1.12% самоосъзнаване
2.Доган с 50 феса в редакцията на вестник
3.Боклукът в съзнанието
4.Суровата икономическа картинка

12% самоосъзнаване

Крайният резултат от бойкота на сметките за парно ще е, че ще си платим всичко 2 пъти. Това ще стане като държавата текущо покрие дълговете на „Топлофикация”, за да не фалира, след това продаде дружеството, а новият собственик си събере старите сметки. Така хитрувайки много, ще платим веднъж чрез данъците, и веднъж чрез принудително събиране, което никой добър стопанин няма да ни прости.

Едновременното желание да се потребява нещо, и нежелание да се плаща, е квинтесенцията на българското разбиране за капитализъм. Само че така играта не върви. Безплатен обяд няма да има и този път, и поредният балкански „тарикатлък” за пореден път ще ни излезе през носа.

Българинът много обича да гледа на държавата, монополите, „Топлофикация”, „Електро” и пр., като на всесилни „гадни” анонимни структури, които не зависят от него, и които само до тормозят. Тези структури обаче са нищо повече от средство на самите граждани за вършене на нещо, което средство се издържа от гражданите. И всеки опит да се „изхитри” системата води до изхитряване на самия себе си. 12% самоосъзнаване е нищо повече от съвременен опит за ритуално самоубийство.

2.Доган с 50 феса в редакцията на вестник

Театрото в стил „Германия през 30-те” свърши перфектна работа на партия АТАКА. Тя не можеше и да желае по-добра възможност, която да и осигури медийно внимание, и шанс да се демонстрира груба сила. Колкото и добре обаче Волен и свитата му да си изиграха ролите, толкова им помогна и последвалата реакция. Която беше отново в стил „Германия през 30-те”. Публично заклеймяване, събиране на главни редактори, призиви към държавни институции да вземат мерки, и дори полицейски дознания. Точно каквото ще помогне на АТАКА отново да се рекламира…

Всъщност нещо друго щеше да свърши далеч по-добра работа. Трябваше на следващия ден Ахмед Доган да отиде с 50 души, облечени в потури и носещи чалми и фесове (самият Доган с бомбе), които на свой ред да протестират и да искат обяснение. Все пак те са толкова оклеветени колкото е и самата АТАКА. Медиите отново щяха да отразят случая, а пропагандната акция на Волен щеше да стане за посмешище. И никой нямаше да я помни още на третия ден.

Известно е, че една провокация е толкова по-силна, колкото по-сериозно я приемаш, повече реагираш на нея, бориш се с нея и най-важното – колкото по-дълго се помни.

3.Боклукът в съзнанието ни

В управлението има 2 вида мерки – неизбежни, и такива, за които имаме избор. Първите просто се прилагат, като ясно е обясни защо се налагат и защо никой управляващ не може да ги отмени. Вторите са обект на реална политика и на формулиране на бъдещето. С много неприятни чувства и неприязън трябва да признаем, че проблемът с боклука на София е от първия вид. И единственото разумно и неизбежно решение, е да се отвори Суходол. До момента се експериментираха какви ли не варианти, които в крайна сметка ще приключат отново в Суходол. Всички извънредни разходи ще се окажат пари на вятъра. Въпросът „оти ручахме жабетата” е повече от набиващ се.

Отказът на група политици да приложи неизбежно решение е отказ от изпълняване на служебните им задължения. Те не си вършат работата, изхождайки от лични цели, свързани с рейтинга им. Т.е. не си вършат работата с користен мотив. Подобни хора нямат място в управлението, за което никой никога не им е обещавал, че ще бъде лека работа, и ще носи само позитиви.

Политиците навсякъде по света се сблъскват с граждански недоволства. В една демокрация не може всички да са доволни. Тя затова е демокрация – защото е власт на мнозинството, а не власт на консенсуса. Демократичното решение в случая е да се отчете интересът на мнозинството, и той да се наложи от избраните от същото това мнозинство политици. Всичко друго е нечестно и несправедливо. Просто е така.

4.Суровата икономическа картинка

Авторитетни международни аналитици предупрежават, че Източна Европа е изправена пред риска да повтори азиатската криза от 90-те години. Повечето страни имат отрицателно външно търговско салдо, раздуващи се публични разходи и общо разрастване на задлъжнялостта. Казано по-просто, тези държави са влезли в режима на „кух растеж”, подхранван от външни заеми – ползвани от всички – граждани, фирми и правителство. Тези пари създават изкуствено търсене, което вдига оборотите на бизнеса и създава илюзията за растеж. Заемите обаче не са растеж и рано или късно някой ще трябва да плати сметката.

Българските политици са си заровили главите в пясъка и изобщо не искат да погледнат към обективната реалност. Те вървят по течението и гасят текущи пожари, които стават все по-големи и неовлядяеми, защото просто не е овладяна причината за тях. Страната има нужда от сериозна политика от реално десен – тачъристки тип, която би била болезнена, но би била единствена истински лечебна. Всичко друго ни влачи към катастрофа, която няма да ни се размине, така както не се размина на Азия. Не се размина, въпреки огромните инвестиции, които на местна почва имаха по-благотворно влияние от членството в ЕС за нас.

01.03.2007 г.

Кандидат за депутат в Европейския парламент

0887 467 818

www.pr-bg.com/dobri