Науката и висшето образование в България – визията на министъра

По време на заседанието на 2.02.2007 г. в Народното събрание министърът на образованието и науката г-н доц. д-р Даниел Вълчев наговори куп неща, които внасят сериозен смут в душите на българските учени по отношение на собствената му компетентност в областта, която би трябвало да ръководи. Защото човек първо учи, тогава ръководи. Обратното е невъзможно, защото срутва системата.

В отговора си на питането на г-н проф. Димитър Камбуров за реформата в науката и висшето образование той се опита, главно поставяйки въпроси, да се измъкне от неудобството. Говореше за изработването на “нова система, в която да има елементи на съгласие”, трябвало да се види “доколко да се децентрализира системата”, “как да се установи степента на прозрачност на процедурите”. Следваше отговор от г-н проф. Камбуров, който цитира части от действащия Закон за научните степени и научните звания с изисквания дисертационните трудове на българските учени да подпомагат изграждането на социализма в страната ни, както и отчитане на политически и морални критерии при оценката на научните трудове. Чашата преля, когато в отговора си министър доц. д-р Даниел Вълчев заяви открито, че трябва да се запази Президиумът на Висшата атестационна комисия, за който той самият в началото на отговора си заяви, че се назначава от Председателя на Министерския съвет. Т.е. става дума за партиен орган, който да контролира и за бъдеще науката в България. На запознатите с материята е ясно, че с леки синонимни замени на думи старият социалистически Закон за научните степени и научните звания от 1972 г. ще остане като действащ закон във вече европейска България. Да не говорим за това, че той е в противоречие с децентрализираната наука в развитите страни на ЕС. Да не говорим, че политизацията на науката е недопустима там.

Всичко това можеше някак си да се изтърпи в други времена, но от 1 януари 2007 г. българските учени са част от научната общност в Европейския съюз и непознаването на основните принципи на изграждане на науката и висшето образование в ЕС от страна на Министъра на образованието и науката в България показва просто, че мястото му не е в Министерството на образованието и науката.

Общото образование и ученето през целия живот –

визията на ЕС

В сайта http://europa.eu/scadplus/keg/de/s19001.htm министър доц. д-р Даниел Вълчев би могъл да се запознае с изискванията в тематичната област “Образование, обучение, младеж” на ЕС. На разположение са му 11 от официалните му езици, засега без български език.

Общото образование и ученето през целия живот в ЕС обхващат следните сфери:

Специфични мерки

·         Училищно образование. Към тази част спадат въпроси като: индикатори за качеството на училищното образование; оценка на качеството на училищното образование; партньорства между вторичните училища;

·         еLearning. Включени са следните въпроси: eLeaning; eLearning – мисли за образованието на утрешния ден; образование чрез новите технологии (Доклад на Комисията);

·         Висше образование. Разгледани са въпросите: Модернизиране на университетите; Реформи във висшите училища в рамките на Лисабонската стратегия; Ролята на университетите в “Европа на знанието”; качество на висшето образование; Болонският процес: хармонизиране на системата на висшите училища;

·         Чуждоезиково обучение. Включени са: Рамкова стратегия за многоезичието; Европейски индикатор за езикова компетентност; План за действие за поощряване на изучаването на езиците и на езиковото многообразие; ранно посредничество при езиците; Европейска година на езиците – 2001г.;

Други мерки

·         Мобилност. Тук спадат: Права за пребиваване на студентите; Европас; План за действие по отношение на компетентността и мобилността; Препоръки на Европейския парламент и на Съвета за мобилността при студентите, младите доброволци, обучителите и обучаемите; Зелена книга: указания за трангранична мобилност;

·         Общо образование и учене през целия живот. Комплексът от въпроси включва: Ключови компетенции за учене през целия живот; Програма в областта на учене през целия живот (2007-2013), Европейско пространство за учене през целия живот; Европейска година на учене през целия живот – 1996 г.

Това е целият спектър от мерки и документи, които задължително трябва да влязат в тъканта на Пакета от закони, които Министерството на образованието и науката досега трябваше да подготви и да внесе в парламентарната Комисия по образованието и науката. Само че в МОН няма подготвени специалисти, които да се сетят дори, че трябва да надникнат в разработените в ЕС документи, чертаещи общите насоки на развитие в тематичната област. Аз лично не съм чула г-н Министърът да споменава термина eLearning, а програмата е приета още в Комисията Проди през 2003 г. и първият й етап завърши в края на 2006 г. Не съм го чула да споменава и за програмата eTwinning, която е в действие в ЕС от 2005 г. и подпомага училищните партньорства. Да добавя ли, че 2006 г. беше обявена уж за Година на електронното образование в България? И дали пи арът има нещо общо с реално извършваната работа в МОН?

Превенцията – основен принцип на работа в ЕС

И тъй като превенцията е основен принцип в работата на Европейските институции, не ми остава нищо друго освен да назова имената на хората, които в момента са пряко виновни за мизерното състояние на науката и висшето образование на науката в България – министърът на образованието и науката Даниел Вълчев и председателят на парламентартаната Комисия по образованието и науката Лютви Местан.

И още нещо – да преведа този анализ и да го изпратя на ресорните комисари Ян Фигел и Янез Поточник в Европейската комисия, които от своя страна да дадат допълнителни препоръки за реформата в българската наука и висше образование, защото българинът без намесата на поредния “голям брат” не може да си свърши сам работата. Той не може да мисли със собствената си глава и да разбере, че този път номерът няма да мине и хармонизацията в законодателството трябва да бъде извършена, за да се признават квалификациите на българските учени в държавите-членки на ЕС. Става дума за нашия днешен, а не утрешен ден. Ние сме граждани на ЕС.

Изисквания към реформата в България

Деполитизацията и децентрализацията трябва да бъдат фундаментът на реформата в българската наука и висше образование. А това означава – без Висша атестационна комисия и без Централно управление на БАН – две административни институции, наследени от миналото, създадени за политически контрол, а днес ръководени от белоглави старци, получили образованието си преди 30-40 г., които не са и чували за Европейска образователна политика и се избират помежду си. Това доведе до срутването на науката и висшето образование в България през последните 18 години от невисокото равнище, което може да се поддържа в една държава, изолирана от световния научноизследователски процес в продължение на половин век. Единственото желание на ръководителите в науката сега е да се закрепят ако може още една година, ако може още един месец на държавна заплата. Защото пенсионерите вчера имаха поредния протест за размера на пенсиите си, които не им позволяват физическо оцеляване. Пенсионната възраст на учените в Европейския съюз е навършени 65 години.

В същност реформата в науката и висшето образование в България трябва да започне оттам, от пенсионирането на учените в надпенсионна възраст. Много малка част от тях, които владеят нормите и изискванията на съвременната европейска наука, ще продължат да работят като хонорувани учени, но няма да ръководят научни проекти. Темпото на развитие на науката и образователната система на висшето образование в старите държави-членки на ЕС е толкова интензивно, че с оглед на конкуренцията на три години буквално се сменя начинът на работа – обновява се компютърната техника, купува се нов софтуер и се обучават специалистите, колегите работят по проекти и с финансиране от ЕС и бизнеса. Българските учени трябва да се вгледат в европейските реалности, ако искат да оцелеят. Европейската наука е само дигитална, а институтите на БАН дори не са оборудвани с компютърна техника. За каква наука да говорим? И какво е мястото в този процес на председателя на БАН, иначе академик, Иван Юхновски?

Можем ли да се сравняваме с Африка?

Отговорът е еднозначен. Не. Тази година на 28-30 май в Наироби, Кения ще се състои Втората международна конференция по ИКТ за развитие, образование и обучение eLearning Africa – Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите Току-що получих на електронната си поща новини за конференцията през Берлин. Съдържанието е следното:

·         Great Response to Call for Papers

·         Computers for Africa - A Practical Solution

·         Gender Issues - Education for Women in Africa

·         Students Invited to Join Free Educational Design Project for Health Issues

·         eLearning Africa 2007 promoted at Online Educa Berlin

·         Voices of Africa - Protege QV from Cameroon

Какво ли би казал образователният ни министър за равнището на България?

доц. д-р Любима Йорданова