1.Либия: Като не можеш да направиш нищо, по-добре нищо не прави, отколкото да правиш глупости

Българските медицински сестри в Либия се превърнаха в „опитни зайчета” за всякакви политически измишльотини и пропагандни идеи. В името на спасяването им, прокуратурата реши да заведе дело срещу мъчителите им, а остроумни политици подеха тезата да ги кандидатираме за евродепутати. Само че тези изстрадали хора имат нужда от нещо много по-просто – свобода. И ако не можеш да им я осигуриш, по-добре стой мирно и нищо не прави, отколкото да правиш глупости и да запълваш публичното пространство с тях. На мъчителите в либийската полиция им е голяма жизнена драма от това, че някой си прокурор завел дело срещу тях, някъде си на хиляди километри, без дори да ги е арестувал. А избирането на сестрите за евродепутати е една много екзотична и странна политическа идея. Дори да ги изберем, Кадафи няма да ги пусне, защото ще стане смешен, ако го изиграят по толкова прост начин. То ако ставаше така, можем веднага да ги назначим за министри в българското правителство и да ги измъкнем. Странно е защо политиците се хванаха с такъв хъс за идеята за евродепутатство, а не се сещат, че има много други подобни еквиваленти, които могат да станат дори по-бързо. Сестрите обаче не само няма да бъдат избрани. Те няма и да бъдат издигнати. Българският политически модел е олигархичен и той не допуска нови хора в себе си – дори ако това са мъченици от Либия. Местата за евродепутати в старите партии вече са разпределени и никой партиец няма да се откаже от сладката перспектива, в името на медиците. Поради тази причина, всички партии ще подкрепят официално идеята, но реално ще намерят поводи и процедури сестрите да не се окажат в листите.

Така след страховитото дело на прокурор Кокинов срещу мъчителите, медиците ще получат още една илюзия за възможността от затвора да скочат направо във властта. Това почти като в Средновековието стана. От тъмницата, на трона…

Извън шегата обаче, самото вадене на шегички в тази трагедия е доста неуместно. И ако политиците ни не могат да направят нищо, за да постигнат елементарната свобода за няколко свои избиратели, е по-добре да не правят нищо, отколкото да правят глупости…

2.Конкурс за най-малко фалшив конкурс

Както се очертава, всички партии ще излъчат кандидатите си да евродепутати с конкурс. Но то като тръгне една „овца” на някъде и всички след нея… „Конкурсът” е новата супер мистификация на българската политика, която трябва да създаде впечатлението, че нещо в нея се е променило и, че старите партии могат да излъчат нови лица, които да „променят нещата”. Всъщност, единственият конкурс в случая е за това чий конкурс ще изглежда най-малко фалшив. Защото за истински нито един няма да мине - избирателят се поизучи от 17 години лъжи и вече не вярва много много на кьорфишеци. Думата „конкурс” в България сама по себе си е дискредитирана. Те и обществените поръчки се раздават с конкурси, а пък все точно определени фирми ги печелят. В държавната администрация също назначават с конкурс, и то дори за високи длъжности – директори и главни секретари. Но там все се оказва, че конкурсът се печели от някой близък до министър или депутат. Политическите конкурси са нови само по това, че въпросният челен опит за пръв път ще се приложи и в самата политика. Резултатът обаче едва ли ще се окаже „нов”. Аз (Добри Божилов) като че ли ще съм единственият явил се без конкурс... Това в очертаващата се всеобща „фалшименто” ситуация може да се окаже и предимство.

3.За ненужните комисии, агенции, институти и комитетчета

Сметната палата направи епохалното откритие, че една забравена от Бога „Комисия” похарчила пари, без да свърши нищо. Преди време отново Сметната палата откри, че шефът на една друга „Комисия” сам си гласувал 7 хиляди лева заплата. Едва ли можем много да се чудим защо върховният финансов контролен орган на държавата се занимава с някакви ведомства, за които хората научават едва като излезе самата новина, че не са свършили нищо. Сметната палата не може да уличи Министерския съвет или някое мастито министерство, че не е свършило нищо. От малките „зайци” обаче може да излезе големият извод за това какво изобщо става в държавата. Въпросните ведомства не се с нещо много по-различни от останалите. Те прилагат същите модели на работа и същите административни правила. Те доказват и какво правят големите, които се намират под анти-контролен чадър. Нищо не правят. И за да знаем това, изобщо не ни трябва Сметна палата, която след като лови само дребни риби, очевидно и тя самата нищо не върши. За да знаем това е достатъчно да погледнем към неусвоените евро-фондове, към блокиралата реституция, към фалиралото здравеопазване, към арестантите в Либия, към мутрите извън затвора и към образованието, бълващо неграмотни хора. Къде изобщо е свършено нещо? Дори да сме бедни, не сме чак толкова бедни, че съвсем нищо никъде да не се случи? С какво се занимава държавата? Защо дори това, което ще и донесе пари – евро-фондовете, не се усвоява? Отговорът на всички тези въпроси е в извадените на показ дребни комисиики. Те показват къде отиват 40% от брутния вътрешен продукт на обществото. При толкова висока норма на паразитизъм, не е учудващо, че всички сме бедни. И в САЩ и в Швейцария щяха да са бедни при същите обстоятелства…

4.Идеите на псевдо-потребителски организации са вредни за потребителите

Идеята на Федерацията на потребителите да се премахне системата за топлинно счетоводство и сметките за отопление да се изчисляват на база на жилищна кубатура, е връщане в миналия век. Тя ще доведе не до намаляване, а до увеличаване на сметките, защото хората няма да могат да регулират потреблението си с крановете по радиаторите. Всички сметки ще се смятат не на база на показанията на някакви уреди, а на база на максимално потребление. Това ще увеличи сметките в пъти, защото сега хората си изключват радиаторите, когато не са в дома си. Това, което искат Кърлев и популистите около него, е връщане на старата система. Но тя работеше при държавно субсидирано и евтино парно. При настоящите пазарни и високи цени, подобно нещо просто ще разори потребителите. Решението на проблемите с парното трябва да се търсят в 2 посоки. Едната е общо покачване на жизненото равнище, защото тъй или иначе, както и да се икономисва, цените на газта растат, и не може да има много по-евтино парно. Втората е засилване на контрола срещу крадците на отопление, т.е. репресия срещу виновните, а не срещу всички, както би станало при връщане на системата на „кубатурите”. Между впрочем, гражданите и сега имат право да се откажат от топлинното счетоводство и да минат на друг начин на изчисляване. Няма много желаещи да го направят…

01.02.2007 г.

Кандидат за депутат в Европейския парламент