Скъпи сънародници,

Обръщам се най-вече към тези, които отдавна са отминали юношеските си години, позабравили детската си свобода и непрекъснатия стремеж да променят света. Всички вие майки, бащи, баби, дядовци, тайничко се връщате мислено към детските си спомени и с усмивка си припомняте някогашните си героични планове, замислени с цел да породят усмивка по лицата на възрастните. Припомнете си сега - с какво желание сте изпипвали всеки детайл от плана си. Припомнете си надеждите, които сте таили, че рано или късно планът ви ще проработи и вие, поне малко ще промените света около вас.

Сега ми кажете защо вашият план не е проработил? Този мой въпрос бързо ще ви върне в реалността и съзнанието ви на възрастен ще изброи толкова много проблеми и фактори, които са повлияли на вашето израстване, че усмивката от приятния спомен бързо ще се замени с мрачна и замислена физиономия на „вечно мислещия страдалец”. Аз нямам за цел да събудя у вас дълголетния дракон на недоволството, а напротив - да го приспя завинаги. Сега помислете над въпроса: Какво искат днес младите хора на България?

Като част от тази не много голяма група аз ще се опитам до отговоря на този, може би сложен въпрос. Днес, всяко дете бива възпитавано със стремеж да развива себе си, за да осигури материалното си благо. В тази връзка изречението: „Учи сине, за да си намериш хубава работа, да натрупаш пари, да бъдеш по-добре от нас!” става ключово във възпитанието на едно дете. Да, този педагогически похват създава стремеж, насочва и стимулира детето, но дали му дава свобода на мисленето? Не мислите ли, че следвайки този път ние младите хора ограничавме мисленето си в посока на това как би изглеждало бъдещето ни, какви биха били отношенията на хората в бъдеще, защото стремежът към материалното облагородяване отчуждава и прави от детето възрастен. Това е причината, поради която от гениалния план за промяна на света след време остава само една лека, носталгична усмивка.

След тези думи очаквам от вас една изпълнена с патос лекция за това какво са парите и каква власт дават те. Парите винаги ще бъдат нужни и човек винаги ще се стреми към тях, но не мислите ли, че хората трябва да работят и за своето бъдеще. Да, всички вие възрастни работите, за да осигурите бъдещето на децата си, но в повечето случаи само финансово. Много млади хора изразяват своите мечти чрез изкуството, което в наши дни е необятно. От простия стих, написан на последната страница в тетрадката по литература до екстравагантния и изпълнен с тръпка графит може да намерим само мечти, мечти и пак мечти...

Българинът често се връща към миналото, защото спомените му дават надежда, но не му дават идеи. Близо от 129 години българският народ е завоювал своята политическа свобода, но днес той трябва да достигне и свободата на своето съзнание. „Старите” вече са обременени с миналото и с проблемите на настоящето, точно затова „младите” трябва да бъдат основната сила в една модернистична интелектуална революция.

„Единство в многообразието” – това е девизът на Европейския съюз, на който ние вече сме пълноправни членове. Ура! Но, не мислите ли, че българският народ е пример за едно голямо многообразие, защото всеки следва своите собствени идеали и цели. Точно затова младите хора на България трябва да обединят своите светли идеи и наивния детски стих да стане красива поема, изпълнена със стремежи за бъдещето, а над нея да стои графит, изобразяващ тази идея. Нека гледаме към бъдещето, без да се притесняваме, че ще забравим миналото, защото историята се повтаря. Раковски и Пенчо Славейков не бяха забравили миналото си, но гледаха към бъдещето. Единият създаде своя план за революция, в името на политическата свобода, а другият внесе революционен дух в литературата ни, като разграничи старите творци от младите и изгради нови пространства на мисълта. Това са истинските българи - тези, които никога не изневеряват на детската си мечта да променят света!

Революция, една морална и незабавна революция – от това се нуждае българският народ. Революция, постигната с идеите за бъдещето на младите хора.

Представете си сега как „младите” се обединяват и работят за изграждане същността, границите, основите на своето бъдеще. След време те ще станат възрастни, но ще живеят в свят, изграден от собствените им идеи и ще им е приятно да живеят в него. Тогава те ще предадат тази философия на следващото поколение и ако е дал Господ, човечеството няма да бъде свидетел на страшни апокалиптични сцени, а на един най-нов свръх модерен свят.

Част от този бъдещ свят вече живее в мечтите ни, точно затова не трябва да преустановяваме преследването на мечтите си. Мечтателят не е бездарна и наивна личност, а напротив дълбоко далновиден човек и дори извор на оптимизъм, а българинат се нуждае от него.

Това е моят план за промяна на света! Това са моите мечти и аз вярвам в тях!

Мислите ли, че си губя времето?

Може и така да е, но аз поне опитвам нещо, което вие не направихте. Или се лъжа?...