По повод 10-годишнината

Всъщност историческата дата е 4.02.1997 г., когато Българската социалистическа партия прояви здрав разум и отказа втори мандат за социалистическо правителство, с което и предотврати разпалването на гражданска война в страната. Съществен принос в този процес има и Иван Добрев от БСП, който не преживя стреса, изправен пред дилемата за опазване на гражданския мир и цената, която трябваше да заплати партията му. Затова, напомняйки за историческия момент, ще спестя в изложението лозунгите-носители на емоцията на събитията, които коментират неговото име. Иначе историческата истина може да се намери в документалния материал на лозунгите, възгласите, надписите, песните, снимките, както и в анализите на колеги от обществените науки, с които създадохме книгата “От лумпена до гражданина” (Издателство БУЛЛЕКС, София, 1997, ISSN 1310-3644, Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите ), посветена на Януарския мирен протест на българските граждани.

Емоцията преди десет години

Януари’97 действително беше месец на разкрепостения дух, на бликналата социална енергия, месец, в който българите се разделяха постепенно със страха от миналото, устремени към бъдещето, все още с неясни очертания. Цитираните по-долу лозунги ни пренасят в атмосферата на драматичния български Януари ’97, съчетал трагизма и величието на една нова епоха, когато по думите на тогавашната студентка по политология “обществото не се вписваше в духа на времето”. Или, както пишеше на един лозунг от Митинга на победата на ОДС на пл. “Св. Ал. Невски” на 5.02.1997 “Честита победа. Да живее Януарската българска революция”, една революция, която българите сами започнаха през 1996 г. и сами завършиха през 1997 г. Януари беше само кулминацията на Втората българска Промяна. Началото на Първата беше 10 ноември 1989 г., а самата тя беше предизвикана от протестите на гражданите на тогавашната Германска демократическа република или, както я наричаха в тогавашната Западна Германия – Окупираната съветска зона. С победата на Обединените демократични сили в парламентарните избори на 19-ти април и избора на нов Министерски съвет на 21-ви май започна нормализацията на страната, трудовият делник, Новото начало на България. Страх, досада, отрицание, нетърпение, радост от победата в пъстър калейдоскоп събираха емоциите на българите през този знаменателен Януари 1997 г. от новата българска история. На 3 и 4 февруари 1997 г. в София и страната все пак имаше барикади, които могат да се видят в публикуваната още тогава фотохроника на Януарските събития от фотографа Атанас Кънчев – “Връщане напред” (Изд. “Отворено общество”, ЕООД, София, 1997). Тревогата тегнеше над участниците в митинга пред катедралата “Св.Ал.Невски”, особено във времето около 18 до 19 ч., когато от Президентството дойде новината, че е постигнато споразумение между политическите сили и БСП отказва втория си мандат.

А ето и част от самите лозунги, скандирания, песни, знаци от Митинга на победата на 5.02.1997 г., организиран от ОДС на същия площад. Изразните средства са следните:

·         Шегата и разкрепостеният дух като средство за раздяла с миналото в лозунгите на студентския протест: Вече никога комунизъм; Сто години български цирк; Сваляме гаджета и... власт; Free your mind! Now!Now!Now! Free your soul!!!; И в няколко деня, тайно и полека/ народът порасте на няколко века;Позволете ни да построим България отново. Честито. Честито. Честито.Честито.Честито;

·         Класиката в мирния протест на учителите: Тирани, всуе се морите./ Не се гаси туй, що не гасне./ Лучата, що я днес гасите,/ тя на вултан ще порасне. Иван Вазов;

·         Надпис в протеста на актьорите: Теарът 4 й С студио. Пътуваща барикада. Надписи от студентския протест: Тук съм. Закачен е на ревера, а с цветни моливи е нарисувано българското знаме. На мен не ми плащат (като отговор на студента в диалога с публиката по повод разпространеното по това време твърдение, че на студентите им се заплаща, при това във валута, за да присъстват и участват в протеста);

·         Семиотичен израз. Нарисувана е червена петолъчка и до нея знак “Завой наляво забранен”, като самата стрелка е нарисувана с черно, а пресечната черта и окръжността с червено.

·         Възгласи и скандирания: Ю-на-ци (за учениците, студентите и протестиращите хора през двумесечния период);

·         Песенната форма на мирния протест: 7-и вече (вместо “и ще”) си паднала – от прочутия по това време “Тайсън кючек” на хумористичното студентско предаване “Каналето”; Не щеме комунизъм, долу Бе-Се-Пе; Когато па-, когато па-, когато падне Бе-Се-Пе,/ не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мен, както и варианта на песента, изпълняван на 5.02.1997 г.: И ето па-, и ето па-, и ето падна Бе-Се-Пе/ обаче аз не бях отдолу и тя не падна върху мен. Първият и третият пример са от студентския протест.

Емоцията днес

Емоцията днес ни изправя пред отрезвяването на делника и несвършената работа около присъединяването на страната ни към Европейския съюз. Самият акт на присъединяването също има своята историческа стойност, но той не отменя огромното количество несвършена работа по усвояване на Европейското право и осъществяване на структурната реформа във връзка с усвояването на финансирането от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. Вторият месец от европейското гражданство на българите заварва страната, вече държава-членка на ЕС, но с нестихващи протести на пенсионерите, доведени до под границата на екзистенц-минимума, крещяща безработица, намираща израз и в ширящата се амбулантна търговия като нелеп опит за изход от кризата, с растяща пропаст между политическите олигарси и останалата част от българите и все по-нарастващата криза в отношенията на двете крайности – на народните избраници и самия народ.

Изходът от поредната кризисна ситуация е един - структурна реформа за създаване на съответните структурни звена, които на базата на подготвен на български език материал да започнат обучителни семинари за населението на всички равнища за подготовката на европроекти. Като казвам всички равнища, имам предвид най-вече държавните чиновници от министерствата до кметствата, депутатите за повишаване на общата им европейска култура, различни целеви групи от граждани. Вече втори месец от европейското ни гражданство се мълчи по този въпрос, а той е от изключителна важност, за да се отлепим от дъното. България вече плаща членския си внос като държава-членка на ЕС. Ще дойде и европейското финансиране, което поради незнание на чиновническия апарат ние няма да усвоим и отново, както досега, ще трябва да връщаме финансови средства.

Налага се констатацията, че ние, българите, сме по-силни в революционния патос отколкото в трудовия делник, за което свидетелства и мъчителният, досега 18-годишен преход. Отрицанието винаги е по-лесно от съзиданието. Сигурно не би било лошо да се огледаме и да преценим дали не е време да променим нещо в манталитета си? За да променим нещо в живота си, в нашия собствен живот. В посока към добро.

доц. д-р Любима Йорданова