Казвам се Валентин Борисов Дилов и работя като лекар във ФСМП гр. Царево. Преди това съм работил в Софийския централен затвор и в ТПО „Кремиковци” като лекар. Работил съм 2 години като експедиционен лекар в Българска нефтена компания Либия. Искам да ви запозная с една моя идея, която на пръв поглед ще ви се стори екстравагантна и неизпълима. Тя касае осъдените медицински сестри в Либия: При затворниците с големи присъди между осмата и десетата година започват да се наблюдават промени в личността с различна степен на тежест и протичане, понякога необратими. Този интервал от време е съвсем условен и зависи от много фактори. През 90–те години ръководството на ГУМЛС започна до пуска в краткотрайни няколкодневни отпуски лишените от свобода. Веднага беше констатиран положителен ефект, особено за затворниците с големи присъди. По изложените съображения и отчитайки тежкото психично състояние на медицинските сестри в либийския затвор, считам, че трябва да се направи всичко възможно да получат такъв краткосрочен отпуск, по времето на който да се върнат в България и да се срещнат с близките си. Спомнете си за Сергей Антонов и състоянието му , с което той се завърна в България. Силната емоционална връзка, която всяка жена има със семейството си влошава прогнозата за бъдещото им психично здраве. В предвид присъдата им, прекъсване не би могло да бъде възможно без стабилни гаранции, че те ще се върнат доброволно обратно в затвора. Ето защо предлагам по време на тяхната отпуска петима българи доброволци да се намират на територията на Либия, на място и при условия, определени от либийските власти, като по този начин гарантират завръщането на сестрите. Това предложение може да бъде изложено от МВнР на Република България на либийските власти със съответните дипломатически инструменти и да получи благоприятно разрешение. За мен ще бъде чест да бъда един от петимата доброволци. Бих могъл да обясня мотивите за действията си. Когато човек се ражда, до него присъства медицинска сестра. Почти винаги сестрата присъства и в последните мигове на живота му. Това определя моя човешки дълг към тях. Никога не се случва на лекар, да се събуди една сутрин с озаряващата го мисъл, че вече е станал добър професионалист. Формирането на лекаря започва от момента на получаването на дипломата и продължва през целия му живот, като може би най – важната роля, освен личните му амбиции, е понякога невидимото, но винаги изключително важното сестринско присъствие до всеки един от нас, лекарите. Това обяснява професионалното ми задължение към осъдените сестри. В бр. 43 от 14.02.2007 г на вестник “24 часа” беше публикувана идеята ми, но бяха допуснати няколо неточности, вероятно породени от редакционни проблеми. 1. Настоявам да не се използва думата “заложници”, защото има обидно съдържание спрямо либийската правораздавателна система. Бих използвал думата “гаранти”, като общият брой на доброволците е пет, заедно с мен. 2. Не притежавам адресите на близките на сестрите, за да им изложа идеята си. 3. Не съм шеф на ФСМП Царево, а обикновен редови лекар. Професионалният ми опит на на затворнически лекар ме е научил колко пагубна за психиката на осъдения може да бъде пълната изолация и затворническото ежедневие. Осъзнавайки тази опасност, зная колко наложително е бъде направено нещо, което да даде глътка въздух за нашите медици, да ги зареди със сили, за да посрещнат изпитанията на предстоящия процес пред най – висшата съдебна инстанция на Либия. Моля да бъде обърнато внимание на факта, че за да има искания ефект, молбата за подобна замяна следва да бъде направена с доверие и респект към либийското правосъдие. Акцентът ще бъде, че осъдените медицински сестри и целият български народ вярваме в справедливия либийски съд и молим само за малко човешко отношение. Нашите сестри ще се върнат в затвора Либия, за да дочакат решението на съда, а петимата доброволци, гарантиращи завръщането им, ще се приберат в България. Подобно предложение според мен ще има не само международен отзвук, но ще се отрази на настроенията и в самата Либия. Това е и възможност за нас, българите, да докажем на света, че сме хора на честта, достойни за уважение, солидарни един към друг. Предвид изложеното моля за вашето съдействие за организация и реализация на проекта. Според мен се налагат спешни действия, тъй като състоянието на сестрите не търпи отлагане. Ще ви бъде благодарен, ако ми помогнете да се свържа с близките им, за да ги запозная с идеята си.
