1.Фалшивото правораздаване
2.Легализацията на проституцията
3.Цяла европейска държава за $12 млрд.
4.Анти-путиновата реторика

1.Фалшивото правораздаване

Когато Добри Божилов – племенник на арестувания Георги Рогачев, обяви че в България има полицейско-прокурорски произвол, и досъдебното производство се ползва за саморазправа с хора, без те да бъдат осъдени, това беше обявено от прокуратурата като „емоционална реакция” на лично засегнат човек. Когато същото го каже Държавният департамент на САЩ в официален доклад, от това следва или, че Добри Божилов е много близък с департамента и му прехвърля емоционалната си реакция, или че в „емоциите” на Божилов има доста истина. Прокуратурата има право на избор кой от двата отговора е правилният.

Гражданите чакат подобни отговори, защото докато правораздаването е средство за постигане на странични цели, то винаги ще пропуска да изпълни основната си цел, за която е създадено. Време е да си отворим очите и да погледнем истината директно. От нея много фалшиви служители на справедливостта ще ги заболи дълбоко. Ще ги заболи, независимо че в момента те се наричат полицаи, прокурори, следователи и съдии, и са облечени в официална власт. Но колкото повече тях ги боли, толкова по-малка ще е болката за обществото.

2.Легализацията на проституцията

Преди около 10 години бях студент в УНСС. На една лекция по Стопанска история професорът заяви в прав текст, че законите на туризма са такива, че той не може да се развива без проституция. Т.е. каквото и да говорим публично, и колкото и да сме морални, ако България ще става туристическа страна, тя трябва да развие проституцията. Няма значение легално или нелегално. Просто трябва да я има.

Въпросният професор беше не някой друг, а Любен Беров – доскорошен (тогава) министър-председател на България. В интерес на истината, като учен и интелект този човек стоеше доста високо.

Въпросът за проституцията изобщо не е изолиран от общия въпрос на къде ще се развива страната ни. Самият избор да сме „туристическа дестинация” предполага избор да се развиваме като слугинаж. У нас ще се търсят ниско квалифицирани професии като келнери, бармани, камериери, шофьори, крупиета и пр., включително разбира се – и проститутки.

Обективната истина е, че изборът да печелиш от туризъм, колкото и атрактивно да звучи като пропаганда, е избор на „мръсна” слугинска индустрия. Която ще носи някакви пари, с цената на пълното изпростяване на нацията, превръщането на трудовата сила в ласкатели и подмазвачи (на клиента) и на безброй млади красиви момичета в проститутки. Легализацията на професията им е само следствие от този и от други подобни фактори. Тя не е казус, съществуващ сам за себе си.

Никоя държава не се отказва от туризма. Но в най-напредничавите държави, той е една от второстепенните индустрии. Отпред и насърчавани са високите технологии, науката, изследванията и върховите достижения. Хората се тласкат да постигат нещо с ума си. В „туристическите” държави се тласкат да постигат резултати с черната си работа и дори директно с телата си. Нито една водеща икономика в света не е основно „туристическа”. И в нито една от тях въпросът с легализацията на проститутките не стои на централно място.

3.Цяла европейска държава за $12 млрд.

Агенцията за приватизация обяви, че до края на февруари 2007 г. са разпродадени 60% от наличните държавни активи. За тях са получени под формата на плащания и поети дългове около 6,5 милиарда долара. Обещани са и 4 милиарда долара инвестиции, но те са извън самата сделка по продажбата. Ако се запази същото съотношение на цените, за останалите 40% държавата трябва да вземе до 5 милиарда долара максимум. Т.е. цялата приватизация ще се оцени на под 12 милиарда долара. Така почти 130 години свободно развитие на  България, включващо 66 години капитализъм, 45 години социализъм и 17 години преход, е довело до натрупването общо на икономически блага за 12 милиарда долара. По този показател твърдо можем да застанем в дъното на икономическото развитие – далеч след Сомалия, Шри Ланка или Ботсвана.

Дали това е така? Отговорът е само и единствено в пазара. Преди няколко години БТК беше продадена за около 200 милиона евро. Днес собственикът и я препродава за 1,6 милиарда евро, почти без да е правил нови вложения в нея. „Кремиковци” беше продаден за 1 лев, а наскоро Прамод Митал го купи за няколко стотин милиона, в които влиза собствената му цена, плюс натрупаните дългове. Рафинерията „Нефтохим” беше купена от „Лукойл” за 100 милиона долара. Наскоро стана ясно, че предстои влагането в нея на 2,5 млрд. долара, което ще увеличи капацитета и с около една трета. Т.е. сегашните активи би трябвало да струват 7,5 млрд.

Има и много други такива примери. От тях става очевидно, че за 130 години работа при различни режими не сме натрупали чак толкова малко. Не сме Ботсвана или Шри Ланка. Но със сигурност ни управляват по-алчни лидери от техните.

4.Анти-путиновата реторика

В последно време е популярно да се говори срещу Путин. Но това не е нещо необичайно. Всеки силен лидер, водещ страната си добре, има много врагове. В далеч по-лошо положение е Джордж Буш, мразен от половината свят. Буш е по-мразен от Путин, и това не трябва да минава през едното ухо към другото. И няма как да не е така. За 2 мандата той прочисти света от 2 от най-опасните режими – талибанският и този на Саддам. Колкото и да не го обичат много хора, това са обективни факти. Не е ясно дали Буш няма да се разправи и с трета точка на риск – иранската теокрация. Ако го направи, поколения президенти след това ще са му благодарни, че им е свършил „мръсната работа”.

По същия начин действа и Путин, макар и в по-малки мащаби. Факт е, че той приключи войната в Чечня. Факт е, че изплати предсрочно дълговете на Русия, вместо например да открадне парите от високите цени на петрола. Факт е, че развива страната си там, където в момента тя може да се развива – газ, нефт и енергетика. Не се опитва да спасява завода „Москвич” или да възражда гражданското самолетостроене с единствения му прототип „Ту-204”. Факт е и, че за разлика от бившия СССР, не прахосва парите от природните ресурси, за да се състезава със САЩ във въоръжаването.

Това е един успешен лидер за своето време. Когато го критикуват, че не е достатъчно демократичен, нека бъде зададен въпросът колко демократичен той изобщо може да бъде. В страна управлявана имперски от царе векове наред, а след това от диктатори с безгранична власт, не може да поникне демокрация за 1-2 мандата. Трябват поне няколко десетилетия. Видя се до какъв хаос доведе опитът на Елцин да бъде прекалено демократичен. Просто страната стигна до разпад. Путин не е демократ. Но той проправя пътя на демократите, чието време ще дойде след 30-40-50 години. Прави го като изправя икономически Русия на крака и я връща политически на международната арена.  За да има демократична Русия един ден, трябва изобщо да има Русия. А за да има демокрация, това трябва да е богата Русия. Бедна демокрация на света няма. Путин поставя икономическата основа на бъдещата свобода на руснаците…

08.03.2007 г.

Кандидат за депутат в Европейския парламент

0887 467 818

www.pr-bg.com/dobri