек - единствената канадска провинция, където английският език не е език на мнозинството. Фактът, че е израсъл в католическо семейство, където се говорят едновременно френски (родният език на майка му) и английски (на баща му), в една провинция, където езикът е критерий с политическо значение, събужда отрано интереса му към въпроси, свързани с идентичността, обществото и потенциалната стойност на излизащото от стандартните рамки мислене. Макар че първото висше образование, което завършва, е по история, спечелената през 1952г. стипендия на името на Сесил Роудс го отвежда да учи философия в Оксфорд, където той се сблъсква с - по думите на самия Тейлър - "неструктурирана враждебност” към религиозните вярвания. Като ответна реакция, той започва да разглежда критично т. нар. “обективни” подходи на психологията, социалните науки, езикознанието, историята и други хуманитарни науки. Това насочва Тейлър към докторската му дисертация, която представлява унищожителна критика на психологическия бихейвиоризъм, според който всички човешки дейности могат да се обяснят като елементарни движения, без оглед на мисленето или субективното значение. Публикувана през 1964г. под заглавие “Обяснение на поведението”, тя дава на философската общност ясен знак, че се е появил един нов глас. По-късно той обстойно се занимава с Хегел, философът, който за първи път отделя задълбочено внимание на концепциите за модерността - една територия, която Тейлър е решил отново да изучи. Така се появяват "Хегел", публикувана през 1975г. и "Хегел и съвременното общество", излязла през 1979г. През 1992г. например Тейлър пише статия, поместена в книгата "Мултикултурализмът и “политиката на признаването”, която се подробно занимава с въздействието на модерността върху концепциите за идентичност и “Аз-а” и която на свой ред има дълбоко политическо отражение. Той продължава това изследване с наградената от католическия Орден на Мария лекция през 1997г. в Дейтън, Охайо, където заявява, че Католическата църква може да намери своето място в съвременния свят, ако започне да гледа на западната модерност като на само една от многото цивилизации, в които е било проповядвано и практикувано християнството. По този начин ще се избегне както тоталното идентифициране с европейската цивилизация, което "размива" християнското послание, така и другата крайност - да се разглежда модерността като антитеза или враг на християнската вяра. Лекцията излиза в книга под заглавие “Католическа модерност?” през 1999г. Отчитайки риска от "духовна лоботомия", той предупреждава: "Никога не може да се постигне пълно сливане между религиозната вяра и което и да било отделно общество, а опитът да се постигне такова сливане е опасен за самата религия". След това през 1998-99г. Тейлър изнася в Единбург прочутите лекции "Гифорд", озаглавени "Живот в секуларната епоха". Лекциите, публикувани в три тома, предлагат забележително подробен анализ на отдалечаването от духовността в полза на т.нар. "обективно мислене". Мнозина очакват последния том, “Секуларна епоха”, заплануван за публикуване от "Харвард Юнивърсити Прес" по-късно тази година, като най-важното постижение на Тейлър и най-изчерпателния анализ на секуларизацията и съвременния свят. Премиерът на Квебек Жан Шаре неотдавна назначи Тейлър за съпредседател на комисия, която се занимава с изглаждането на културно-религиозните различия в обществения живот. “Дебатите по този проблем в нашето общество придобиха напоследък някои притесняващи характеристики,” казва Тейлър, “включително елементи на ксенофобия.” Обществените обсъждания в цялата провинция се очаква да започнат през есента на 2007г. Тейлър, който живее със съпругата си, изкуствоведката Об Билар, в Монреал, а понастоящем в Евънстън, Илинойс, сподели, че ще използва сумата от наградата "Темпълтън", за да продължи изследванията си на взаимоотношенията на езика и лингвистичното значение с изкуството и теологията, както и за разработване на нови концепции за свързване на хуманитарните с природните науки. Фондацията отбеляза, че избирането на Тейлър за лауреат на наградата "Темпълтън" за 2007г. ще даде начало на широка дискусия в Интернет на въпроса “Каква роля има духовното мислене през 21ви век?” на нейния уеб-сайт с адрес www.templeton.org -Край- За повече информация: Деница Илиева; Наталия Бицова e-mail:
;
тел: 963 0740 / 963 3344
