1.Спекулациите с „виновните” топлинни счетоводители

В отговор на изненадващо високите сметки за парно за декември, столичният кмет и министърът на енергетиката излязоха с поредната си демагогска проява – тотален контрол над топлинните счетоводители. В акцията взе да им приглася и прокуратурата, която изрови някакви членове от закони, които нямат нищо общо със случая. Всичко това е абсолютен популизъм, защото въпросните фирми не могат по никакъв начин да „раздуят” сметките за отопление. Това, което прави подобна фирма е да разпределя общата консумирана енергия между потребителите в една сграда. Тази фирма не може да промени общия обем на консумацията и така да надпише сметките. Това означава, че ако има някаква счетоводна грешка, от нея ще последва намаляване на една сметка, но увеличаване на друга. Т.е. политическа спекулация е, че е възможно чрез някаква промяна във фирмите за счетоводство, да се намалят сметките като цяло. Увеличението на сметките се дължи на отчетите на „Топлофикация”, която засича общите топломери на сградите и подава данните на фирмите за топлинно счетоводство. Доколкото има някакъв проблем, това са кражбите на топлинна енергия. Но за контрола тук задачата е на държавата, защото една счетоводна фирма няма право да влиза изненадващо в апартаменти и да проверява има ли уреди по радиаторите. С насъскването на общественото мнение срещу топлинните счетоводители, Бойко Борисов и Румен Овчаров крият собствената си отговорност за несвършена работа. Те са държавата, те трябва да контролират за кражби, те управляват „Топлофикация” и те носят пряка отговорност за сметките. Специално Овчаров носи и допълнителна лична отговорност с увеличените цени на газта, които договори. Именно там е същината на проблема, а не в някакви фирми-математици, от които нищо не зависи. И които толкова пъти вече са проверявани, че трябва да са луди, за да оставят някаква нередност.

2.Казусът с АЕЦ е неспасяем

Малките блокове на АЕЦ „Козлодуй” не могат да се пуснат отново по никакъв начин. Тяхното спиране е част от договора за присъединяване. Това е възможно най-базовото право на съюза, което се променя най-трудно. Дори една запетайка ако трябва да се промени, ще се наложи ратификация във всички останали страни-членки. Ако дори една от тях не е съгласна, договорът остава в стария му вид. Без да се промени самият договор, не може с друго споразумение да се пуснат реакторите. Всяка друга договорка ще бъде правен акт с по-ниска стойност от самия договор и той ще я отменя автоматично. Всеки недоволен ще може да заведе дело срещу България в съда и да ни осъди. С блокове 1-4 е свършено. Европейските страни, които се бореха за закриването им, просто си свършиха добре работата. Срещу тази работа – изпипана до съвършенство, никакви приказки и обещания не могат да ни помогнат. Това, което не е свършено около АЕЦ, са илюзиите че нещо друго е възможно. Тези илюзии отново се експлоатират от всевъзможни политици за привличане на избиратели. Но това не е нищо повече от привличане на избиратели чрез лъжи. За сравнение – Литва официално обяви, че се отказва от намеренията си да удължава живота на своите реактори, закрити във връзка с влизането и в ЕС, или предстоящи за закриване.

3.Добрите стари игрички на БСП

БСП е партията, която най-умело манипулира собствения си електорат. Най-силното и оръжие за това е моделът „за всекиго по нещо”. Това е стил на поведение, в който отделни политически фигури заемат различни – често противоположни, позиции по важни въпроси. Така фактически излиза, че партията е едновременно и на двете позиции! И привържениците и си остават с нея, независимо от мнението на конкретния привърженик по конкретния въпрос. Просто всеки вижда своето мнение в думите на част от БСП и чисто психологически вярва, че именно то е позиция на партията. Той вярва, че „здравите сили” в нея винаги ще надделеят, т.е. тези, които защитават неговата позиция. По същия начин вярва и другият поддръжник, мислещ обратното. С такива игрички БСП винаги е не гребена на вълната на вярата на собствения си актив. Тя винаги „доказва”, че дори да има грешки, правилното не е изчезнало и има начин до да се наложи. Така днес наблюдаваме престрелки между Румен Овчаров и „лявото крило” по въпросите за корупцията. И независимо, че Овчаров се е превърнал нещо от типа на Мистър 10% вече, партийците вярват, че партията като цяло не е корумпирана. Наблюдаваме също словесни престрелки по абстрактни въпроси като статута на „съвета на коалицията”. Първосигнално веднага виждаме конфликт между президент и премиер. Реално виждаме вътрешно партийна пропаганда. Чистите факти обаче са следните:

1.Овчаров и корупцията все още са на власт, а партията не прави нищо дори да го провери, та какво остава и да го смени.

2.Първанов не е доволен от коалицията, но няма да я разпусне, макар да може. Та нали именно той я създаде.

3.На наближаващите 2 важни избора, активът на БСП ще подкрепи същите хора, които превръщат социалистическата идея в пародия.

Добрите стари игрички на БСП просто работят...

4.Пенсионерските протести са правилни, от политическа гледна точка

Протестите на пенсионерите са правилни, обосновани и справедливи, независимо че икономически са неизпълними. Това е така, защото пенсионерите не искат нищо повече от онова, което самата Масларова им е обещала преди изборите, които я издигнаха до министър. Такива протести трябва да има, и те да водят до незабавна санкция за всеки политик, който дава фалшиви обещания. Това е протест не за пенсии или добавки, а за по-качествено функциониране на демокрацията. Масларова обещаваше по-малко изискуеми точки, по-ниска пенсионна възраст и незабавни увеличения на пенсии. Сега самата тя казва, че това не може да стане. Но тя беше избрана именно с гласовете на хора, които излъга с тези обещания. Справедливо е след като хората не получават своето, и Масларова да изгуби своето – министерския си пост. Ако не бяха сериите от подобни „масларови” популистки обещания, изборните резултати от 2005 г. можеха да са съвсем други. Не само пенсионерите, а и всички, които са гласували за нещо подобно, сега трябва да поискат изпълнението му. Не за да стане, а за да се свалят политиците-лъжци от властта, и следващите да не разчитат на лъжи, за да се издигнат.

25.01.2007 г.