1.Отровната безнаказаност
2.Какво става в главата на Иван Костов
3.Рекламите на Волен
4.Топлофикационни илюзии

Ако в Германия 70 тона отровни фъстъци изчезнат от държавен склад и попаднат в търговската мрежа, ако това се случи, ще има много много осъдени. А тук то просто ни минава край ушите и все едно нищо не е било. В една нормална страна арестите ще тръгнат от охраната, ще минат през началниците и, ще стигнат до фирмата вносител – защо изобщо ги и внесла и какво е мислела да ги прави, и ще завършат с търговците на едро – защо са приели подобна стока. У нас всички ще се покрият и никой няма да е виновен. Гражданите ще изядат отровите. Така както стана с бракуваното месо по Нова година и както за малко да стане с 20-годишното ирландско говеждо. Защо за всичко това няма разследвания? Защо вносителите на подобни стоки все още са на свобода? Защо изобщо подобни безобразия ни минават край ушите? Не е ли добре да се отърсим от свикването с лошото, и да си спомним, че сме хора, имаме права и имаме право на нормално отношение. Ние сме хора, а не добитък…

 2.Какво става в главата на Иван Костов?

Имащият себе си за “десен” лидер Иван Костов стартира подписка в подкрепа на увеличаването на пенсиите. Най-сигурният начин да се дестабилизира една държава и да се стигне до хиперинфлация, която в крайна сметка да намали пенсиите, е да се тръгва след всевъзможни социални искания, без да има ресурс за това. Подобно поведение е най-малкото странно за една дясна партия. Също Иван Костов по незнайни причини се обяви срещу строителството на нефтопровода “Бургас-Александруполис”. Десен лидер е срещу инвестиции, които ще увеличат жизнения стандарт у нас! И защо? Защото проектът бил руски. Ами през България друг нефт, освен руски не може да мине. Ние не сме между Персийския залив и САЩ, а сме между Европа и Русия. Със сигурност един руски нефтопровод тук ще направи Русия по-зависима от България, отколкото обратното. Като няма нефтопровод, от нас нищо не зависи. Като има, ще зависи. Толкова е просто. В Европа има една държава, която е далеч по-антируски настроена от нас – Полша. И именно тази държава се бори да няма Балтийски газопровод, и всичко да минава през нея. Тръбите дават власт на страните, в които се намират, а не прокарват чуждо влияние. Те осигуряват достъп до външни пазари, а не на външни компании към български пазари. Чуждо влияние се прокарва точно по втория начин. Типичен модел да защита на руските интереси е продажбата на “Нефтохим” на руснаци. Продадохме вътрешния си пазар на “Лукойл”. Кой направи това? Иван Костов… Един човек с много сложна и неразбираема логика по всякакви въпроси.

3.Рекламите на Волен

Разследването срещу Волен Сидеров е една от най-глупавите постъпки, която можеха да измислят управляващите. Глупава, ако нямаше реална цел. Въпросът не опира до “виновен или невинен”, а до последствията от него. Чисто правно, дори и да е виновен, като за първо и дребно престъпление Сидеров ще “отнесе” най-много глоба. Не повече от 1000 лв. Срещу тях ще вземе няколко десетки хиляди гласа. Каква по-изгодна сделка? Нима управляващите не знаят това? И за кого работят те всъщност?
Лидери като Волен печелят от всяка атака срещу тях. Те не могат да спечелят от нищо друго. След като властта очевидно подпомага по този начин АТАКА, е редно да си зададем въпроса, за кого работи Сидеров? Дали вече не се е вписал в “системата” и не изпълнява задачата да контролира радикалния вот? Като се отчете, че вече го канят и в “Панорама”, и там той говори едно кротко и спокойно, е твърде вероятно точно това да е станало.

4.Топлофикационни илюзии

Преди няколко години в обществото се надигна голям вой по въпроса защо хора, които са си спрели парното, трябва да плащат нещо. Тогава държавата популистки прие, че няма да плащат нищо, и това доведе до нарастване на сметките на съседите им. Защото сградата е обща, и искат или не искат, те се топлят от съседите си – през стените, от тръбите и пр. Най-накратко казано, ако навън е 0 градуса, а в апартамента със спрени радиатори е 15 градуса, тази топлина идва от някъде. И някой я плаща. Това са именно съседите, които трябва да пускат радиаторите се по-силно, заради студените подове, тавани и стени, а също – да приемат дела от общите части, похабен през тръбите на “откачилите се”. Сега държавата се готви да мине в другата крайност – като реализира почти уравниловка и застави всички да плащат заедно огромен дял от постъпилата енергия, независимо какво са потребили. Това ще реши проблема със супер раздутите сметки, но ще предизвика повторен бунт на напълно затворилите крановете си. И догодина отново ще има скандали. И този път Кърлев и другите подобни елементи, ще защитават обратната позиция. Те винаги защитават това, което ще им донесе слава.
Решението на топлофикационните проблеми се състои не в генериране на отговор на текущите обществени очаквания, а в приемането на научен подход и извеждане на рационалното и “най-малко лошо” решение. Много е важно да се изясни на всички, че при заварената ситуация на панелни гета с общи инсталации, няма начин да се намери “добро” решение. Всички ще са лоши и неизгодни на някого. Но трябва да се намери оптимумът. А не да се “лашкаме” от едната крайност в другата всяка зима. Трябва да дойде времето на учените и професионалистите – каквито имаме достатъчно, и да си отиде времето на политиците и дърдорковците…

 22.02.2007 г.