1.„Ракиените” бунтове са безмислени ЕС, както и всяка друга бюрокрация, допуска грешки. В съюза има много разпоредби, съществуващи само „на хартия”, които изобщо не се спазват. Така например чест от храните с вътрешности на животни са забранени (шкембе чорба). Те продължават да съществуват. Традиционни гръцки храни са забранени за консумация, но се сервират в напълно легални заведения в големите градове. Протестите срещу данъка върху домашната ракия са безмислени, защото този данък, тъй или иначе няма как да се събере. За България е по-добре да остави формално съществуваща разпоредбата и тя да не се ползва, отколкото да я отмени и да си създаде проблеми в ЕС.
2.Псевдо-капитулацията на столичния кмет по случая “Топлофикация”
Бойко Борисов и Столична община могат с двата си гласа в борда на директорите да блокират всеки ход на Румен Овчаров. Те можеха да предотвратят и избирането на Наско Михов за изпълнителен директор. Не го направиха. Вместо това разиграха сцена на „сърдитко Петко” и се оттеглиха. Доколкото в политиката са важни конкретните резултати, а не емоционалните постъпки, и доколкото Бойко Борисов много добре знае това, е логично да се допусне, че всичко е само театър, който да даде „Топлофикация” в ръцете на Овчаров за евтина приватизация, като същевременно съгласният с това кмет, запази рейтинга си. Очевидно такова нещо не би могло да се случи, ако Бойко Борисов публично заяви подкрепата си за политиката на Овчаров. Но ако я подкрепи по същество като „вдигне ръце” от случая, той ще постигне и двете цели – евтина приватизация, и спасен имидж.
3.Заложниците в Либия
След като стана недвусмислено ясно, че сестрите в Либия са заложници, а не подсъдими, би било разумно и политиката на България да стане като към заложници. Решението на всякакви заложнически кризи се осъществява по пътя на „обезценката” на стойността на самите заложници. Когато похитителите няма какво да получат за тях, интересът им спада. Това е в основата на дългогодишната американска политика да не се преговаря с никакви терористи и да не се плащат никакви откупи по никакъв повод. Всяка обратна политика превръща всеки американец в мишена на посегателство навсякъде по света. Заради подобна стратегия десетки американци са загинали, но хиляди са спасени. А милиони други е предотвратено да станат заложници. Този подход се прилага и от другата най-засегната от тероризма страна – Израел. Наивно би било българските политици да си мислят, че могат да измислят нещо по-добро от опита на най-пострадалите. Това на по-прост език значи, че трябва да спре всякакво участие на Българската държава в либийския цирк, да се изтеглят всякакви адвокати и наблюдатели, да спрат всякакви срещи с либийски представители, и да се превключи на режим „заложническа криза”. Всяко друго поведение легитимира либийската позиция и дава на Кадафи време. България трябва да разбере, че дори с риска да загуби медиците, или част от тях, трябва да подходи твърдо в първата си сериозна заложническа криза, в която изпада.
4.Егоизмът около „Натура 2000”
От ЕС недвусмислено ни посочиха, че като относителен дял териториите, отделени за „Натура 2000” са малко. Насреща се провеждат протести за допълнително намаляване. Моментът е подходящ правителството да демонстрира твърдост и да покаже, че сме влезли в съюз, който ще ни направи по-богати, но и спрямо който трябва да подхождаме отговорно. Дошъл е краят на времето на абсолютния личен егоизъм и гледането само в собствената „паница”, и трябва индивидуалните интереси да се подчинят на тези на обществото. Заради неспазването на никакви екологични правила, Черноморието вече е превърнато в бетонен жилищен комплекс. „Натура 2000”, макар и наложена от Европа, ще помогне преди всичко на нас да не повтаряме тези грешки. Правителството трябва да заеме ясна позиция срещу индивидуалния регионален егоизъм и да даде да се разбере, че „Натура 2000” ще се разширява, а няма да се свива.
18.01.2007 г. |
